Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
27 юни 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Околна среда — Директива 2009/28/ЕО — Член 1 — Член 3, параграф 3, буква a) — Принципи на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 16 — Насърчаване на използването на енергия от възобновяеми източници — Изменение на приложимата схема за подпомагане — Обуславяне на въпросното подпомагане от сключването на договори“
По дело C‑148/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия) с акт от 27 февруари 2023 г., постъпил в Съда на 10 март 2023 г., в рамките на производство по дело
Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE
срещу
Erg Eolica Ginestra Srl,
Erg Eolica Campania SpA,
Erg Eolica Fossa del Lupo Srl,
Erg Eolica Amaroni Srl,
Erg Eolica Adriatica Srl,
Erg Eolica San Vincenzo Srl,
Erg Eolica San Circeo Srl,
Erg Eolica Faeto Srl,
Green Vicari Srl,
Erg Wind Energy Srl,
Erg Wind Sicilia 3 Srl,
Erg Wind Sicilia 6 Srl,
Erg Wind 4 Srl,
Erg Wind 6 Srl,
Erg Wind Sicilia 5 Srl,
Erg Wind 2000 Srl,
Erg Wind Sicilia 2 Srl,
Erg Wind Sardegna Srl,
Erg Wind Sicilia 4 Srl,
Enel Hydro Appennino Centrale Srl, по-рано Erg Hydro Srl,
Erg Power Generation SpA,
Ministero dello Sviluppo economico,
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, A. Prechal (докладчик), председател на втори състав, изпълняващ функцията на съдия от седми състав, и M. L. Arastey Sahún, съдия,
генерален адвокат: A. Rantos,
секретар: A. Juhász-Tóth, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 февруари 2024 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE, от F. Degni, P. R. Molea и A. Pugliese, avvocati,
– за Erg Eolica Ginestra Srl, Erg Eolica Campania SpA, Erg Eolica Fossa del Lupo Srl, Erg Eolica Amaroni Srl, Erg Eolica Adriatica Srl, Erg Eolica San Vincenzo Srl, Erg Eolica San Circeo Srl, Erg Eolica Faeto Srl, Green Vicari Srl, Erg Wind Energy Srl, Erg Wind Sicilia 3 Srl, Erg Wind Sicilia 6 Srl, Erg Wind 4 Srl, Erg Wind 6 Srl, Erg Wind Sicilia 5 Srl, Erg Wind 2000 Srl, Erg Wind Sicilia 2 Srl, Erg Wind Sardegna Srl, Erg Wind Sicilia 4 Srl, Enel Hydro Appennino Centrale Srl, по-рано Erg Hydro Srl, и Erg Power Generation SpA, от E. Bruti Liberati, A. Canuti и P. Tanferna, avvocati,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от L. G. V. Delbono, S. Fiorentino и P. Garofoli, avvocati dello Stato,
– за Европейската комисия, от B. De Meester и G. Gattinara, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването, от една страна, на членове 1 и 3 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (ОВ L 140, 2009 г., стр. 16) във връзка със съображения 8, 14 и 25 от същата директива и с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, и от друга страна, на член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Gestore dei Servizi Energetici SpA — GSE, оператор на енергийни услуги в Италия, и 21 дружества, произвеждащи електроенергия от възобновяеми източници, различни от фотоволтаични, а именно Erg Eolica Ginestra Srl, Erg Eolica Campania SpA, Erg Eolica Fossa del Lupo Srl, Erg Eolica Amaroni Srl, Erg Eolica Adriatica Srl, Erg Eolica San Vincenzo Srl, Erg Eolica San Circeo Srl, Erg Eolica Faeto Srl, Green Vicari Srl, Erg Wind Energy Srl, Erg Wind Sicilia 3 Srl, Erg Wind Sicilia 6 Srl, Erg Wind 4 Srl, Erg Wind 6 Srl, Erg Wind Sicilia 5 Srl, Erg Wind 2000 Srl, Erg Wind Sicilia 2 Srl, Erg Wind Sardegna Srl, Erg Wind Sicilia 4 Srl, Enel Hydro Appennino Centrale Srl, по-рано Erg Hydro Srl, и Erg Power Generation SpA, и Ministero dello Sviluppo economico (Министерство на икономическото развитие, Италия) по повод замяната на схема за подпомагане на производителите на такава електроенергия с друга схема, която задължава тези производители да сключат договор с GSE, за да могат да се ползват от нея.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 8, 14 и 25 от Директива 2009/28 гласят следното:
„(8) Съобщението на [Европейската комисия] от 10 януари 2007 г., озаглавено „Пътна карта за енергията от възобновяеми източници — енергии от възобновяеми източници през ХХI век: изграждане на по-устойчиво бъдеще“, показа, че целта за 20 % общ дял на енергията от възобновяеми източници и целта за 10 % енергия от възобновяеми източници в транспорта биха били уместни и постижими задачи, както и че наличието на рамка, която включва задължителни цели, следва да осигури на стопанската общност необходимата дългосрочна стабилност, за да могат да се извършват рационални, устойчиви инвестиции в сектора на енергията от възобновяеми източници, които могат да намалят зависимостта от внасяните изкопаеми горива и да стимулират използването на нови енергийни технологии. Тези цели съществуват в рамките на повишаването на енергийната ефективност с 20 % до 2020 г., както е предвидено в съобщението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“, което беше одобрено от Европейския съвет от март 2007 г. и от Европейския парламент в неговата резолюция от 31 януари 2008 г. относно този план за действие.
[…]
(14) Основното предназначение на задължителните национални цели е да се създаде сигурност за инвеститорите и да се насърчи трайното развитие на технологиите за производство на енергия от всички видове възобновяеми източници. В този смисъл не е подходящо вземането на решение дали дадена цел да е задължителна да се отлага до настъпването на бъдещо събитие.
