Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

27 юни 2024 година(*)

Съдържание

I. Правна уредба

II. Обстоятелствата, предхождащи спора

А. Периндоприлът на Servier

Б. Периндоприлът на Krka

В. Споровете за периндоприла

1. Решенията на ЕПВ

2. Решенията на националните юрисдикции

Г. Споразуменията Krka

III. Оспорваното решение на Комисията

IV. Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

V. Производството пред Съда и исканията на страните

VI. По искането за възобновяване на устната фаза на производството

VII. По жалбата до Съда

А. Първото, второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание: наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС

1. Релевантните точки от оспорваното решение на Комисията и от обжалваното съдебно решение

а) Оспорваното решение на Комисията

б) Обжалваното съдебно решение

2. Допустимостта на първото, второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание

3. Встъпителни съображения, свързани с разглеждането по същество на първото, второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание

4. Първото основание

а) Относимостта на първото основание

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

б) Първата, втората и третата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

в) Четвъртата и шестата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

i) Решението на High Court от 3 октомври 2006 г.

ii) Решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.

г) Петата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

д) Заключение по първото основание

5. Второто основание

а) Втората част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

б) Първата, третата и четвъртата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

в) Петата, шестата, седмата и осмата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

6. Третото основание

а) Първата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

б) Втората част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

в) Третата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

г) Четвъртата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

д) Петата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

е) Шестата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

7. Четвъртото основание

а) Първата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

б) Втората част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

в) Третата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

г) Четвъртата част

1) Доводи на страните

2) Съображения на Съда

8. Петото основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

9. Междинно заключение по първото, второто, третото, четвъртото и петото основание

10. Шестото основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

Б. Седмото основание: наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС

1. Релевантните точки от оспорваното решение на Комисията и от обжалваното съдебно решение

а) Оспорваното решение на Комисията

б) Обжалваното съдебно решение

2. Доводи на страните

3. Съображения на Съда

В. Осмото, деветото, десетото и единадесетото основание: нарушението на член 102 ДФЕС

1. Релевантните точки от оспорваното решение на Комисията и от обжалваното съдебно решение

а) Оспорваното решение на Комисията

б) Обжалваното съдебно решение

2. Осмото основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

3. Деветото и десетото основание

4. Единадесетото основание

а) Доводи на страните

б) Съображения на Съда

Г. Заключение по жалбата до Съда

VIII. Последствията от отмяната на обжалваното съдебно решение

IX. По жалбата до Общия съд

А. Първата част от деветото основание от жалбата в първоинстанционното производство

1. Доводи на страните

2. Съображения на Съда

а) Потенциалната конкуренция, упражнявана върху Servier от Krka

б) Наличието на споразумение за подялба на пазар

Б. Десетото основание от жалбата в първоинстанционното производство

1. Доводи на страните

2. Съображения на Съда

По съдебните разноски

„Обжалване — Конкуренция — Фармацевтични продукти — Пазар на периндоприла — Член 101 ДФЕС — Картели — Подялба на пазар — Потенциална конкуренция — Ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — Стратегия, целяща да се забави навлизането на пазара на генерични варианти на периндоприла — Споразумение за доброволно уреждане на патентен спор — Споразумение за лицензия за патент — Споразумение за прехвърляне на права и за лицензия за технология — Член 102 ДФЕС — Съответен пазар — Злоупотреба с господстващо положение“

По дело C‑176/19 P,

с предмет жалба по член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 22 февруари 2019 г.,

Европейска комисия, представлявана първоначално от F. Castilla Contreras, B. Mongin, J. Norris и C. Vollrath, впоследствие от F. Castilla Contreras, F. Castillo de la Torre, B. Mongin, J. Norris и C. Vollrath, а накрая от F. Castilla Contreras, F. Castillo de la Torre, J. Norris и C. Vollrath,

жалбоподател,

подкрепяна от:

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, представлявано първоначално от D. Guðmundsdóttir, подпомагана от J. Holmes, KC, впоследствие от L. Baxter, D. Guðmundsdóttir, F. Shibli и J. Simpson, подпомагани от J. Holmes, KC, и P. Woolfe, barrister, а накрая от S. Fuller, подпомаган от J. Holmes, KC, и P. Woolfe, barrister,

встъпила страна в производството по обжалване пред Съда,

като другите страни в производството са:

Servier SAS, установено в Сюрен (Франция),

Servier Laboratories Ltd, установено в Стоук Поджис (Обединено кралство),

Les Laboratoires Servier SAS, установено в Сюрен,

представлявани от: O. de Juvigny, J. Jourdan, T. Reymond, A. Robert, avocats, J. Killick, advocaat, M. I. F. Utges Manley, solicitor,

жалбоподатели в първоинстанционното производство,

European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA), установена в Женева (Швейцария), представлявана от F. Carlin, avocate, и N. Niejahr, Rechtsanwältin,

встъпила страна в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: Aл. Арабаджиев (докладчик), председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия от първи състав, P. G. Xuereb, A. Kumin и I. Ziemele, съдии,

генерален адвокат: J. Kokott,

секретари: M. Longar и R. Şereş, администратори,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 и 21 октомври 2021 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 14 юли 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си до Съда Европейската комисия иска да бъде отменено частично решението на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T‑691/14, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2018:922), с което той отменя член 4 в частта, в която се установява участието на Servier SAS и Laboratoires Servier SAS в посочените в този член споразумения, член 6, член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 6 от Решение C(2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 102 [ДФЕС] (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier) (наричано по-нататък „оспорваното решение на Комисията“).

I.      Правна уредба

2        Точки 13—15, 17 и 24 от Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (ОВ C 372, 1997 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 60) гласят следното:

„Ограничения на конкуренцията

13.      Предприятията са обект на три основни форми на конкурентен натиск: заменяемост на търсенето, заменяемост на предлагането и потенциална конкуренция. От икономическа гледна точка за определянето на съответния пазар, заменяемостта на търсенето е най-непосредственият и ефективен дисциплиниращ фактор за доставчиците на даден продукти, по-специално във връзка с техните ценови решения. Едно предприятие или група от предприятия не може да има значително влияние [върху] преобладаващите условия при продажбите, като цените, ако нейните потребители са в състояние лесно да се прехвърлят към налични заместващи продукти или към доставчици, намиращи се на друго място. По принцип, дейността по определяне на пазара се състои в идентифициране на ефективните алтернативни източници на доставка за потребителите на участващите предприятия както по отношение на продуктите/услугите, така и по отношение на географското местоположение на доставчиците.

14.      Ограниченията на конкуренцията, произтичащи от страна на заменяемостта на доставката, различни от тези, посочени в параграфи 20—23, и от потенциалната конкуренция са по принцип по-малко непосредствени и при всички случаи изискват анализ на допълнителни фактори. В резултат от това, такива ограничения се вземат предвид на съответния етап от анализа на конкуренцията.

Заменяемост на търсенето

15.      Оценката на заменяемостта на търсенето налага да се определи диапазона от продукти, които се възприемат като заместими от потребителя. Един от начините за извършване на това определяне може да бъде спекулативния експеримент, който предвижда хипотетично малка и продължителна промяна в относимите или свързаните цени и оценка на вероятните реакции на потребителите по отношение на увеличението. Дейността по определяне на пазара се съсредоточава върху цени за оперативни и практически цели, и по-специално върху заменяемостта на търсенето, произтичаща от малки, перманентни промени в относимите или свързаните цени. Този подход може да предостави ясни индикатори за обстоятелствата, които са релевантни при определяне на пазарите.

[…]

17.      Въпросът, на който трябва да се отговори, е дали клиентите на съответните предприятия биха преминали към наличните заместители или доставчици, намиращи се на друго място, в отговор на хипотетично малкото (в границите от 5 % до 10 %), но постоянно относително увеличение на съответните цени на продуктите и в пространствата, които се изследват. Ако заменяемостта е такава, при която увеличените цени не носят печалба поради спад в продажбите, това означава, че съответният пазар включва допълнителни заместители и територии. Това се прави докато диапазонът от продукти и географски области е толкова, че малкото, постоянно увеличение на съответните цени носи печалба. […]

[…]

Потенциална конкуренция

24.      Третият източник на конкурентен натиск, потенциалната конкуренция, не се взема предвид при дефинирането на пазарите, тъй като условията, при които потенциалната конкуренция действително ще доведе до ефективен конкурентен натиск, зависят от анализа на специфичните фактори и обстоятелства, свързани с условията за навлизане на пазара. Ако е необходимо, този анализ се извършва на последващ етап, по принцип след като веднъж позицията на участващите в съответния пазар предприятия бъде установена и след като се установи, че тя повдига опасения от гледна точка на конкуренцията.“.

II.    Обстоятелствата, предхождащи спора

3        Предхождащите спора обстоятелства, видни по-специално от точки 1—73 от обжалваното съдебно решение, могат да се обобщят както следва.

4        Servier SAS е дружеството майка на фармацевтичната група Servier, включваща Les Laboratoires Servier SAS и Servier Laboratories Ltd (наричани по-нататък заедно или поотделно „Servier“). Дружеството Les Laboratoires Servier е специализирано в разработването на оригинални лекарствени продукти, а дъщерното му дружество Biogaran SAS в разработването на генерични лекарствени продукти.

А.      Периндоприлът на Servier

5        Servier разработва лекарствения продукт периндоприл, предназначен главно за борба с хипертонията и сърдечната недостатъчност. Този лекарствен продукт спада към инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим (наричани по-нататък „лекарствените продукти ИКЕ“). Шестнадесетте лекарствени продукта ИКЕ, които съществуват към момента на настъпване на фактите, са класирани както на третото ниво от системата за анатомо терапевтично химична класификация (АТХ) на лекарствените продукти на Световната здравна организация (СЗО), съответстващо на терапевтичните показания, така и на четвъртото ниво на тази класификация, съответстващо на начина на действие, в една и съща група, наречена „Инхибитори на [ангиотензин-конвертиращия ензим], самостоятелно“. Активната съставка на периндоприла присъства под формата на сол. Първоначално използваната сол е ербумин.

6        Заявката за патент EP0049658 относно активната съставка на периндоприла е подадена от дружество от групата Servier в Европейското патентно ведомство (ЕПВ) на 29 септември 1981 г. Срокът на действие на този патент е трябвало да изтече на 29 септември 2001 г., но закрилата му е била удължена в редица държави, включително в Обединеното кралство, до 22 юни 2003 г. Във Франция закрилата на патента е удължена до 22 март 2005 г., а в Италия до 13 февруари 2009 г.

7        На 16 септември 1988 г. Servier подава в ЕПВ редица заявки за патенти върху процесите за производство на активната съставка на периндоприла, чийто срок на действие изтича на 16 септември 2008 г., а именно патенти EP0308339, EP0308340 (наричан по-нататък „патент 340“), EP0308341 и EP0309324.

8        На 6 юли 2001 г. Servier подава в ЕПВ заявка за патент EP1296947 (наричан по-нататък „патент 947“) относно кристалната форма alpha на периндоприл ербумина и относно процеса за приготвянето му, който ЕПВ издава на 4 февруари 2004 г.

9        На 6 юли 2001 г. Servier освен това подава заявки за национални патенти в редица държави членки, преди те да станат страни по Конвенцията за издаване на европейски патенти, подписана в Мюнхен на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила на 7 октомври 1977 г. Например, Servier подава заявки за патенти, съответстващи на патент 947, в България (BG 107 532), Чехия (PV2003‑357), Естония (P200300001), Унгария (HU225340), Полша (P348492) и Словакия (PP0149‑2003). Тези патенти са издадени на 16 май 2006 г. в България, 17 август 2006 г. в Унгария, 23 януари 2007 г. в Чехия, 23 април 2007 г. в Словакия и 24 март 2010 г. в Полша.

Б.      Периндоприлът на Krka

10      От 2003 г. нататък установеното в Словения дружество KRKA, tovarna zdravil, d.d. (наричано по-нататък „Krka“), произвеждащо генерични лекарствени продукти, започва разработването на лекарствени продукти на база на активната съставка периндоприл, съставен от кристалната форма alpha на ербумина, за която се отнася патент 947 (наричан по-нататък „периндоприлът на Krka“). През 2005 г. и 2006 г. то получава няколко разрешения за търговия и започва да предлага на него този лекарствен продукт в редица държави членки в Централна и Източна Европа, по-специално в Унгария и Полша. През този период то подготвя и пускането на пазара на същия лекарствен продукт в други държави членки, по-специално във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство.

В.      Споровете за периндоприла

11      Между 2003 г. и 2009 г. между Servier и производители, готвещи се да пуснат на пазара генеричен вариант на периндоприла, се водят редица спорове.

1.      Решенията на ЕПВ

12      През 2004 г. десет производители на генерични лекарствени продукти, сред които Niche Generics Ltd (наричано по-нататък „Niche“), Krka, Lupin Ltd и Norton Healthcare Ltd, дъщерно дружество на Ivax Europe, което впоследствие се слива с Teva Pharmaceutical Industries Ltd, холдингово дружество в групата Teva, специализирана в производството на генерични лекарствени продукти, подават възражение срещу патент 947 до ЕПВ и искат той да бъде обявен за недействителен, като изтъкват доводи, изведени от липсата на новост и изобретателска стъпка и от недостатъчното разкриване на изобретението.

13      На 27 юли 2006 г. отделът по възраженията на ЕПВ потвърждава валидността на патент 947 (наричано по-нататък „решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.“). Това решение е оспорено пред техническата колегия по жалбите на ЕПВ. След сключване на споразумение за доброволно уреждане на спор със Servier, на 9 февруари 2005 г. Niche се оттегля от производството по възражението, а Krka и Lupin се оттеглят от производството пред техническата колегия по жалбите на ЕПВ съответно на 11 януари и 5 февруари 2007 г.

14      С решение от 6 май 2009 г. техническата колегия по жалбите на ЕПВ отменя решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и обявява патент 947 за недействителен. Молбата за преразглеждане, подадена от Servier срещу това решение на техническата колегията по жалбите, е отхвърлена на 19 март 2010 г.

2.      Решенията на националните юрисдикции

15      Валидността на патент 947 е оспорена пред някои национални юрисдикции от производители на генерични лекарствени продукти, а Servier предявява искове за нарушение на права върху интелектуална собственост и подава искания за издаване на временни съдебни разпореждания срещу тези производители. Повечето от тези производства са приключени, преди сезираните юрисдикции да са успели да се произнесат окончателно по валидността на патент 947, поради сключването между 2005 г. и 2007 г. на споразумения за доброволно уреждане на спорове между Servier и Niche, Matrix Laboratories Ltd (наричано по-нататък „Matrix“), Teva, Krka и Lupin.

16      В Обединеното кралство единствено спорът между Servier и Apotex Inc. води до установяването по съдебен ред на недействителността на патент 947. Всъщност, на 1 август 2006 г. Servier предявява пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), Обединеното кралство), иск за нарушение на патент 947 срещу Apotex, което започнало да предлага генеричен вариант на периндоприла на пазара на Обединеното кралство. На 8 август 2006 г. в полза на Servier е постановено временно съдебно разпореждане срещу Apotex. На 6 юли 2007 г., след като Apotex предявява насрещен иск, това временно съдебно разпореждане е отменено и патент 947 е обявен за недействителен, като по този начин на посоченото предприятие е дадена възможност да пусне на пазара в Обединеното кралство генеричен вариант на периндоприла. На 9 май 2008 г. решението за обявяване на недействителността на патент 947 е потвърдено при въззивното обжалване.

17      На 13 ноември 2007 г. в Нидерландия Katwijk Farma BV, дъщерно дружество на Apotex, подава искане за обявяване на недействителността на патент 947 до юрисдикция в тази държава членка. Servier подава до тази юрисдикция искане за издаване на временно съдебно разпореждане, което е отхвърлено на 30 януари 2008 г. С решение от 11 юни 2008 г. същата юрисдикция в производство, образувано на 15 август 2007 г. по искане на Pharmachemie BV, дружество от групата Teva, обявява недействителността на патент 947 за Нидерландия. Вследствие на това решение Servier и Katwijk Farma се отказват от исканията си.

18      Освен това редица спорове между Servier и Krka за периндоприла са отнесени до национални юрисдикции.

19      На 30 май 2006 г. в Унгария Servier подава искане за издаване на временно съдебно разпореждане с цел да се забрани предлагането на пазара на периндоприла на Krka поради нарушаване на патент 947. Това искане е отхвърлено през септември 2006 г.

20      На 28 юли 2006 г. в Обединеното кралство Servier предявява пред High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав), иск срещу Krka за нарушение на патент 340. На 2 август 2006 г. Servier предявява пред същата юрисдикция иск за нарушение на патент 947 и иска да се издаде временно съдебно разпореждане срещу Krka. На 1 септември 2006 г. Krka предявява първи насрещен иск за обявяване на недействителността на патент 947, придружен с искане за съкратено производство (motion of summary judgment), а на 8 септември 2006 г. — втори насрещен иск за обявяване на недействителността на патент 340. На 3 октомври 2006 г. тази юрисдикция уважава искането на Servier за издаване на временно съдебно разпореждане и отхвърля искането за съкратено производство, направено от Krka на 1 септември 2006 г. (наричано по-нататък „решението на High Court от 3 октомври 2006 г.“). На 1 декември 2006 г. производството е прекратено поради постигане на доброволно споразумение между страните и съдебното разпореждане е отменено.

Г.      Споразуменията Krka

21      Servier и Krka сключват три споразумения (наричани по-нататък „споразуменията Krka“). На 27 октомври 2006 г. те сключват споразумение за доброволно уреждане на спор (наричано по-нататък „споразумението за доброволно уреждане на спор Krka“) и лицензионно споразумение, което е допълнено на 2 ноември 2006 г. с допълнително споразумение (наричано по-нататък „лицензионното споразумение Krka“, а тези две споразумения заедно — „споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka“). Освен това на 5 януари 2007 г. Servier и Krka сключват споразумение за прехвърляне на права и за лицензия (наричано по-нататък „споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka“).

22      Споразумението за доброволно уреждане на спор Krka се отнася за патент 947 и за еквивалентните национални патенти. С това споразумение, което е предвидено да бъде в сила до изтичането на срока или до обявяването на недействителността на патенти 947 или 340, Krka се задължава да се откаже от всякакви претенции срещу патент 947 по целия свят, както и срещу патент 340 в Обединеното кралство, и в бъдеще да не оспорва нито един от тези два патента по целия свят. На Krka и неговите дъщерни дружества също така не се разрешава да пускат или предлагат на пазара генеричен вариант на периндоприла, нарушаващ патент 947, през периода на валидност на последния и в страните, където той все още е валиден, освен ако Servier го разреши изрично. Krka освен това не може да доставя на никакви трети лица генеричен вариант на периндоприла, нарушаващ патент 947, без изричното разрешение на Servier. В замяна Servier е длъжно да оттегли водените от него в момента искове срещу Krka за нарушение на патенти 947 и 340 по целия свят, включително исканията си за издаване на временно съдебно разпореждане.

23      По силата на лицензионното споразумение Krka, чийто срок на действие съответства на срока на валидност на патент 947, Servier предоставя на Krka „изключителна“ и неотменима лицензия за този патент с цел използване, производство, продажба, предлагане за продажба, популяризиране и внос на негови собствени продукти, съдържащи кристалната форма alpha на ербумина, в Чехия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словения и Словакия (наричани по-нататък „основните пазари на Krka“). В замяна съгласно член 3 от това споразумение Krka е длъжно да плаща на Servier възнаграждение в размер на 3 % от нетната стойност на продажбите си на всички посочени територии. На Servier се разрешава да използва патент 947 в същите държави пряко или непряко, тоест за едно от своите дъщерни дружества или само за едно трето лице за всяка страна.

24      По силата на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka, Krka прехвърля на Servier две заявки за патенти, едната от които за процес за синтез на периндоприл (WO 2005 113500), а другата — за приготвяне на съединения на периндоприл (WO 2005 094793). Технологията, защитена с тези заявки за патенти, е използвана за производството на периндоприла на Krka. Krka се задължава да не оспорва валидността на патентите, които ще се издадат въз основа на разглежданите заявки. Като насрещна престация за това прехвърляне на права Servier плаща на Krka сумата от 30 милиона евро.

25      Освен това с посоченото споразумение Servier предоставя на Krka неизключителна, неотменима, непрехвърляема и безвъзмездна лицензия, без право да преотстъпва сублицензии, освен на дъщерните си дружества, върху заявките или патентите, издадени въз основа на тях, като тази лицензия е неограничена във времето, в пространството или в начините, по които може да бъде използвана.