[…]
(25) Държавите членки имат различен потенциал по отношение на енергията от възобновяеми източници и прилагат различни схеми на национално равнище за подпомагане в областта на енергията от възобновяеми източници. Повечето държави членки прилагат схеми за подпомагане, които осигуряват предимства единствено за произведената на тяхна територия енергия от възобновяеми източници. За да функционират добре националните схеми за подпомагане, е изключително важно държавите членки да могат да контролират ефекта и разходите на националните схеми за подпомагане в зависимост от техния различен потенциал. Едно от важните средства за постигане на целта на настоящата директива е да се гарантира правилното функциониране на националните схеми за подпомагане, като тези съгласно Директива 2001/77/ЕО [на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 година относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар (OB L 283, 2001 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 12, том 2, стр. 36)], за да се поддържа доверието на инвеститорите и да се даде възможност на държавите членки да разработят ефективни национални мерки за съответствие с целите. […]“.
4 Член 1 от Директива 2009/28, озаглавен „Предмет и приложно поле“, предвижда:
„Настоящата директива установява обща рамка за насърчаването на енергията от възобновяеми източници. С нея се задават задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, както и за дела на енергията от възобновяеми източници в транспорта. Тя установява правила относно статистическите прехвърляния между държави членки, съвместните проекти между държави членки и с трети държави, гаранциите за произход, административните процедури, информацията и обучението и достъпа до електроенергийната мрежа за енергията от възобновяеми източници. В нея са установени и критерии за устойчивост на биогоривата и течните горива от биомаса“.
5 Член 3 от тази директива, озаглавен „Задължителни общи национални цели и мерки за използване на енергия от възобновяеми източници“, гласи:
„1. Всяка държава членка гарантира, че нейният дял на енергия от възобновяеми източници […] в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. е най-малко равен на нейната обща национална цел за дела на енергията от възобновяеми източници през тази година, посочен в третата колона на таблицата от приложение I, част А. Такива задължителни общи национални цели съответстват на цел от най-малко 20-процентен дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в Общността през 2020 г. За да се постигнат по-лесно целите, установени в настоящия член, всяка държава членка популяризира и насърчава енергийната ефективност и енергоспестяването.
2. Държавите членки въвеждат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от възобновяеми източници се равнява на или надвишава посочения дял в индикативната крива, съдържаща се в приложение I, част Б.
3. За да постигнат целите по параграфи 1 и 2 от настоящия член, държавите членки може, inter alia, да прилагат следните мерки:
a) схеми за подпомагане;
[…]“.
Италианското право
Законодателен декрет № 79/1999
6 С Decreto legislativo n. 79 — Attuazione della direttiva 96/92/ЕО recante norme comuni per il mercato interno dell’energia elettrica (Законодателен декрет № 79 за транспониране на Директива 96/92/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия) от 16 март 1999 г. (GURI, бр. 75 от 31 март 1999 г., стр. 8) Италианската република въвежда схема за подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници, като задължава вносителите и производителите на електроенергия от невъзобновяеми източници да подадат през следващата година в националната мрежа определен дял електроенергия, произведена от възобновяеми източници, или като алтернатива, да закупят изцяло или отчасти еквивалента на този дял или свързаните с него права под формата на сертификати, наречени „зелени сертификати“, които се предоставят на производителите на тази електроенергия, от други производители, при условие че последните подават тази електроенергия в мрежата (наричана по-нататък „схемата за зелени сертификати“).
Законодателен декрет № 28/2011
7 Decreto legislativo no 28 — Attuazione della direttiva 2009/28/ЕО sulla promozione dell’uso dell’energia da fonti rinnovabili, recante modifica e successiva abrogazione delle direttive 2001/77/ЕО e 2003/30/ЕО (Законодателен декрет № 28 за транспониране на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО) от 3 март 2011 г. (GURI, бр. 71 от 28 март 2011 г., редовна притурка към GURI, бр. 81, наричан по-нататък „Законодателен декрет № 28/2011“), влязъл в сила на 29 март 2011 г., предвижда, че считано от 2013 г., схемата за зелени сертификати постепенно се премахва и от 2016 г. се заменя със схема за подпомагане, основана на предоставянето на преференциални тарифи за изкупуване (наричана по-нататък „схемата за преференциални тарифи за изкупуване“).
8 Член 24 от този законодателен декрет предвижда:
„1. Производството на електроенергия от инсталации, захранвани от възобновяеми източници, въведени в експлоатация след 31 декември 2012 г., се ползва от стимули чрез инструментите и при спазване на общите критерии по параграф 2 и на специалните критерии по параграфи 3 и 4. […]
2. Производството на електроенергия от посочените в параграф 1 инсталации се ползва от мерки за стимулиране въз основа на следните общи критерии:
[…]
d) стимулите се предоставят посредством частноправни договори, сключени между GSE и субекта, който отговаря за инсталациите, въз основа на типов договор, установен от Autorità per l’Energia Elettrica e il Gas (AEEG) (Орган за електроенергия и газ, Италия), понастоящем Autorità di Regolazione per Energia Reti e Ambiente (ARERA) (Регулаторен орган за енергетика, мрежи и околна среда, Италия), в срок от три месеца от датата на влизане в сила на първия от декретите, посочени в параграф 5;
[…]
5. С декрети на министъра на икономическото развитие — приети след съгласуване с Ministro dell’Ambiente e della Tutela del Territorio e del Mare [министър на околната среда и защитата на територията и морето, Италия], а за профилите на компетентност — с Ministro delle Politiche Agricole e Forestali [министър на селскостопанската и горската политика, Италия], и след провеждане на консултации с [AEEG] и с Conferenza unificata [Единна конференция, Италия] — които са посочени в член 8 от Decreto legislativo n. 281 (Законодателен декрет № 281) от 28 август 1997 г., подробните правила за прилагането на схемите за стимулиране, предвидени в настоящия член, се определят в съответствие с критериите, установени в параграфи 2, 3 и 4 по-горе. Декретите уреждат по-специално:
[…]
c) условията за преминаване от стария към новия механизъм за стимулиране. Условията се отнасят по-специално до замяната на правото на зелени сертификати за годините след 2015 г., включително за инсталации, които не се захранват от възобновяеми източници, с право на достъп, за оставащия период от правото по зелените сертификати, до схема за стимулиране от вида, посочен в параграф 3, така че да се гарантира рентабилността на направените инвестиции.