III. Оспорваното решение на Комисията

26      На 9 юли 2014 г. Комисията приема оспорваното си решение.

27      В членове 1—5 от това решение Комисията установява, че Servier е нарушило член 101 ДФЕС, тъй като е участвало в споразуменията Niche, Matrix, Teva, Krka и Lupin. По-специално в член 4 от посоченото решение Комисията подчертава, че споразуменията Krka съставляват единно продължено нарушение, обхващащо всички държави, които са били членки на Европейския съюз към момента на извършване на деянията, с изключение на формиращите основните пазари на Krka; че нарушението започва на 27 октомври 2006 г., освен в България и Румъния, където започва на 1 януари 2007 г., Малта, където започва на 1 март 2007 г., и Италия, където започва на 13 февруари 2009 г.; и че нарушението е преустановено на 6 май 2009 г., освен в Обединеното кралство, където е преустановено на 6 юли 2007 г., и Нидерландия, където е преустановено на12 декември 2007 г.

28      В член 7, параграфи 1—5 от оспорваното ѝ решение за нарушенията на член 101 ДФЕС Комисията налага на Servier глоби в общ размер от 289 727 200 евро, от които 37 661 800 евро за участието му в споразуменията Krka.

29      Освен това в член 6 от оспорваното ѝ решение Комисията посочва, че Servier е нарушило член 102 ДФЕС, тъй като посредством придобиване на технология и сключване на пет споразумения за доброволно уреждане на спорове е разработило и привело в действие стратегия за изключване, обхващаща пазара на периндоприла и на технологията относно активната съставка на този лекарствен продукт във Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство.

30      В член 7, параграф 6 от оспорваното ѝ решение за нарушението на член 102 ДФЕС Комисията налага на Servier глоба в размер на 41 270 000 евро.

IV.    Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

31      На 21 септември 2014 г. Servier подава в секретариата на Общия съд жалба, с която иска, главно, оспорваното решение на Комисията да бъде отменено, и, при условията на евентуалност, размерът на наложената му с това решение глоба да бъде намален.

32      С молба, подадена на 2 февруари 2015 г., European Federation of Pharmaceutical Industries and Associations (EFPIA) иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Servier. Искането е уважено с определение на председателя на втори състав на Общия съд от 14 октомври 2015 г.

33      В жалбата си в първоинстанционното производство Servier изтъква 17 основания в подкрепа на искането си за отмяна на оспорваното решение на Комисията. Седем от тези основания са релевантни в настоящото производство по обжалване, а именно четвъртото, деветото и десетото основание, свързани с нарушението на член 101 ДФЕС поради участието на това предприятие в споразуменията Krka, както и четиринадесетото, петнадесетото, шестнадесетото и седемнадесетото основание, свързани с нарушението на член 102 ДФЕС.

34      Общият съд уважава основанията, насочени срещу квалифицирането на споразуменията Krka като нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС. Той по същество приема, че Комисията не е доказала наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, нито наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. В резултат на това Общият съд отменя член 4 от оспорваното решение на Комисията, където се установява извършено от Servier нарушение на член 101 ДФЕС, поради неговото участие в споразуменията Krka, и член 7, параграф 4, буква б) от същото решение, където на Servier се налага глоба за това нарушение.

35      Общият съд уважава и основанията, насочени срещу определянето на пазара на периндоприл и установяването на злоупотреба с господстващо положение от Servier на този пазар и на пазара на технологията относно активната съставка на периндоприла. Той по същество приема, че при определянето на пазара на периндоприла са допуснати грешки в преценката, които могат да опорочат констатациите в оспорваното решение на Комисията относно господстващо положение на Servier на съответните пазари. В резултат на това той отменя член 6 от това решение, където се установява злоупотреба с господстващо положение от Servier, и член 7, параграф 6 от посоченото решение, където на Servier се налага глоба за същото нарушение.

36      Общият съд отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

V.      Производството пред Съда и исканията на страните

37      На 22 февруари 2019 г. Комисията подава разглежданата жалба в секретариата на Съда.

38      С молба, подадена в секретариата на Съда на 22 май 2019 г., Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия иска да встъпи в настоящото дело в подкрепа на исканията на Комисията. С решение от 19 юни 2019 г. председателят на Съда уважава искането.

39      Съдът приканва страните до 4 октомври 2021 г. да представят своите писмени становища по решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия (C‑591/16 P, EU:C:2021:243), от 25 март 2021 г., Sun Pharmaceutical Industries и Ranbaxy (UK)/Комисия (C‑586/16 P, EU:C:2021:241), от 25 март 2021 г., Generics (UK)/Комисия (C‑588/16 P, EU:C:2021:242), от 25 март 2021 г., Arrow Group и Arrow Generics/Комисия (C‑601/16 P, EU:C:2021:244), и от 25 март 2021 г., Xellia Pharmaceuticals и Alpharma/Комисия (C‑611/16 P, EU:C:2021:245). Комисията, Servier, EFPIA и Обединеното кралство изпълняват искането в определения срок

40      Устната фаза на производството приключва на 14 юли 2022 г. след като генералният адвокат представянето заключението си.

41      С жалбата си до Съда Комисията иска от него:

–        да отмени точки 1—3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с които се отменят (i) член 4 от оспорваното решение на Комисията в частта, в която се установява участието на Servier в споразуменията Krka (ii) член 7, параграф 4, буква б) от това решение на Комисията, където се определя глобата, наложена на Servier за сключването на тези споразумения (iii) член 6 от посоченото решение на Комисията, където се установява нарушение на Servier на член 102 ДФЕС, и (iv) член 7, параграф 6 от същото решение на Комисията, където се определя размерът на глобата, наложена на Servier за това нарушение;

–        да отмени обжалваното съдебно решение в частта, в която приложения A 286 и A 287 към жалбата в първоинстанционното производство и приложение C 29 към писмената реплика в първоинстанционното производство се обявяват за допустими;

–        да постанови окончателно решение по жалбата на Servier в първоинстанционното производство, с която се иска отмяна на оспорваното решение на Комисията, и да отхвърли искането на Servier за отмяна на член 4, член 7, параграф 4, буква б), член 6 и член 7, параграф 6 от това решение, както и да уважи искането на Комисията приложения A 286 и A 287 към жалбата в първоинстанционното производство и приложение C 29 към писмената реплика в първоинстанционното производство да се обявят за недопустими, и

–        да осъди Servier да понесе всички съдебни разноски в настоящото производство по обжалване.

42      Servier иска от Съда:

–        да отхвърли изцяло жалбата до него и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

43      EFPIA иск от Съда:

–        да отхвърли изцяло жалбата до него и

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

44      Обединеното кралство иска от Съда да уважи исканията на Комисията.

VI.    По искането за възобновяване на устната фаза на производството

45      С молба, подадена в секретариата на Съда на 21 юли 2022 г., Servier иска възобновяване на устната фаза на производството. В подкрепа на искането Servier изтъква необходимостта да се осигури достатъчно обсъждане при условията на състезателност по ключови аспекти на фактическия контекст в настоящия случай, критикувайки същевременно различни елементи от заключението на генералния адвокат. Според Servier такова възобновяване се налага, тъй като в това заключение на Съда се предлага да постанови окончателно решение по спора, при положение че някои изтъкнати в първоинстанционното производство основания, налагащи сложни фактически оценки, не са нито разгледани, нито a fortiori Общият съд се произнесъл по тях.

46      Трябва да се припомни, че съгласно член 83 от Процедурния правилник на Съда във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който не е бил обсъден от страните.

47      Важно е да се припомни, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Съда не предвиждат възможност за страните да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат. По силата на член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, за които се изисква неговото произнасяне. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на страна със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).

48      В разглеждания случай, след като изслуша генералния адвокат, Съдът констатира, че изтъкнатите от Servier обстоятелства не разкриват нов факт, който може да окаже решаващо влияние върху решението, което Съдът трябва да вземе по настоящото дело, и че последното не трябва да се решава въз основа на довод, който не е бил обсъждан между страните или заинтересованите лица. Тъй като след приключването на писмената и устната фаза на производството Съдът разполага с всички необходими данни, делото се оказва изяснено в достатъчно степен, за да може той да се произнесе по разглежданата жалба. При всички положения трябва да се припомни, че ако жалбата до Съда е основателна и състоянието на производството по спора позволява решаването му по смисъла на член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, Съдът може да постанови окончателно решение по него. С оглед на гореизложеното, искането за възобновяване на устната фаза на производството не следва да бъде уважено.

VII. По жалбата до Съда

49      В подкрепа на жалбата си до Съда Комисията изтъква единадесет основания. Със своите първо, второ, трето, четвърто, пето и шесто основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, приемайки че споразуменията Krka не съставляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Със своето седмо основание Комисията твърди, че Общия съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки че тя не е доказала, че тези споразумения съставляват ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

50      Осмото и деветото основание се отнасят за грешки при прилагане на правото, свързани с извършеното определяне на пазара на лекарствения продукт периндоприл в оспорваното решение на Комисията, за да се подкрепи наличието на нарушение на член 102 ДФЕС. В рамките на своето десето основание Комисията сочи грешки при прилагане на правото, които Общият съд допуснал, приемайки за допустими някои доказателства, които Servier приложило към жалбата си и към писмената реплика в първоинстанционното производство. Единадесетото основание се отнася за грешки при прилагане на правото, допуснати при преценката от Общия съд дали е налице злоупотреба с господстващо положение на пазара на технологията относно активната съставка на периндоприла.

А.      Първото, второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание: наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС

51      Първото основание е изведено от нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС — тъй като Общият съд се произнесъл по наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта без да провери дали Krka е потенциален конкурент на Servier и без да отговаря на доводите на последното в това отношение — от нарушение на пределите на съдебния контрол, от нарушение на правилата за събиране на доказателства, от изопачаване на доказателствата за наличието на потенциална конкуренция между Krka и Servier, и от недостатъчност и противоречивост на мотивите на обжалваното съдебно решение.

52      Второто основание е изведено от нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС — тъй като Общият съд приложил погрешни правни критерии, за да прецени наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — от изопачаване на доказателствата и от недостатъчност и противоречивост на мотивите на обжалваното съдебно решение.

53      Третото основание е изведено от нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС — тъй като Общият съд изисквал в съответното споразумение, целящо подялба на пазарите, да се предвижда „строга“ подялба между страните, за да може то да попадне в обхвата на предвидената в тази разпоредба забрана — от погрешно тълкуване на Регламент (ЕО) № 772/2004 на Комисията от 27 април 2004 година относно прилагането на член [101, параграф 3 ДФЕС] по отношение на категории споразумения за трансфер на технологии (ОВ L 123, 2004 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 235), и на Известието на Комисията, озаглавено „Насоки относно прилагането на член [101 ДФЕС] към споразумения за трансфер на технологии“ (ОВ C 101, 2004 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 70), и от изопачаване на някои доказателства.

54      Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС — тъй като Общият съд критикувал оспорваното решение на Комисията за констатирането в него на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, без да се анализира намерението на страните — от нарушение на правилата за събиране на доказателства и от недостатъчност на мотивите.

55      Петото основание е изведено от нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като Общият съд отчел благоприятните за конкуренцията последици от лицензионното споразумение Krka за основните пазари на Krka, при положение че в оспорваното решение на Комисията не било установено нарушение на тези пазари.

56      Шестото основание е изведено от нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС — тъй като твърдените грешки при прилагане на правото в рамките на първото, второто, третото, четвъртото и петото основание от жалбата да Съда накарали Общия съд да откаже да признае, че споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта — и от недостатъчност на мотивите.

1.      Релевантните точки от оспорваното решение на Комисията и от обжалваното съдебно решение 

а)      Оспорваното решение на Комисията

57      В съображения 1670—1859 от оспорваното решение на Комисията тя извършва преценка на споразуменията Krka с оглед на член 101 ДФЕС. Поради причините, изложени в съображения 1670—1812 от посоченото решение, тя приема, че тези споразумения съставляват единно продължено нарушение, чиято цел е била ограничаване на конкуренцията чрез подялба на пазарите на периндоприла в Съюза между тези две предприятия.

58      От една страна, съгласно съображения 1701—1763 от оспорваното решение на Комисията целта на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka е бил подялбата и разпределението на пазарите на Съюза между Servier и Krka. Лицензионното споразумение е разрешавало на Krka да продължи или да започне предлагането на пазара на генеричен вариант на периндоприла при фактически дуопол със Servier на основните пазари на Krka. Това разрешение представлява насрещната престация за ангажимента на Krka по споразумението за доброволно уреждане на спор Krka да се въздържа от конкуренция със Servier на другите национални пазари на територията на Съюза, които формират основните пазари на това предприятие (наричани по-нататък „основните пазари на Servier“). Комисията съответно приема, че посоченото лицензионно споразумение представлява стимулът, предложен от Servier, за да приеме Krka договорените ограничения в споразумението за доброволно уреждане на спор Krka.

59      От друга страна, в съображения 1764—1810 от оспорваното си решение Комисията констатира, че споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka е позволило да се засили конкурентното положение на страните, произтичащо от споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, възпрепятствайки Krka да отстъпва своята технология за производството на периндоприл на други производители на генерични лекарствени продукти, които тогава са могли да я използват, за да предлагат генерични варианти на този лекарствен продукт на основните пазари на Servier. Тъй като плащането от Servier на Krka на сумата от 30 милиона евро няма връзка с приходите, които Servier може да реализира или да очаква от търговската експлоатация на така отстъпената технология от Krka, плащането на тази сума е анализирано от Комисията като подялба на дохода, произтичащ от засилването на подялбата на пазарите между Servier и Krka.

б)      Обжалваното съдебно решение

60      На първо място, в точки 255—274 от обжалваното съдебно решение Общият съд излага условията, при които включването в споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове на клаузи за неоспорване на патенти и за непредлагане на пазара на генерични продукти е антиконкурентно. Според Общия съд такова включване е антиконкурентно, ако се основава не на признаването от страните на валидността на патента и на нарушаването на права върху интелектуална собственост чрез съответните генерични лекарствени продукти, а на значително и необосновано обратно плащане от страна на притежателя на патента в полза на производителя на генерични лекарствени продукти, с което последният се стимулира да приеме посочените клаузи. В точка 271 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че при наличие на такъв стимул споразумения от това естество трябва да се считат за споразумения за изключване от пазара, чрез които оставащите обезщетяват напускащите.

61      На второ място, в точки 797—810 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че когато обичайно търговско споразумение е свързано със споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, съдържащо клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване, такава договорна схема трябва да се квалифицира като антиконкурентна, ако прехвърляните средства от притежателя на патента към производителя на генерични лекарствени продукти по силата на търговското споразумение надвишава стойността на прехвърляната вещ от последния по силата на това споразумение. С други думи, такава договорна схема трябва да се квалифицира като антиконкурентна, ако обичайното търговско споразумение, свързано със споразумението за доброволно уреждане на спор, в действителност служи за прикриване на прехвърляне на средства от притежателя на патент към производителя на генерични лекарствени продукти, където единствената насрещна престация е ангажиментът на последния да не създава конкуренция.

62      На трето място, в точки 943—1032 от обжалваното съдебно решение Общият съд се произнася по особената хипотеза на свързването на споразумение за доброволно уреждане на спор с лицензионно споразумение като свързването, произтичащо от споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Той приема, че в такава хипотеза съображенията, приложими за свързването на споразумение за доброволно уреждане на спор с обичайно търговско споразумение, обобщени в предходната точка от настоящото решение, не са относими. Съгласно точки 943—947 от обжалваното съдебно решение свързването на споразумение за доброволно уреждане на спор с лицензионно споразумение е подходящ начин да се прекрати спорът, като се позволи навлизането на дружеството за генерични лекарствени продукти на пазара и като се уважат претенциите на двете страни. Освен това наличието в споразумение за доброволно уреждане на спор на клаузи за непредлагане на пазара и за неоспорване било законосъобразно, когато това споразумение се основава на признаването от страните на валидността на патента. Лицензионно споразумение, което имало смисъл само ако лицензията се използва действително, се основавало впрочем именно на признаването от страните на валидността на патента.

63      В точки 948 и 952 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че за да се установи, че свързването на споразумение за доброволно уреждане на спор с лицензионно споразумение в действителност прикрива обратно плащане на притежателя на патента в полза на производителя на генерични лекарствени продукти, Комисията трябва да докаже, че възнаграждението, заплатено на притежателя на патента по лицензионното споразумение от този производител, е анормално малко.

64      В точки 953—956 от обжалваното съдебно решение Общият съд по същество посочва, че анормално малкият размер на това възнаграждение трябва да е още по-очевиден, за да бъде квалифицирано споразумение за доброволно уреждане на спор като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като антиконкурентният характер на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, съдържащи се в това споразумение, е смекчен от благоприятните за конкуренцията последици от лицензионното споразумение, които спомагат за навлизането на производителя на генерични лекарствени продукти на пазара.

65      В точка 963 от обжалваното съдебно решение Общият заключава, че „при наличието на действителен съдебен спор между засегнатите страни и на лицензионно споразумение, което се оказва в пряка връзка с доброволното уреждане на този спор, свързването на това споразумение със споразумението за доброволно уреждане не е сериозна улика за наличието на обратно плащане. Следователно в такава хипотеза Комисията може да докаже въз основа на други улики, че лицензионното споразумение не е сделка, сключена при нормални пазарни условия, и по този начин прикрива обратно плащане“.

66      Именно с оглед на тези обстоятелства Общият съд разглежда в точки 964—1031 от обжалваното съдебно решение споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka и в точка 1032 от това решение стига до извода, че тези споразумения не разкриват „достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да се приеме, че Комисията правилно е счела, че те представляват ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“.

2.      Допустимостта на първото, второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание

67      Servier твърди, че жалбата до Съда като цяло и по-конкретно първото, второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание от нея са недопустими поради различни причини.

68      На първо място, с голяма част от доводите на Комисията, развити в рамките на първото, второто, третото и четвъртото основание, от Съда се искало извършване на нова преценка на фактите.

69      В това отношение трябва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава до правните въпроси и поради това само Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти и доказателствата. Преценката на фактите и доказателствата, освен в случай на изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. Изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 10 юли 2019 г., VG/Комисия, C‑19/18 P, EU:C:2019:578, т. 47 и цитираната съдебна практика).

70      Когато обаче Общият съд е установил или преценил фактите, Съдът е компетентен да упражни своя контрол, при положение че Общият съд им е дал правна квалификация и е извел от тях определени правни последствия. Правомощието на Съда да упражнява контрол обхваща по-специално въпроса дали Общият съд е приложил правилни правни критерии при преценката си на фактите (вж. в този смисъл решение от 2 март 2021 г., Комисия/Италия и др., C‑425/19 P, EU:C:2021:154, т. 53 и цитираната съдебна практика).

71      В разглеждания случай със своето първо основание Комисията, най-напред, упреква Общия съд по същество, че е приложил неправилен правен критерий, за да прецени законосъобразността на мотивите в оспорваното решение на Комисията, довели до установяването на наличието на потенциална конкуренция между Krka и Servier. По-нататък, Комисията критикува Общия съд, тъй като мотивите му в обжалваното съдебно решение били недостатъчни или противоречиви и тъй като изопачил някои доказателства. Накрая, тя твърди, че Общият съд е нарушил правилата, уреждащи събирането на доказателства и обхвата на съдебния контрол, тъй като пропуснал да се произнесе по оплакванията относно потенциална конкуренция, развити в рамките по-специално на деветото основание от жалбата в първоинстанционното производство, тъй като пропуснал да анализира логиката и съвкупността от доказателства, съдържащи се в оспорваното решение на Комисията, относно антиконкурентната цел на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лиценция Krka и тъй като заменил мотивите в това решение със собствената си преценка на фактите, доколкото приписал на Krka причини, обясняващи избора на това предприятие да продължи действията си по водене на спорове след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., при положение че тези причини представлявали само твърдение, което впрочем противоречало на други констатации, извършени от Общия съд.

72      Трябва съответно да се констатира, че с тези доводи Комисията оспорва тълкуването и прилагането на понятието „потенциална конкуренция“, и твърди, че са нарушени процесуални правила и са изопачени доказателства. Противно на твърденията на Servier, разглеждането на оплаквания от това естество е в правомощията на Съда в производство по обжалване, както следва от цитираната съдебна практика в точки 69 и 70 от настоящото решение.

73      Със своите второ, трето и четвърто основание Комисията оспорва главно преценката на Общия съд относно антиконкурентната цел на споразуменията Krka, изразяваща се в извършване на подялба на пазарите. Такъв въпрос впрочем явно е правен въпрос, тъй като предполага да се определи дали Общият съд е тълкувал и приложил погрешно член 101, параграф 1 ДФЕС.