[…]“.
9 Член 25, параграф 4 от Законодателен декрет № 28/2011 предвижда, че GSE ежегодно отнема зелените сертификати, издадени за производството на електроенергия от възобновяеми източници за периода 2011—2015 г., с които евентуално се надхвърля изискуемото количество за спазване на определения във връзка със задължението за закупуване на енергия от възобновяеми източници дял. Цената за отнемане на посочените по-горе сертификати е 78 % от цената, посочена в член 2, параграф 148 от Legge n. 244 — Disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato (legge finanziaria 2008) (Закон № 244 за приемане на разпоредби за формирането на годишния и многогодишния държавен бюджет (Закон за бюджета 2008 г.) от 24 декември 2007 г. (GURI, бр. 300 от 28 декември 2007 г., редовна притурка към GURI, бр. 285).
Декретът от 6 юли 2012 г.
10 Министърът на икономическото развитие, съгласувано с министъра на околната среда и запазването на територията и морето и с министъра на селскостопанската и горската политика приема Decreto — Attuazione dell’art. 24 del decreto legislativo 3 marzo 2011, n. 28, recante incentivazione della produzione di energia elettrica da impianti a fonti rinnovabili diversi dai fotovoltaici (Декрет за прилагане на член 24 от Законодателен декрет № 28 от 3 март 2011 г. за насърчаване на производството на електроенергия от слънчеви фотоволтаични инсталации) от 6 юли 2012 г. (GURI, бр. 159 от 10 юли 2012 г., редовна притурка към GURI, бр. 143, наричан по-нататък „декретът от 6 юли 2012 г.“).
11 Член 19 от декрета от 6 юли 2012 г., със заглавие „Преобразуване на правото на зелени сертификати в стимули“, предвижда:
„1. За производството на електроенергия от инсталации, използващи възобновяеми енергийни източници, въведени в експлоатация преди 31 декември 2012 г. […], които са придобили право на зелени сертификати, се определя — за оставащия срок на действие на правото след 2015 г. — преференциална тарифа за изкупуване I за нетното производство, което попада в обхвата на схемата за стимулиране съгласно по-рано приложимите разпоредби […] [след това е посочена математическа формула за изчисляване на тази преференциална тарифа за изкупуване I]
[…]“.
12 Член 20 от този декрет, озаглавен „Разпоредби за отнемане на зелените сертификати, издадени за годишното производство до 2015 г.“, гласи:
„1. За издаването и отнемането на зелените сертификати за производството в периода 2012—2015 г., съгласно член 24, параграф 5, буква c), първо изречение от Законодателен декрет [№ 28/2011] се прилагат разпоредбите на следващите параграфи.
2. По искане на производителя GSE издава на тримесечна база зелени сертификати за производството през предходното тримесечие въз основа на измерванията, предавани ежемесечно от мрежовите оператори на GSE, въз основа на специална процедура, публикувана от GSE в срок от 60 дни след влизането в сила на настоящия декрет.
3. […] по искане на притежателя GSE отнема на цената, определена в член 25, параграф 4 от Законодателен декрет № 28/2011 […]:
[…]
b) зелените сертификати, които се отнасят до производството през първата половина на 2012 г., преди 31 март 2013 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през втората половина на 2012 г., преди 30 септември 2013 г.;
c) зелените сертификати, които се отнасят до производството през първото тримесечие на 2013 г., преди 31 декември 2013 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през второто тримесечие на 2013 г., преди 31 март 2014 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през третото тримесечие на 2013 г., преди 30 юни 2014 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през четвъртото тримесечие на 2013 г., преди 30 септември 2014 г.;
d) зелените сертификати, които се отнасят до производството през първото тримесечие на 2014 г., преди 30 септември 2014 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през второто тримесечие на 2014 г., преди 31 декември 2014 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през третото тримесечие на 2014 г., преди 31 март 2015 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през четвъртото тримесечие на 2014 г., преди 30 юни 2015 г.;
e) зелените сертификати, които се отнасят до производството през първото тримесечие на 2015 г., преди 30 септември 2015 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през второто тримесечие на 2015 г., преди 31 декември 2015 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през третото тримесечие на 2015 г., преди 31 март 2016 г.; зелените сертификати, които се отнасят до производството през четвъртото тримесечие на 2015 г., преди 30 юни 2016 г.
[…]“.
13 Член 21, параграф 8 от посочения декрет предвижда:
„За всяка инсталация, преди да получи право на достъп до механизмите за стимулиране по настоящия декрет, отговорното лице е длъжно да сключи частноправен договор с GSE. GSE предоставя на [AEEG] необходимите данни, за да може в срок от три месеца след влизането в сила на настоящия декрет той да изготви типовия договор по член 24, параграф 2, буква d) от Законодателен декрет [№ 28/2011]“.
14 Член 30 от Декрета от 6 юли 2012 г., озаглавен „Преход от стария към новия механизъм за стимулиране“, гласи:
„1. За да се защитят инвестициите, които са в процес на завършване, и да се осигури постепенен преход от стария към новия механизъм за инсталациите, въведени в експлоатация преди 30 април 2013 г., или преди 30 юни 2013 г. само за инсталациите, захранвани с отпадъци, посочени в член 8, параграф 4, буква c), може да се избере механизъм за стимулиране, различен от установения с настоящия декрет, при следните условия:
[…]
b) за инсталациите, въведени в експлоатация в срока по параграф 1, се прилагат общите тарифи и коефициентите за зелените сертификати, посочени в таблици 1 и 2, приложени към изменения Закон № 244 от 2007 г., и в параграф 382 quater от изменения Legge n. 296 — Disposizioni per la formazione del bilancio annuale e pluriennale dello Stato (Закон № 296 за приемане на разпоредби за формирането на годишния и многогодишния държавен бюджет) от 27 декември 2006 г. (GURI, бр. 299 от 27 декември 2006 г., редовна притурка, бр. 244), приложими към датата на влизане в сила на настоящия декрет и намалени с 3 % на месец, считано от януари 2013 г.; това намаление се прилага от май само за инсталациите, захранвани с отпадъци, посочени в член 8, параграф 4, буква с).
[…]
2. Инсталациите по параграф 1 трябва да разполагат с разрешително преди датата на влизане в сила на настоящия декрет.
[…]“.
Типовите договори
15 С Решение № 207/2013/R/EFR от 16 май 2013 г. AEEG одобрява проекта за типов договор, озаглавен „Fonti energetiche rinnovabili“ (договор за възобновяемите енергийни източници, наричан по-нататък „договорът FER“), изготвен от GSE за целите на предоставяне на предвидените в декрета от 6 юли 2012 г. стимули. Решението е публикувано на уебсайта на Комисията на 17 май 2013 г.
16 На 20 април 2016 г. GSE публикува на уебсайта си проект за типов договор, озаглавен „Gestione Riconoscimento Incentivo“ (типов договор за управлението на признаването на стимул, наричан по-нататък „договорът GRIN“).
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
17 Посочените в точка 2 от настоящото решение 21 дружества (наричани по-нататък „ответниците в главното производство“) са собственици на инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми източници, различни от фотоволтаичните, които получават подпомагане за производството на тази електроенергия по схемата за зелени сертификати и следователно могат да продават зелени сертификати на други оператори, за да изпълнят задължението си за подаване на определено количество от посочената електроенергия в италианската електроенергийна система.
18 След приемането на Законодателен декрет № 28/2011 и на декрета от 6 юли 2012 г., които предвиждат замяната на схемата за зелени сертификати със схемата за преференциални тарифи за изкупуване, тези собственици подават жалба пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио, Италия), с която оспорват законосъобразността на договора GRIN, който е трябвало да сключат с GSE, за да се осъществи преходът между тези схеми.
19 Тази юрисдикция уважава жалбата на собствениците с мотива, че нито Законодателен декрет № 28/2011, нито декретът от 6 юли 2012 г. предвиждат изрично, че за осъществяването на този преход е необходимо сключването на договор с GSE. Според посочената юрисдикция задължението за сключване на „частноправен договор“, за да може да се ползва предвидената в член 24, параграф 2, буква d) от Законодателен декрет № 28/2011 схема за преференциални тарифи за изкупуване, се отнася само за операторите на захранвани от възобновяеми източници инсталации, които са въведени в експлоатация след 31 декември 2012 г., но не и за операторите на инсталации — като тези на същите собственици — които са въведени в експлоатация преди тази дата и чиито оператори се ползват от схемата за зелени сертификати.
20 GSE обжалва решението на Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд Лацио) пред запитващата юрисдикция — Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия).
21 Най-напред тази юрисдикция отбелязва по същество, че от нейната практика и от тази на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд, Италия) следва, че противно на постановеното на първа инстанция, задължението за сключване на договор с GSE, за да може да се ползва схемата за преференциални тарифи за изкупуване, се отнася както за операторите, чиито инсталации са въведени в експлоатация преди 31 декември 2012 г., така и за операторите, чиито инсталации са въведени в експлоатация след 31 декември 2012 г. Според запитващата юрисдикция при това положение GSE може да използва — с необходимите изменения, свързани с особеностите на преходния режим — договора FER, одобрен от AEEG, или договора GRIN, който ще замени договора FER, за да определи условия за предоставянето на мерките за тарифно подпомагане на операторите на инсталации, въведени в експлоатация преди 31 декември 2012 г.
22 Според запитващата юрисдикция обаче може да се приеме, че доколкото задължава операторите, които се ползват от схемата за зелени сертификати, да сключат договор с GSE, за да могат да се ползват от схемата за преференциални тарифи за изкупуване, разглежданата в главното производство национална правна уредба едностранно изменя правните условия, на които ответниците в главното производство са основали своята стопанска дейност, което може да противоречи на целта на Директива 2009/28, а именно да се предложи сигурност на инвеститорите.
23 Всъщност задължението на съответните предприятия да сключат такъв договор, не е резултат от свободно договаряне. Освен това този договор налага допълнителни задължения на тези предприятия. Всъщност този договор не се ограничава до това да предвиди преобразуването въз основа на математическа формула на зелените сертификати на посочените предприятия в тарифна подкрепа, а предвижда по-специално задължение за тези предприятия да инсталират нови уреди за дистанционно отчитане, за да се позволи на GSE да събира данни от измерванията (член 5 от договора GRIN), ограничения за прехвърлянето на вземания (членове 7 и 8 от договора GRIN), правомощие за GSE да променя или преустановява едностранно стимулите в случай на прехвърляне на инсталацията на трети лица (член 9, параграф 2 от договора GRIN), възможност за GSE да прекрати договора само поради наличието на неверни данни (член 12 от договора GRIN), както и правото на GSE да прекрати или спре действието на договора (член 13, параграфи 3 и 4 от договора GRIN).
24 Според запитващата юрисдикция, като изменя едностранно правните условия, на които ответниците в главното производство са основали стопанската си дейност, задължението за сключване на такъв договор може да противоречи както на целта на Директива 2009/28, посочена в съображения 8, 14 и 25 и в членове 1 и 3 от същата, а именно да се предложи сигурност на инвеститорите, така и на принципа на защита на оправданите правни очаквания.
25 Запитващата юрисдикция се съмнява, че в случая може да се поддържа, че един предпазлив и съобразителен икономически оператор е могъл да предвиди точно развитието на разглежданата в главното производство правна уредба и риска от приемането в резултат на това развитие на мерки, които могат да увредят неговите интереси. Тя счита, че за разлика от делата, по които е постановено решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др. (C‑798/18 и C‑799/18, EU:C:2021:280), предходната правна уредба не е съдържала достатъчно ясно указание за икономическите оператори, че стимулите по схемата за зелени сертификати могат да бъдат изменени или отменени.