74      В рамките на петото си основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, отчитайки твърдени благоприятни за конкуренцията последици от лицензионното споразумение Krka за основните пазари на Krka, при положение че Комисията не установила никакво нарушение на тези пазари и че такива последици не можели да оправдаят ограничаване на конкуренцията на други пазари. Трябва да се отбележи, че такъв довод се отнася за приложения от Общия съд правен критерий, за да прецени релевантността на установените от него благоприятни за конкуренцията последици, и че поради това разглеждането му е в правомощията на Съда в производство по обжалване.

75      Със своето шесто основание Комисията упреква Общия съд за отказа му да признае, че споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, с довода, че тази квалификация почивала на погрешната констатация за наличие на подялба на пазар между Krka и Servier. Съдбата на това основание съответно зависи от тази на оплакванията, които са направени от Комисията в рамките на нейните първо, второ, трето, четвърто и пето основание, и действително се отнасят за грешки при прилагане на правото. Следователно разглеждането на шестото основание е в правомощията на Съда в производството по обжалване.

76      На второ място, Servier твърди най-общо, че в жалбата до Съда само се повтарят доводите, които са изтъкнати от Комисията в първоинстанционното производство и са отхвърлени от Общия съд, без да се доказва наличието в обжалваното съдебно решение на грешки при прилагане на правото, нито пък на изопачавания на фактите. Това се отнасяло за доводите на Комисията, развити в подкрепа на първото основание, по-специално четвъртата му част, и втората част от третото основание.

77      Трябва да се припомни, че съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, член 168, параграф 1, буква г) и член 169 от Процедурния правилник на Съда в жалбата до Съда се посочват точно критикуваните елементи от съдебното решение или определение, чиято отмяна се иска, и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане. Съгласно постоянната практика на Съда не отговаря на това изискване жалбата до Съда, в която само се възпроизвеждат вече изложените пред Общия съд основания и доводи. Всъщност такава жалба в действителност представлява искане подадената до Общия съд искова молба или жалба просто да се преразгледа, а това е извън правомощията на Съда (решение от 24 март 2022 г., Hermann Albers/Комисия, C‑656/20 P, EU:C:2022:222, т. 35 и цитираната съдебна практика).

78      Когато обаче жалбоподател оспорва извършеното от Общия съд тълкуване или прилагане на правото на Съюза, разгледаните в първоинстанционното производство правни аспекти могат отново да бъдат обсъдени в производството по обжалване. Всъщност, ако съответният жалбоподател не може да основе жалбата си до Съда на вече използвани пред Общия съд основания и доводи, производството по обжалване отчасти би се обезсмислило (решение от 24 март 2022 г., Hermann Albers/Комисия, C‑656/20 P, EU:C:2022:222, т. 36 и цитираната съдебна практика).

79      В разглеждания случай, макар доводите, развити от Комисията в жалбата ѝ до Съда, действително да имат някои сходства с тези, които изтъква в първоинстанционното производство, това не променя факта, че тя не се ограничава до повтаряне на вече представените от нея доводи пред Общия съд, а конкретно оспорва извършените от тази юрисдикция тълкуване и прилагане на правото на Съюза. Следователно твърдението на Servier, че Комисията повтаря доводите си от първоинстанционното производство, не може да се приеме.

80      На трето място, Servier твърди, че доводите на Комисията, по-специално развитите в рамките на първото, второто, третото, четвъртото и петото основание, не са достатъчно ясни, за да бъдат допустими.

81      В това отношение, както следва от член 169, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, с повдигнатите и изтъкнатите правни основания и доводи трябва ясно да се укажат оспорените части от мотивите на съдебния акт на Общия съд (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2016 г., Mallis и др./Комисия и ЕЦБ, C‑105/15 P—C‑109/15 P, EU:C:2016:702, т. 33 и 34). Такъв е разглежданият случай, тъй като в жалбата си до Съда Комисията подробно посочва критикуваните елементи от обжалваното съдебно решение и правните доводи в подкрепа на искането си за отмяна на последното, посочвайки в същото време конкретно точките от обжалваното съдебно решение, за които се отнасят доводите ѝ.

82      На четвъртото място, Servier твърди, че в жалбата до Съда обжалваното съдебно решение само се цитира накъсано и избирателно, както и че тя почива на погрешно тълкуване на съдържанието му.

83      С тези доводи Servier в действителност обаче оспорва валидността по същество на основанията в жалбата до Съда. Такива доводи попадат в обхвата на преценката по същество на тези основания, поради което не могат да доведат до недопустимост на тази жалба.

84      Накрая, на пето място, Servier твърди, че доколкото Комисията упреква Общия съд в рамките на своите първо, четвърто и шесто основание, че е пропуснал да разгледа някои пасажи от оспорваното ѝ решение, както и всички посочени в него доказателства, тя се е заблудила относно естеството на извършвания от тази юрисдикция контрол.

85      Общият характер на такова твърдение за липса на процесуална предпоставка обаче не може да доведе до недопустимост на първото, четвъртото и шестото основание от жалбата до Съда. Съдът ще се произнесе надлежно по изложените по-подробно от Servier твърдения за липса на процесуални предпоставки при разглеждането на съответните основания.

86      С оглед на горепосочените съображения твърденията, които Servier най-общо излага, за липса на процесуални предпоставки за разглеждане на първото, второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание от жалбата до Съда трябва да се отхвърлят.

3.      Встъпителни съображения, свързани с разглеждането по същество на първото, второто, третото, четвъртото, петото и шестото основание

87      Преди да бъдат обсъдени по същество основанията, свързани с наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, е важно да се подчертае, че за разлика от обстоятелствата в основата на делата, по които Съда е трябвало да се произнесе по правната квалификация предвид член 101 ДФЕС на споразумения, по силата на които производител на оригинални лекарствени продукти компенсира икономически производител на генерични лекарствени продукти в замяна на отказа на последния да навлезе на пазара, по-специално делата, по които са постановени решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52), и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия (C‑591/16 P, EU:C:2021:243), и противно на другите сключени от Servier споразумения, за които се отнася оспорваното решение на Комисията, в споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka не се предвижда никакво плащане от страна на производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на генерични лекарствени продукти. Напротив, в лицензионното споразумение Krka се предвиждат плащания на втория в полза на първия.

88      Според съображения 1731—1749 от оспорваното решение на Комисията споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka обаче са позволили на Servier да забави навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти, произвеждани от Krka. На територията на Съюза тези две предприятия си поделили националните пазари на две сфери на влияние, включващи за всяко от тях основните им пазари, вътре на които те са можели да извършват дейностите си с увереността, що се отнася до Servier, че няма да бъде подложено от страна на Krka на конкурентен натиск, надхвърлящ произтичащите от тези споразумения граници, а що се отнася до Krka, че няма да бъде изложено на риска Servier да предприеме действия срещу него по повод нарушаване на права върху интелектуална собственост.

89      Макар от доказателствата в оспорваното решение на Комисията съответно да следва, че Servier не е извършвало обратно плащане като такова в полза на Krka по споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, от тях според Комисията също така следва, че тези предприятия са си поделили географски различните национални пазари вътре в Съюза. Ето защо ще се наложи тези обстоятелства да се вземат предвид за произнасянето по-специално по второто и третото основание, както и за да се прецени дали и евентуално доколко са обосновани доводите на Комисията, с които тя се стреми да оспори правните критерии, въз основа на които Общият съд уважава изтъкнатите от Servier основания в първоинстанционното производство, за да оспори квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

90      В това отношение трябва да се припомни, че с член 101, параграф 1 ДФЕС се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.

91      Следователно, за да попадне в обхвата на принципната забрана по член 101, параграф 1 ДФЕС, поведението на предприятия трябва да разкрива наличието на тайно договаряне между тях, а именно споразумение между предприятия, решение на сдружения на предприятия или съгласувана практика (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 31 и цитираната съдебна практика).

92      При споразумения за хоризонтално сътрудничество, сключени между предприятия, които извършват дейност на едно и също равнище от веригата на производство или дистрибуция, последното изискване предполага в това тайно договаряне да участват предприятия, които са в конкуренция помежду си, ако не настояща, то поне потенциална (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 32).

93      Освен това, съгласно самия текст на тази разпоредба е необходимо да се докаже или че това споразумение има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, или че това поведение има такъв резултат (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 158). Следователно в тази разпоредба, както е тълкувана от Съда, се прави ясно разграничение между понятието „ограничаване с оглед на целта“ и понятието „ограничаване с оглед на резултата“, като за всяко от тези понятия се прилагат различни правила за доказване (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 63).

94      Така, при практиките, квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, не е нужно да се издирват, нито пък a fortiori да се доказват последиците от тях за конкуренцията, тъй като опитът показва, че такива деяния водят до намаляване на производството и увеличаване на цените, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите (вж. в този смисъл решение от 19 март 2015 г., Dole Food и Dole Fresh Fruit Europe/Комисия, C‑286/13 P, EU:C:2015:184, т. 115 и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 159).

95      Когато обаче антиконкурентната цел на споразумение, решение на сдружения на предприятия или съгласувана практика не е установена, последиците трябва да се разгледат, за да се докаже, че конкуренцията всъщност е била чувствително предотвратена, ограничена или нарушена (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 17).

96      Това разграничение се дължи на възможността някои форми на тайно договаряне между предприятия поради самото си естество да бъдат считани за увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция (решения от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 17, и от 14 март 2013 г., Allianz Hungária Biztosító и др., C‑32/11, EU:C:2013:160, т. 35). Понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ трябва да се тълкува стриктно и може да се прилага само за някои видове споразумения между предприятия, които — сами по себе си и предвид съдържанието на разпоредбите им, преследваните с тях цели, както и икономическия и правен контекст, в който се вписват — разкриват достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се приеме, че разглеждане на последиците им не е необходимо (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 20, и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 161 и 162, и цитираната съдебна практика).

97      Съдът вече е постановил, че споразуменията за подялба на пазарите са изключително тежки нарушения на конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2013 г., Gosselin Group/Комисия, C‑429/11 P, EU:C:2013:463, т. 50; от 5 декември 2013 г., Solvay Solexis/Комисия, C‑449/11 P, EU:C:2013:802, т. 82, и от 4 септември 2014 г., YKK и др./Комисия, C‑408/12 P, EU:C:2014:2153, т. 26). Съдът освен това приема, че споразумения от това естество сами по себе си имат ограничаваща конкуренцията цел и спадат към категория споразумения, изрично забранена с член 101, параграф 1 ДФЕС, като такава цел не може да бъде оправдана посредством анализ на икономическия контекст, в който се вписва съответното антиконкурентно поведение (решение от 19 декември 2013 г., Siemens и др./Комисия, C‑239/11 P, C‑489/11 P и C‑498/11 P, EU:C:2013:866, т. 218).

98      Следователно за такива категории споразумения освобождаване от забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС може да се предостави само на основание член 101, параграф 3 ДФЕС и при условие че са спазени всички предвидени в тази разпоредба условия (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2008 г., Beef Industry Development Society и Barry Brothers, C‑209/07, EU:C:2008:643, т. 21, и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 187).

99      Прилагането на току-що припомнените принципи към практики на тайно договаряне, приемащи формата на споразумения за хоризонтално сътрудничество между предприятия, като например споразуменията Krka, предполага да се определи, на първия етап, дали тези практики могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията от предприятия, между които има конкуренция, дори да е потенциална. Ако това е така, на втория етап, трябва да се провери дали с оглед на техните икономически характеристики посочените практики могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

100    Що се отнася до първия етап от този анализ, в специфичния контекст на отварянето на пазара на лекарствен продукт за производителите на генерични лекарствени продукти Съдът вече е постановил, че за да се прецени дали един от тези производители, макар да отсъства от определен пазар, се намира в отношения на потенциална конкуренция с присъстващ на този пазар производител на оригинални лекарствени продукти, трябва да се определи дали съществуват реални и конкретни възможности първият да навлезе на посочения пазар и да се конкурира с втория (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 36 и цитираната съдебна практика).

101    Ето защо, първо, трябва да се прецени дали към момента на сключване на такива споразумения производителят на генерични лекарствени продукти е направил достатъчно подготвителни постъпки, които му осигуряват достъп до съответния пазар в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху производителя на оригинални лекарствени продукти. Такива постъпки позволяват да се докаже наличието на твърдата решимост и на собствения капацитет на съответния производител на генерични лекарствени продукти да навлезе на пазара на лекарствен продукт, който съдържа активна съставка, станала достъпна за свободно използване, дори при наличие на патенти за производствен процес, притежавани от производителя на оригинални лекарствени продукти. Второ, трябва да се провери дали навлизането на пазара на такъв производител на генерични лекарствени продукти не се сблъсква с прегради с непреодолим характер на входа (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 43—45).

102    Съдът вече е постановил, че евентуални патенти, защитаващи оригинален лекарствен продукт или някой от процесите за производството му, безспорно са част от икономическия и правен контекст, с който се характеризират отношенията на конкуренция между притежателите на тези патенти и производителите на генерични лекарствени продукти. Преценката на правата, предоставени от патент, обаче не трябва да се състои в проверка на силата на патента или на вероятността, с която спор между неговия притежател и производител на генерични лекарствени продукти може да доведе до констатацията, че патентът е действителен и нарушен. Тази преценка трябва по-скоро да се отнася до въпроса дали въпреки наличието на патента производителят на генерични лекарствени продукти има реални и конкретни възможности да навлезе на пазара в съответния момент (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 50).

103    Освен това, установяването на потенциална конкуренция между производител на генерични лекарствени продукти и производител на оригинални лекарствени продукти може да бъде подкрепена с допълнителни доказателства, като например сключването на споразумение между тях, когато производителят на генерични лекарствени продукти не присъства на съответния пазар, или пък наличието на прехвърляния на средства в полза на този производител в замяна на отлагането на неговото навлизане на пазара (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 54—56).

104    На втория етап от този анализ, за да се определи дали определено отлагане на навлизането на пазара на генерични лекарствени продукти, произтичащо от споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, в замяна на прехвърляния на средства от производителя на оригинални лекарствени продукти в полза на производителя на тези генерични лекарствени продукти трябва да се счете за практика на тайно договаряне, съставляваща ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, най-напред трябва да се провери дали е възможно тези прехвърляния да се обосноват изцяло с необходимостта да се компенсират свързани с този спор разноски или неудобства, като например разноските и хонорарите за съветниците на последния производител, или с необходимостта да му се изплати възнаграждение за реално предоставени стоки или услуги на производителя на оригиналния лекарствен продукт. Ако не е така, трябва да се провери дали тези прехвърляния на средства се обясняват единствено с търговския интерес на тези производители на лекарствени продукти да не се конкурират въз основа на качествата. За целите на това разглеждане във всеки отделен случай трябва да се преценява дали нетното положително салдо от прехвърлянията на средства е достатъчно значимо, за да бъде производителят на генерични лекарствени продукти действително стимулиран да се откаже от навлизане на съответния пазар и в резултат да не се конкурира въз основа на качествата си с производителя на оригинални лекарствени продукти, без да се изисква това нетно положително салдо непременно да надхвърля печалбите, които този производител на генерични лекарствени продукти би реализирал при свой успех в патентното производство (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 84—94).

105    В това отношение трябва да се припомни, че оспорването на действителността и обхвата на патент е част от нормалната конкуренция в секторите, в които съществуват изключителни права върху технологии, поради което споразумения за доброволно уреждане на спор, чрез които производител на генерични лекарствени продукти, който възнамерява да навлезе на даден пазар, признава, поне временно, действителността на патент, притежаван от производител на оригинални лекарствени продукти, и поради това се задължава да не го оспорва и да не навлиза на този пазар, могат да ограничават конкуренцията (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 81 и цитираната съдебна практика).

106    С оглед на предходните съображения Общият съд е трябвало да приложи критериите, посочени в точки 104 и 105 от настоящото решение, за да се произнесе по частта от доводите на Servier, изтъкнати по-специално в рамките на деветото основание в първоинстанционното производство, относно наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и съответно да определи дали Комисията е могла законосъобразно да установи в оспорваното си решение наличието на такова ограничаване.

107    Така, след като установи наличието на обстоятелствата, свързани с потенциалната конкуренция, за които се отнася първото основание от жалбата до Съда, на този втори етап Общият съд е трябвало да провери дали споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka представляват споразумение за подялба на пазар, което ограничава конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, която категория споразумения е изрично забранена с тази разпоредба. В този контекст той е трябвало да провери целите на тези споразумения и съществуващата между тях икономическа връзка според оспорваното решение на Комисията, и по-специално да разгледа въпроса дали прехвърлянето на средства от Servier в полза на Krka посредством лицензионното споразумение Krka е било достатъчно значимо, за да стимулира Krka да извърши подялба на пазарите със Servier, отказвайки се, макар и временно, да навлезе на основните пазари на Servier срещу гаранцията, че може да предлага своя генеричен вариант на периндоприла на собствените си основни пазари, без да поема риска от страна на Servier срещу него да се предявят искове за нарушение на права върху интелектуална собственост.

108    Освен това Общият съд е трябвало да отчете намеренията на участващите предприятия, за да провери дали, предвид посочените в предходната точка елементи, тези намерения съответстват на анализа му на обективните цели, които тези предприятия са се стремели да постигнат по отношение на конкуренцията, като обаче трябва да се направи уточнението, че съгласно практиката на Съда обстоятелството, че същите предприятия са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика).

4.      Първото основание

а)      Относимостта на първото основание

1)      Доводи на страните

109    Servier твърди, че първото основание — според което Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, заключавайки, че Krka не е източник на конкурентен натиск върху Servier към момента на сключване на споразуменията Krka — е неотносимо. Непроизнасянето на Общия съд по потенциалната конкуренция не можело да постави под въпрос преценките му, свързани с липсата на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Всъщност, доказването на потенциална конкуренция не било достатъчно условие, за да се приеме тази квалификация. Servier добавя, че тъй като според Общия съд Комисията погрешно дава тази квалификация, опирайки се на мотиви без връзка с качеството „потенциален конкурент“ на Krka, такова качество не е необходимо да се разглежда, както впрочем следвало от точка 1234 от обжалваното съдебно решение.

110    Според Комисията, първото основание е относимо.

2)      Съображения на Съда

111    Съгласно практиката на Съда основание, насочено срещу мотивите на обжалвано съдебно решение, които не оказват влияние върху диспозитива му, е неотносимо, поради което трябва да бъде отхвърлено (решение от 27 април 2023 г., Fondazione Cassa di Risparmio di Pesaro и др./Комисия, C‑549/21 P, EU:C:2023:340, т. 80 и цитираната съдебна практика).

112    Освен това след като изложи мотивите, поради които основание за отмяна трябва да се уважи по същество, от съображения за процесуална икономия Общият съд може да счете, че не е необходимо да отговаря на всички доводи, изтъкнати в подкрепа на това основание, след като тези мотиви са достатъчни, за да се обоснове диспозитива на обжалваното съдебно решение (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 111).

113    В разглеждания случай точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение — съгласно която Общият съд отменя член 4 от оспорваното решение на Комисията, където се установява наличието на нарушение на член 101 ДФЕС поради споразуменията Krka — почива, от една страна, на мотивите, които са изложени в точки 943—1060 от обжалваното съдебно решение и чрез които Общият съд констатира, че Комисията неправилно счита тези споразумения за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, и от друга страна, на мотивите, които са изложени в точки 1061—1232 от това решение и чрез които Общият съд констатира, че Комисията неправилно установява наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. Така, след като в точка 1233 от посоченото решение установява по същество, че Комисията не е доказала, че със сключването на споразуменията Krka Servier е допуснало нарушение на член 101 ДФЕС, в точка 1234 от същото решение Общият приема, че член 4 от оспорваното решение на Комисията трябва да се отмени „без да е необходимо да се разглеждат останалите изложени от [Servier] оплаквания в рамките на настоящото основание и основанието, свързано с качеството „потенциален конкурент“ на Krka“.