26 Освен това запитващата юрисдикция счита, че в случая може да е налице и нарушаване на свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата. Всъщност, от една страна, разглежданата в главното производство национална правна уредба може да се разглежда като намеса в свободата на договаряне на операторите на инсталации, които се ползват от схемата за зелени сертификати, тъй като законодателят е заменил тази схема със схемата за преференциални тарифи за изкупуване и е наложил нови условия на тези оператори, за да се ползват от последната схема, въпреки че те са планирали и организирали стопанската си дейност за период, в който стабилността е трябвало да бъде запазена за разумен срок от време. От друга страна, тази национална правна уредба засяга правото на всяко предприятие да може свободно да използва — като носи отговорност за действията си — икономическите и финансовите ресурси, с които разполага.
27 При тези обстоятелства Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да отправи до Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли Директива [2009/28], и по-специално съображения 8, 14, 25 и членове 1 и 3 от нея, както и член 16 от [Хартата], разглеждани в светлината на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като произтичащата от разпоредбите на Законодателен декрет [№ 28/2011] и на [декрета от 6 юли 2012 г.] — както е тълкувана в постоянната съдебна практика на Consiglio di Stato (Държавен съвет) — която поставя предоставянето на стимули в зависимост от сключването на частноправни договори между GSE и субекта, отговарящ за инсталацията, включително в случай на инсталации за производство на електроенергия, захранвани от възобновяеми източници, въведени в експлоатация преди 31 декември 2012 г.?“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
28 GSE твърди, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като отговорът на поставения въпрос не е определящ за разрешаването на спора по главното производство. GSE счита, че жалбата по главното производство трябва да бъде обявена за недопустима от запитващата юрисдикция или делото да се прекрати без произнасяне по същество поради повдигнатото от GSE възражение за недопустимост, изведено от обстоятелството, че оспорваният от ответниците по главното производство договор GRIN не ги уврежда.
29 В това отношение трябва да се припомни, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като отправените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 22 февруари 2024 г., Consejería de Presidencia, Justicia e Interior de la Comunidad de Madrid и др., C‑59/22, C‑110/22 и C‑159/22, EU:C:2024:149, т. 43 и цитираната съдебна практика).
30 От това следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (вж. решение от 22 февруари 2024 г., Consejería de Presidencia, Justicia e Interior de la Comunidad de Madrid и др., C‑59/22, C‑110/22 и C‑159/22, EU:C:2024:149, т. 44 и цитираната съдебна практика).
31 Съдът не следва да проверява дали актът за преюдициално запитване е постановен съобразно националните правила за съдебната организация и съдопроизводството, нито да поставя под съмнение преценката на запитващата юрисдикция за допустимостта на жалбата в главното производство (вж. в този смисъл решение от 16 юни 2015 г., Gauweiler и др., C‑62/14, EU:C:2015:400, т. 26 и цитираната съдебна практика).
32 Ето защо преюдициалното запитване не може да бъде обявено за недопустимо поради това, че GSE е твърдял пред запитващата юрисдикция, че жалбата в главното производство е недопустима или че делото трябва да бъде прекратено без произнасяне по същество.
По преюдициалния въпрос
33 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 1 и 3 от Директива 2009/28 във връзка със съображения 8, 14 и 25 от същата и с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и член 16 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която — в контекста на замяната на национална схема за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, основана на квоти за такава електроенергия, които се подават в националната мрежа, и на предоставянето на зелени сертификати на предприятията, които я произвеждат, с национална схема за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, основана на предоставянето на тези предприятия на преференциални тарифи за изкупуване — поставя като условие за ползването на последната схема сключването на договор относно условията за предоставяне на тази подкрепа между такова предприятие и контролиран от държавата субект, натоварен с управлението и контрола върху последната схема, включително за предприятията, които с оглед на датата на въвеждане в експлоатация на техните инсталации са се ползвали от националната схема за подпомагане, основана на квоти и на предоставянето на зелени сертификати.
34 В това отношение от член 1 от Директива 2009/28 следва, че тя има за предмет да установи обща рамка за насърчаване на енергията от възобновяеми източници, като задава по-специално задължителни национални цели за общия дял на енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия. В съответствие с този предмет член 3, параграфи 1 и 2 от тази директива определя целите, които трябва да бъдат постигнати, а именно, от една страна, за всяка държава членка делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г. да е най-малко равен на нейната обща национална цел, посочена в част А от приложение I към Директивата, и от друга страна, държавите членки да въведат ефективно определени мерки, предназначени да гарантират, че делът на енергията от такива източници се равнява на или надвишава дела, посочен в индикативната крива, съдържаща се в част Б от приложение I към Директивата.
35 Както следва от съображения 8 и 14 от Директива 2009/28, установяването на тази обща рамка и на тези цели трябва да гарантира на стопанската общност необходимата дългосрочна стабилност за извършване на устойчиви инвестиции в сектора на енергията от възобновяеми източници, които да дадат възможност за непрекъснато развитие и за използване на нови технологии за производство на енергия от всички видове възобновяеми източници.
36 Член 3, параграф 3, буква а) от Директива 2009/28 във връзка със съображение 25 от същата предвижда, че за да постигнат посочените цели, държавите членки могат да прилагат схеми за подпомагане и че за да функционират добре тези схеми, е изключително важно държавите членки да могат да контролират ефекта и разходите на своите схеми в съответствие със собствения си потенциал за енергия от възобновяеми източници, тъй като той е различен в различните държави членки. В това съображение се подчертава също, че гарантирането на правилното функциониране на предвидените в Директива 2001/77 национални схеми за подпомагане е едно от важните средства за поддържане на доверието на инвеститорите и за постигане на целта на Директива 2009/28.