114    Противно на твърденията на Servier, тази преценка на Общия съд не означава, че първото основание от жалбата на Комисията до Съда е насочено срещу мотивите на обжалваното съдебно решение, които не оказват влияние върху диспозитива му. Всъщност, стремежът с това основание е да се оспоря мотивите от това решение, свързани с квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, които мотиви карат Общия съд да отмени член 4 от оспорваното решение на Комисията. С посоченото основание Комисията твърди по същество, че при анализа си на квалифицирането на споразуменията Krka с оглед на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ Общият съд взема предвид твърдяното признаване от Krka на валидността на патент 947, въз основа по-специално на неправилен правен критерий, на частична и дори селективна преценка на доказателствата, съдържащи се в оспорваното решение на Комисията, и на изопачаването на някои от тези доказателства. Комисията твърди по-специално, че Общият съд не е можел да се произнесе по признаването от Krka на валидността на патент 947 без да разгледа доказателствата, посочени в оспорваното решение на Комисията, за да се покаже, че Krka е потенциален конкурент на Servier. Според тази институция въпросните доказателства показват, че Krka, което е имало както твърдата решимост, така и собствения капацитет да навлезе на пазара на периндоприла, сключва споразумението за доброволно уреждане на спор Krka не защото е било убедено във валидността на този патент, а защото лицензионното споразумение Krka го е стимулирало да сключи споразумение със Servier за географска подялба на националните пазари, като всеки се отказва да се конкурира свободно с другия на основните му пазари.

115    В това отношение трябва да се отбележи, че Общият съд констатира, най-напред, в точка 970 от обжалваното съдебно решение, че към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka съществуват „непротиворечиви [признаци], поради които страните е можело да считат, че патент 947 е валиден“, и по-нататък, в точка 971 от това решение, че решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., потвърждаващо валидността на патент 947, съответно е „един от задвижващите елементи, довели до споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение“. Накрая, в точка 972 от посоченото решение той заключава, че „свързването на тези две споразумения е оправдано и съответно не представлява сериозна улика за наличието на обратно плащане от Servier към Krka, основаващо се на лицензионното споразумение“.

116    В точка 1026 от обжалваното съдебно решение Общият съд също така приема, че обстоятелството, че Krka е продължило да оспорва патентите на Servier и да предлага своя продукт на пазара, въпреки че валидността на патент 947 е била потвърдена от отдела по възраженията на ЕПВ, не е определящо, за да се заключи, че е налице ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тъй като такова запазване на конкурентния натиск от страна на Krka спрямо Servier може да се обясни с желанието на Krka, въпреки предвижданите от него рискове от водене на дела, да подсили своята позиция при преговорите, които е могло да започне със Servier за постигане на доброволно уреждане на спор.

117    Този логически анализ обаче е разбираем, само ако се приеме, че Общият съд непременно счита, че след като ЕПВ е потвърдило валидността на патент 947 периндоприлът на Krka, съставен от защитената с този патент кристална форма alpha на ербумина, вече не може да се конкурира с този на Servier, слагайки край на всякаква потенциална конкуренция между тези предприятия. От тази гледна точка споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, чрез което това предприятие се отказва да навлиза на пазарите на Servier, само отразява правата, произтичащи от този патент, поради което не може да се разглежда като истинската насрещна престация за предоставянето от Servier на лицензия за посочения патент на основните пазари на Krka. Общият съд обаче изрично посочва в точка 1234 от обжалваното съдебно решение, че член 4 от оспорваното решение на Комисията трябва да бъде отменен „без да е необходимо да се разглежда[…] основанието, свързано с качеството „потенциален конкурент“ на Krka“. От мотивите, довели до отмяната на последното решение, същевременно следва, че Общият съд в действителност разглежда някои оплаквания, спадащи към това основание, и редица съображения от посоченото решение, които се отнасят за въпроса за потенциалната конкуренция между Krka и Servier.

118    От извършените преценки, по-специално в точки 943—1032 и 1140—1233 от обжалваното съдебно решение, всъщност следва, че Общият съд се основава в решителна степен на твърдяното признаване от Krka на валидността на патент 947 вследствие на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и на решението на High Court от 3 октомври 2006 г., що се отнася до квалифицирането на споразуменията Krka както като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, така и като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата. Тъй като Общият съд приема, че възможността Krka да навлезе на основните пазари на Servier, за да се конкурира с последното, зависи главно от въпроса дали Krka е признавало валидността на патент 947 към момента на сключване на споразуменията Krka, и тъй като качеството на Krka като потенциален конкурент на Servier произтича от възможността Krka да навлезе на тези пазари, следва да се приеме, че съществува тясна връзка между това твърдяно признаване и качеството на Krka като потенциален конкурент на Servier.

119    При това положение, противно на твърденията на Servier, обстоятелството, че след като уважава доводите на това предприятие относно наличието на нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС Общият съд посочва в точка 1234 от обжалваното съдебно решение, че не следва да се произнася по „основанието, свързано с качеството „потенциален конкурент“ на Krka“, съответно не означава, че първото основание на Комисията е насочено срещу мотиви, които не оказват влияние върху диспозитива на това решение, тъй като по-специално от точки 967, 968 и 970—972 от последното следва, че Общият съд непременно е разгледал някои изтъкнати от Servier в първоинстанционното производство оплаквания, свързани с потенциалната конкуренция.

120    Следователно първото основание е относимо.

б)      Първата, втората и третата част

1)      Доводи на страните

121    С първата част от своето първо основание Комисията критикува точка 1026 от обжалваното съдебно решение. Според нея Общият съд не е приложил правилния правен критерий, когато изглежда приема, че Krka е престанало да бъде потенциален конкурент вследствие на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и защото вече не е имало стимул да навлезе на пазара. В това отношение, от една страна, трябвало да се определи дали, ако споразуменията ги е нямало, е щяло да има реални и конкретни възможности за навлизане на пазара и за конкуриране с установените предприятия. От друга страна, Общият съд заменил оценката на Комисията със собствената си такава, приемайки че Krka продължило да оказва конкурентен натиск върху Servier след това решение на ЕПВ само с цел да подсили позицията си в преговорите с това предприятие, без да обяснява причините, поради които Krka е нямало да може да навлезе на пазара, ако разглежданите споразумения ги е нямало.

122    С втората част от своето първо основание Комисията критикува точки 970 и 1028 от обжалваното съдебно решение. Общият съд по същество приел, че Комисията не е успяла да докаже, че споразумението за доброволно уреждане на спор Krka е сключено от това предприятие поради причини, различни от убеждаването му с решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. във валидността на патент 947. Общият съд обаче пропуснал да разгледа доказателствата и доводите за обратното, съдържащи се в съображения 1686—1690 от оспорваното решение на Комисията. Според Комисията Общият съд е пренебрегнал правилата за събиране на доказателства и обхвата на контрола за законосъобразност, който трябва да извършва на основание член 263 ДФЕС върху решенията на Комисията в производствата по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС.

123    С третата част от своето първо основание Комисията изтъква наличието на противоречие между точка 361 и точка 970 от обжалваното съдебно решение. В първата се посочвало, че решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. не е достатъчно само по себе си, за да се предотврати разгръщането на някаква потенциална конкуренция, докато според втората посоченото решение на ЕПВ убедило Krka във валидността на патент 947, карайки го да търси спогодба със Servier.

124    Servier твърди, най-напред, че първата част почива на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд не отхвърлил качеството „потенциален конкурент“ на Krka. Общият съд не заменил преценката на Комисията със своята такава, а отхвърлил релевантността на продължаването на споровете от Krka след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. По-нататък, Servier твърди, че втората част е недопустима, тъй като Комисията иска от Съда да преразгледа фактите в светлината на доказателствата, посочени в оспорваното решение на Комисията, по-специално в съображения 1680—1700 от последното. Накрая, то твърди, че третата част е необоснована.

2)      Съображения на Съда

125    В самото начало трябва да се отхвърли твърдението на Servier, че доводите на Комисията, изтъкнати в първите три части от първото основание, почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност, както следва от точки 114—119 от настоящото решение, приемайки по-специално в точка 970 от обжалваното съдебно решение, че към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka съществуват непротиворечиви признаци, поради които Servier и Krka са можели да считат, че патент 947 е валиден, Общият съд заключава от тези признаци, че конкурирането между тези предприятия на националните пазари вътре в Съюза занапред е изключена и че съответно вече не съществува потенциална конкуренция между тях.

126    На първо място трябва да се разгледа третата част от първото основание, тъй като тя се отнася за твърдяната липса на мотиви в обжалваното съдебно решение. Макар да съществува известно напрежение между, от една страна, точки 970 и 1154 от обжалваното съдебно решение, и от друга страна, точка 361 от същото решение, в текста на последната е използвана предпазлива формулировка, която не може да се счете за пряко противоречаща на тези две други точки. В точка 361 Общият съд всъщност посочва, че обявяването с решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. на патент 947 за валиден „само по себе“ си не е достатъчно, за да се възпрепятства разгръщането на потенциална конкуренция. Тази констатация впрочем не е несъвместима с произтичащата — както бе прието в точка 125 от настоящото решение — от точка 970 от обжалваното съдебно решение, че според Общият съд Servier и Krka не са били потенциални конкуренти преди сключването на споразуменията Krka, предвид по-специално „непротиворечивите [признаци]“, каращи тези предприятия да мислят че патент 947 е валиден.

127    Що се отнася до допустимостта на втората част от първото основание, трябва да се припомни, че на етапа на обжалването пред Съда са допустими оплаквания, свързани с установяването и оценката на фактите в обжалвания акт, когато се твърди, че Общият съд е направил констатации, чиято фактическа неточност произтича от материалите по делото, или че е изопачил представените му доказателствата (решение от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, EU:C:2007:32, т. 35).

128    Изопачаването трябва ясно да личи от материалите по делото, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и доказателствата (решение от 28 януари 2021 г., Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия, C‑466/19 P, EU:C:2021:76, т. 43). Такова изопачаване може да се изразява в тълкуване на документ, което противоречи на съдържанието му, но изопачаването трябва ясно да произтича от материалите по делото и предполага, че Общият съд очевидно е надхвърлил границите на разумната преценка на тези доказателства. В това отношение не е достатъчно да се покаже, че съответният документ би могъл да се тълкува по различен начин от възприетия от Общия съд (решение от 17 октомври 2019 г., Alcogroup и Alcodis/Комисия, C‑403/18 P, EU:C:2019:870, т. 64 и цитираната съдебна практика).

129    Противно на твърденията на Servier, с втората част от своето първо основание Комисията не цели извършване на нова преценка на доказателствата, която всъщност не би била в правомощията на Съда в производството по обжалване. С доводите си Комисията по същество твърди, че е допусната грешка при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като Общият съд пропуснал в рамките на контрола за законосъобразност върху оспорваното ѝ решение да отчете всички релевантни обстоятелства, за да определи дали Комисията е могла законосъобразно да приеме, че споразуменията Krka могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията, дори да е потенциална. Следователно Комисията оспорва грешка при прилагане на правото, чието разглеждане е в правомощията на Съда в производство по обжалване.