37 Така, макар гарантирането на известна стабилност за стопанската общност да е важно за извършването на устойчиви инвестиции в сектора на енергията от възобновяеми източници, които ще допринесат за увеличаване на потреблението на такава енергия, тази гаранция се предоставя на стопанската общност, от една страна, чрез установяването на обща рамка, която предвижда задължителни цели за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия във всяка държава членка, и от друга страна, чрез осигуряването на правилното функциониране на схемите за подпомагане, приети от държавите членки за насърчаване на производството на електроенергия от възобновяеми източници.
38 Необходимостта да се предложи известна сигурност на инвеститорите, призната в съображения 8 и 14 от Директива 2009/28, не може обаче сама по себе си да засегне свободата на преценка, предоставена на държавите членки с член 3, параграф 3, буква а) от тази директива, тълкуван в светлината на съображение 25 от същата, да приемат и поддържат ефективни и следователно не твърде скъпи схеми за подпомагане, които да им позволят да постигнат установените с тази директива задължителни цели във връзка с потреблението на енергия от възобновяеми източници. Всъщност е постановено, че свободата на преценка, с която разполагат държавите членки по отношение на мерките, които считат за подходящи за постигането на тези цели, означава, че те са свободни да приемат, изменят или отменят схеми за подпомагане, стига да се изпълнят тези цели (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др., C‑798/18 и C‑799/18, EU:C:2021:280, т. 28, и определение от 1 март 2022 г., Milis Energy и др., C‑306/19, C‑512/19, C‑595/19 и C‑608/20—C‑611/20, EU:C:2022:164, т. 30).
39 Следователно сама по себе си Директива 2009/28 допуска италианският законодател да замени схемата за зелени сертификати със схемата за преференциални тарифи за изкупуване, която слага край на предимството, предоставено на някои предприятия с първата схема, и задължава тези предприятия да сключат договор с GSE, субект, изцяло контролиран от държавата, натоварен с управлението и контрола върху отпускането на стимулите, предвидени от национална схема за подпомагане на производителите на електроенергия от възобновяеми източници, за да могат да се ползват от втората схема, при условие че последната схема позволява на Италианската република да постигне целите си за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, установени в тази директива.
40 Както обаче следва от постоянната съдебна практика, когато приемат мерки, чрез които прилагат правото на Съюза, държавите членки трябва да спазват общите принципи на това право, сред които се числят по-специално принципите на правната сигурност и на защита на оправданите правни очаквания (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2019 г., Coöperatieve Producentenorganisatie en Beheersgroep Texel, C‑386/18, EU:C:2019:1122, т. 55, и от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др., C‑798/18 и C‑799/18, EU:C:2021:280, т. 29 и цитираната съдебна практика).
41 Запитващата юрисдикция трябва да провери дали правна уредба като разглежданата в главното производство съответства на посочените принципи, тъй като в рамките на преюдициално запитване по член 267 ДФЕС Съдът е компетентен единствено да предостави на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени това съответствие. За тази цел запитващата юрисдикция може да вземе предвид всички относими данни, които следват от съдържанието, от целта или от структурата на съответното законодателство (решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др., C‑798/18 и C‑799/18, EU:C:2021:280, т. 43 и цитираната съдебна практика). Същевременно, за да е полезен със своя отговор, в дух на сътрудничество с националните юрисдикции Съдът може да предостави на националната юрисдикция всички указания, които счита за необходими (вж. в този смисъл решение от 16 ноември 2023 г., Viterra Hungary, C‑366/22, EU:C:2023:876, т. 31 и цитираната съдебна практика).
42 В това отношение, що се отнася, на първо място, до спазването на принципа на правната сигурност, трябва да се припомни, че този принцип изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за правните субекти, особено когато те могат да имат неблагоприятни последици. Посоченият принцип изисква по-специално правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага, като те трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно тях (решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 223 и цитираната съдебна практика).
43 Все пак не може да се счита, че тези изисквания не допускат при приемането на дадена норма националният законодател да използва абстрактно правно понятие, или че налагат в такава норма да се посочват различните конкретни хипотези, при които то може да бъде приложено, доколкото е невъзможно всички такива хипотези да бъдат предварително определени от законодателя (вж. по аналогия решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 224 и цитираната съдебна практика).
44 Следователно фактът, че законодателен акт предоставя право на преценка на органите, отговарящи за прилагането му, сам по себе си не противоречи на изискването за предвидимост, при условие че обхватът и редът за упражняване на това право са определени достатъчно ясно с оглед на преследваната законна цел, за да се осигури подходяща защита срещу произвол (вж. решение от 16 февруари 2022 г., Унгария/Парламент и Съвет, C‑156/21, EU:C:2022:97, т. 225 и цитираната съдебна практика).
45 В случая разпоредбите на Законодателен декрет № 28/2011 и на декрета от 6 юли 2012 г., изглежда, предвиждат ясно и точно постепенното премахване на схемата за зелени сертификати и замяната ѝ със схемата за преференциални тарифи за изкупуване, както и реда и условията за постепенното премахване и за замяната, което обаче трябва да се провери от запитващата юрисдикция.
46 Всъщност член 24 от Законодателен декрет № 28/2011 предвижда, че инсталациите за производство на електроенергия от възобновяеми източници, въведени в експлоатация след 31 декември 2012 г., могат да се ползват от схема за подпомагане, основана на преференциални тарифи за изкупуване, при спазване на определени изисквания. Освен това по отношение на инсталациите, които използват възобновяеми енергийни източници, въведени в експлоатация преди 31 декември 2012 г., член 19 от декрета от 6 юли 2012 г. урежда условията и реда за преобразуване на правата по зелените сертификати в права за преференциални тарифи за изкупуване, считано от 1 януари 2016 г. Член 25, параграф 4 от Законодателен декрет № 28/2011 и член 20 от декрета от 6 юли 2012 г. предвиждат условията за отнемане на зелените сертификати, издадени за годишното производство до края на 2015 г. Накрая, член 30 от декрета от 6 юли 2012 г. предвижда възможността за инсталациите, въведени в експлоатация преди 30 април 2013 г., да се избере специален механизъм за стимулиране при прехода от стария към новия механизъм за стимулиране.
47 Освен това член 24, параграф 2, буква d) от Законодателен декрет № 28/2011 и член 21, параграф 8 от декрета от 6 юли 2012 г. ясно предвиждат, че за да се предоставят преференциални тарифи за изкупуване, е необходимо да се сключи договор между GSE и субекта, който отговаря за инсталациите.
48 Прилагането на тези разпоредби е било предвидимо за всички производители на електроенергия от възобновяеми източници, независимо дали инсталациите им са въведени в експлоатация преди, или след 31 декември 2012 г., тъй като Законодателен декрет № 28/2011 и декретът от 6 юли 2012 г. са били приети преди началото на периода от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2015 г., през който схемата за зелени сертификати е трябвало постепенно да бъде заменена със схемата за преференциални тарифи за изкупуване.
49 Що се отнася до клаузите на договора, който предприятията трябва да сключат с GSE, за да могат да се ползват от схемата за преференциални тарифи за изкупуване, трябва да се отбележи, че в приложение на член 24, параграф 2, буква d) от Законодателен декрет № 28/2011 във връзка с член 21, параграф 8 от декрета от 6 юли 2012 г., на 6 юли 2012 г. AEEG приема по предложение на GSE типов договор, а именно договора FER. Освен това на 20 април 2016 г. GSE публикува проекта на договора GRIN, който трябва да замени договора FER.
50 Що се отнася до договора GRIN, който е предмет на спора в главното производство, на пръв поглед неговите клаузи изглеждат ясни и предвидими по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 42 от настоящото решение.
51 Всъщност, както твърдят GSE и Комисията в писмените си становища, изглежда, че съдържанието на клаузите на договора GRIN съответства на съдържанието на клаузите на договора FER или на приложимата за производителите на електроенергия от възобновяеми източници в Италия правна уредба, и по-специално на Законодателен декрет № 28/2011 и на декрета от 6 юли 2012 г., или произтича от тях. Ако след извършване на проверка запитващата юрисдикция потвърди тази преценка, трябва да се приеме, че съдържанието на тези клаузи е предвидимо по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 42 от настоящото решение.
52 Последната преценка не се поставя под въпрос от това, че както следва от точка 23 от настоящото решение, някои от посочените клаузи предоставят известно право на преценка на GSE, по-специално да измени или прекрати едностранно съответния договор в случай на продажба на инсталацията на трети лица или едностранно да прекрати или спре изпълнението на този договор в случай на съществени промени в конфигурацията на съответната инсталация в сравнение с декларираната.
53 Всъщност, както следва от точка 44 от настоящото решение, само ако запитващата юрисдикция стигне до извода, че обхватът и редът за упражняване на това право на преценка на GSE не са определени достатъчно ясно с оглед на преследваната законна цел, за да се осигури подходяща защита срещу произвол, тя ще може да установи, че е налице нарушение на принципа на правна сигурност.
54 На второ място, що се отнася до принципа на защита на оправданите правни очаквания, производен от принципа на правна сигурност, съгласно постоянната съдебна практика правото да се позове на този принцип, има всеки икономически оператор, у който национален орган е събудил основателни надежди, по-специално с конкретните уверения, които му е дал (решение от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms, C‑443/21, EU:C:2022:899, т. 39 и цитираната съдебна практика). Когато обаче предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания, когато тази мярка бъде приета. Също така икономическите оператори не могат да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на съществуващо положение, което може да бъде променяно от националните органи в рамките на тяхното право на преценка (решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др., C‑798/18 и C‑799/18, EU:C:2021:280, т. 42 и цитираната съдебна практика).
55 В случая от преписката, с която разполага Съдът, не следва, че преди приемането на Законодателен декрет № 28/2011 и на декрета от 6 юли 2012 г. италианските органи са приели каквато и да било мярка или са дали някакви уверения, които биха могли да породят основателни надежди у оператори като ответниците в главното производство, че схемата за зелени сертификати ще бъде запазена, което обаче следва да се прецени от запитващата юрисдикция.
56 Освен това, както бе посочено в точка 38 от настоящото решение, Директива 2009/28 предоставя свобода на преценка на италианските органи да изменят или отменят схемите за подпомагане, въведени за постигане на посочените в тази директива цели в областта на енергията от възобновяеми източници.
57 От това следва, че предпазливите и съобразителни икономически оператори са били в състояние да предвидят, че италианските органи могат да упражняват тази свобода на преценка. Следователно те нямат основание да възлагат оправдани правни очаквания за запазването на схема за подпомагане, предвиждаща предоставянето на зелени сертификати, и за неналагането на нови задължения, като например задължението за сключване на договор с GSE, за да могат да се ползват от преференциална тарифа за изкупуване на електроенергията, която произвеждат от възобновяеми източници.
58 Що се отнася по-специално до задължението за сключване на договора GRIN, не изглежда, че производителите, чиито инсталации са функционирали преди 31 декември 2012 г., са имали каквато и да било гаранция, че няма да бъдат обвързани от това задължение, за да се ползват от преференциална тарифа за изкупуване, което обаче отново трябва да се прецени от запитващата юрисдикция. Напротив, както отбелязва запитващата юрисдикция, както от нейната практика, така и от тази на Corte suprema di cassazione (Върховен касационен съд) следва, че член 24, параграф 2, буква d) от Законодателен декрет № 28/2011 във връзка с член 21, параграф 8 от декрета от 6 юли 2012 г. трябва да се тълкува в смисъл, че както производителите, чиито инсталации са били въведени в експлоатация след 31 декември 2012 г., така и тези, чиито инсталации са функционирали преди тази дата, имат такова задължение, за да могат да се ползват от тази тарифа.
59 Що се отнася до съдържанието на договора GRIN — доколкото може да се установи, че по същество то съответства на съдържанието на разпоредбите на договора FER, приет с решение на AEEG от 16 май 2013 г., и на приложимата към производството на електрическа енергия от възобновяеми източници в Италия правна уредба, което запитващата юрисдикция следва да провери — трябва да се приеме, че посочените производители са могли да го предвидят.
60 Следователно ответниците в главното производство, чиито инсталации са били въведени в експлоатация преди 31 декември 2012 г. и които са се ползвали от схемата за зелени сертификати, не са могли да формират оправдани правни очаквания, че тази схема ще остане в сила и че няма да бъдат задължени да сключат с GSE договор като договора GRIN, за да могат да се ползват от схемата за преференциални тарифи за изкупуване, която заменя схемата за зелените сертификати.
61 На трето място, що се отнася до тълкуването на член 16 от Хартата, следва да се отбележи, първо, че предвид член 51, параграф 1 от Хартата член 16 се прилага в случая, тъй като Законодателен декрет № 28/2011 и декретът от 6 юли 2012 г. транспонират Директива 2009/28 в италианското право.
62 Второ, трябва да се припомни, че посоченият член 16, който се отнася до свободата на стопанска инициатива, защитава свободата на упражняване на стопанска или търговска дейност, свободата на предприятието да може да използва, в рамките на отговорността, която носи за собствените си действия, икономическите, техническите и финансовите си ресурси, както и свободата на договаряне (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др., C‑798/18 и C‑799/18, EU:C:2021:280, т. 56 и 62 и цитираната съдебна практика).
63 Замяната на схемата за зелени сертификати със схемата за преференциални тарифи за изкупуване, предвидена в Законодателен декрет № 28/2011 и в декрета от 6 юли 2012 г., изглежда, не засяга свободата на предприятията, бенефициери по първата схема, да упражняват икономическа или търговска дейност, което обаче трябва да се прецени от запитващата юрисдикция. По-специално, тази замяна, изглежда, не засяга правото на тези предприятия да използват свободно икономическите, техническите и финансовите ресурси, с които разполагат.
64 В това отношение всъщност следва да се припомни, че представлява ограничение на това право задължението да се предприемат мерки, които могат да доведат до значителни разходи за даден икономически оператор, да имат съществено въздействие върху организацията на дейността му или да изискват трудни и комплексни технически решения (решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др., C‑798/18 и C‑799/18, EU:C:2021:280, т. 63 и цитираната съдебна практика). Не изглежда обаче, че преходът между разглежданите схеми води до значителни разходи, изисква трудни и комплексни технически решения или оказва съществено въздействие върху дейността на ответниците в главното производство.
65 Що се отнася до свободата на договаряне, закрепена в член 16 от Хартата, трябва да се припомни, че тя обхваща по-конкретно свободния избор на икономически партньор, както и свободното определяне на цената за конкретна услуга (вж. в този смисъл решение от 15 април 2021 г., Federazione nazionale delle imprese elettrotecniche ed elettroniche (Anie) и др., C‑798/18 и C‑799/18, EU:C:2021:280, т. 57 и цитираната съдебна практика).
66 В случая обаче задължението на предприятията, бенефициери по схемата за зелени сертификати, да сключат с GSE договор като договора GRIN, за да могат да се ползват от преференциални тарифи за изкупуване, не изглежда да засяга тази свобода
67 Всъщност с оглед на информацията в преписката, с която разполага Съдът, този договор, изглежда, е само инструмент за прилагане от GSE — субект, който, както бе посочено в точка 39 от настоящото решение, е изцяло контролиран от държавата и отговаря за управлението и контрола върху предоставянето на мерки за стимулиране — на схемата на преференциални тарифи за изкупуване. Посоченото решение, изглежда, е само акцесорно по отношение на административното решение за предоставяне на право на ползване на преференциални тарифи и не оказва никакво влияние върху размера на стимула, тъй като той се определя от приложимата правна уредба и следователно не подлежи на договаряне.
68 При тези обстоятелства е оправдано предприятията да не могат да избират договорния си партньор и да не разполагат с правомощия да преговарят за съдържанието на договора GRIN или за размера на помощта. Свободата на договаряне на тези предприятия основателно се ограничава до вземането на решение дали да приемат или не условията на този договор.
69 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 1 и 3 от Директива 2009/28 във връзка със съображения 8, 14 и 25 от същата и с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и член 16 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която — в контекста на замяната на национална схема за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, основана на квоти за такава електроенергия, които се подават в националната мрежа, и на предоставянето на зелени сертификати на предприятията, които я произвеждат, с национална схема за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, основана на предоставянето на тези предприятия на преференциални тарифи за изкупуване — поставя като условие за ползването на последната схема сключването на договор относно условията за предоставяне на тази подкрепа между такова предприятие и контролиран от държавата субект, натоварен с управлението и контрола върху последната схема, включително за предприятията, които с оглед на датата на въвеждане в експлоатация на своите инсталации са се ползвали от националната схема за подпомагане, основана на квоти и на предоставянето на зелени сертификати.
По съдебните разноски
70 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Членове 1 и 3 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО във връзка със съображения 8, 14 и 25 от същата и с принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национална правна уредба, която — в контекста на замяната на национална схема за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, основана на квоти за такава електроенергия, подавани в националната мрежа, и на предоставянето на зелени сертификати на предприятията, които я произвеждат, с национална схема за подпомагане на електроенергията от възобновяеми източници, основана на предоставянето на тези предприятия на преференциални тарифи за изкупуване — поставя като условие за ползването на последната схема сключването на договор относно условията за предоставяне на тази подкрепа между такова предприятие и контролиран от държавата субект, натоварен с управлението и контрола върху последната схема, включително за предприятията, които с оглед на датата на въвеждане в експлоатация на своите инсталации са се ползвали от националната схема за подпомагане, основана на квоти и на предоставянето на зелени сертификати.
Подписи