130    По същество, що се отнася до първата и втората част от първото основание, Общият съд е трябвало да приложи критериите, изложени в точки 100—103 от настоящото решение, за да се произнесе по частта от изтъкнатите от Servier доводи, по-специално в рамките на деветото основание в първоинстанционното производство, относно потенциалната конкуренция и съответно да определи дали Комисията е можела законосъобразно да заключи в оспорваното си решение, че Krka е потенциален конкурент на Servier към момента на сключване на споразуменията Krka.

131    Предвид характеристиките на нарушението на член 101 ДФЕС, установено в оспорваното решение на Комисията, Общият съд съответно е трябвало да провери дали тези споразумения са били сключени между предприятия, между които има отношения на потенциална конкуренция, и могат да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията. За тази цел посочената юрисдикция е била длъжна да провери дали Комисията правилно приема, че към момента на сключване на посочените споразумения съществуват реални и конкретни възможности Krka да навлезе на съответния пазар и да се конкурира със Servier, предвид наличието на достатъчни подготвителни постъпки и липсата на прегради с непреодолим характер пред това навлизане, като установяването на потенциална конкуренция при необходимост е можело да се подкрепи с допълнителни доказателства, като например наличието на прехвърляне на средства в полза на Krka в замяна на отлагането на неговото навлизане на пазара.

132    В хипотезата, при която валидността на патент, защитаващ оригинален лекарствен продукт или един от процесите за производството му, се оказва установена окончателно пред всички сезирани с този въпрос юрисдикции, действително е трудно да се мисли, че други елементи от икономическия и правен контекст, характеризиращи обективно конкурентните отношения между притежателя на тези патенти и производител на генерични лекарствени продукти, могат да обосноват извода, че между тях все още съществуват отношения на потенциална конкуренция. Когато обаче споровете между тях по въпроса за валидността на въпросния патент са все още висящи, компетентният административен орган или съд трябва да разгледа всички релевантни обстоятелства преди да стигне до извода, че този притежател и този производител не са потенциални конкуренти, както следва от съдебната практика, припомнена в точка 102 от настоящото решение.

133    Вместо да приложи критериите, изложени в точки 100—103, 131 и 132 от настоящото решение, с цел да извърши необходимите проверки, за да определи дали Krka е потенциален конкурент на Servier, както е трябвало да направи, Общият съд обаче само посочва по същество, по-специално в точки 970, 1026 и 1028 от обжалваното съдебно решение, че тези две предприятия са били убедени във валидността на патент 947 и — без да посочва конкретни мотиви или доказателства за това — че поведението на Krka, изразяващо се в продължаване на конкурентния натиск върху Servier, е можело да се обясни с желанието му да подсили позицията си в преговорите, които е можело да започне със Servier, за да достигне до споразумение за доброволно уреждане на спор ведно с лицензионно споразумение, тъй като получаването на такава лицензия е станало предпочетеното от него търговско разрешение на пазара на периндоприла.

134    Следователно първата част от първото основание трябва да се уважи по същество. Общият съд всъщност се е заблудил относно правната релевантност на установеното патентно положение на разглежданите пазари и намеренията на страните, като е допуснал грешка при прилагане на правото, а именно на член 101, параграф 1 ДФЕС, преценявайки понятието „потенциална конкуренция“ по погрешни критерии.

135    Що се отнася до втората част от първото основание, в съответствие с приетото в точка 132 от настоящото решение и предвид цитираната съдебна практика в точка 102 от последното, Общият съд е трябвало да вземе предвид всички релевантни обстоятелства, въз основа на които Комисията приема в оспорваното си решение, че Krka и Servier са били в отношения на потенциална конкуренция. Свеждайки обаче основно анализа си на отношенията между тези две предприятия до момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka само до патентното положение, и по-специално до възприятието, което Krka е могло да има за валидността на патент 947, както и до намеренията на страните, предвид по-специално решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и решението на High Court от 3 октомври 2006 г., Общият съд е пренебрегнал това задължение.

136    Общият съд всъщност не само допуска грешка при прилагане на правото, що се отнася до контрола, който трябва да осъществява върху решенията на Комисията в производствата по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, но освен това не изпълнява задължението за мотивиране на съдебните решения, което той носи по силата на член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим за Общия съд на основание член 53, първа алинея от същия статут, тъй като в точка 970 от обжалваното съдебно решение не излага мотивите, на които се основава, за да констатира имплицитно в същата точка, че Servier и Krka вече не са потенциални конкуренти, въпреки че с данните, съдържащи се по-специално в съображения 1686—1690 от оспорваното решение на Комисията, стремежът е бил да се докаже противното. С липсата на изрично отбелязване от Общият съд, че отхвърля наличието на потенциална конкуренция между Krka и Servier, не може да се оспори тази констатация за липса на мотиви. Не може всъщност да се приеме, че Общият съд, пропускайки да отбележи съществен етап от собствения си логически анализ, може да се освободи от задължението си за мотивиране на своите решения и така да възпрепятства възможността Съдът да осъществи своя контрол при обжалване.

137    Следователно първата и втората част от първото основание трябва да бъдат уважени. Третата част от първото основание обаче трябва да се отхвърли.

в)      Четвъртата и шестата част

1)      Доводи на страните

138    С четвъртата част от своето първо основание Комисията упреква Общия съд, че в точки 967, 968 и 970 от обжалваното съдебно решение е изопачил посочените там доказателства, свързани с решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и с решението на High Court от 3 октомври 2006 г.

139    С шестата част от това основание Комисията твърди, най-напред, че Общият съд е изопачил доказателствата, посочени в точки 968, 1017 и 1024 от обжалваното съдебно решение, от които според тази юрисдикция било видно, че тези решения съществено са изменили контекста, в който са сключени споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, по-специално що се отнася до възприятието, което Krka и Servier са можели да имат за валидността на патент 947.

140    Тези изопачавания опорочили законосъобразността на преценките, извършени от Общия съд, от една страна, в точки 970, 1025 и 1028 от посоченото съдебно решение относно признаването от Krka на валидността на патент 947 и от друга страна, в точка 999 от същото съдебно решение относно факта, че това признаване обяснява защо Krka, вместо да се впусне в т. нар. „рисково“ навлизане на пазарите на всички държави членки, предпочита да се ограничи до основните си пазари, обхванати от лицензионното споразумение Krka. По-нататък Комисията твърди, че тези преценки били опровергани от доказателствата, които са посочени в съображения 1687, 1693 и 1826 от оспорваното ѝ решение, които Общият съд пропуснал да разгледа. Накрая, тя твърди, че мотивите на обжалваното съдебно решение са недостатъчни и противоречиви.

141    Според Servier, най-напред, оплакването за изопачаване трябва да се отхвърли, тъй като Комисията не посочила никакво доказателство, което да е изопачено. По-нататък, това оплакване било неотносимо, тъй като в действителност се отнасяло единствено за решението на High Court от 3 октомври 2006 г. Ето защо, дори да се приемело, че съдебните разпореждания не са променили възприятието на Krka за валидността на патент 947, това не поставяло под въпрос факта, че решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. го е променило.

142    Накрая, доводите на Комисията били необосновани. Общият съд взел предвид продължаването от Krka на действията му по оспорване след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., потвърждаващо валидността на патент 947, но категорично счел това обстоятелство за непоставящо под въпрос констатацията, че Krka е потърсило спогодба поради възприятието, което се е формирало у него за валидността на този патент. В останалата част на доводите на Комисията се правел погрешен прочит на обжалваното съдебно решение. Общият съд съвсем не обосновал своето решение с противоречиви мотиви, а посочил редица признаци, които са могли да накарат Krka да мисли, че патент 947 е валиден, а това накарало последното да търси спогодба. Общият съд приел, че както това обстоятелство, така и липсата на обратно плащане допринесли за изключването на квалификацията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“, без обаче да отхвърля качеството „потенциален конкурент“ на Krka.

143    Що се отнася до решението на High Court от 3 октомври 2006 г., Servier твърди, че временният характер на съответното съдебно разпореждане не противоречи на фактическата преценка на Общия съд, че това разпореждане е допринесло за промяната на контекста, в който са сключени споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Тези съдебни разпореждания впрочем действително променили контекста на споразуменията.

2)      Съображения на Съда

144    В самото начало трябва да се отбележи, че макар двете първи части от първото основание да бяха уважени — което доведе до констатацията, че логическият анализ на Общия съд относно потенциалната конкуренция е опорочен от грешки при прилагане на правото — разглеждането на другите части от това основание продължава да бъде полезно, за да се установи дали, независимо от неприлагането от Общия съд на нужните правни критерии и пропуска му да вземе предвид всички релевантни доказателства, възприетото от него тълкуване на ефективно разгледаните от него доказателства е опорочено от незаконосъобразност и по-специално от евентуално изопачаване на тези доказателства, както твърди Комисията.

145    В точка 965 от обжалваното съдебно решение Общият съд проверява дали съществуват истински спорове между Servier и Krka и дали лицензионното споразумение Krka се е оказало с достатъчно пряка връзка с доброволното уреждане на тези спорове, за да бъде оправдано неговото свързване със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka. В точки 967 и 968 от това решение Общият съд отбелязва наличието на спорове между Servier и Krka, довели, от една страна, до решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и от друга страна, до решението на High Court от 3 октомври 2006 г. В точка 970 от същото решение Общият съд посочва, че към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka са съществували „непротиворечиви [признаци], поради които страните е можело да считат, че патент 947 е валиден“ и в това отношение препраща към прочит на точки 967 и 968 от това решение.

146    При преценката дали Общият съд е изопачил решението на High Court от 3 октомври 2006 г. и решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., осъществяваният от Съда контрол се свежда до проверка дали Общият съд не е надхвърлил явно границите на разумната преценка на посочените доказателства. Съдът трябва не самостоятелно да преценява дали Комисията е изпълнила носеното от нея задължение за доказване, за да разкрие наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, а да определи дали Общият съд, заключавайки, че това не е така, е извършил тълкуване на същите доказателства, което явно противоречи на тяхното съдържание (вж. по аналогия решение от 10 февруари 2011 г., Activision Blizzard Germany/Комисия, C‑260/09 P, EU:C:2011:62, т. 57).

147    Именно с оглед на тези съображения трябва да се разгледат направените от Комисията оплаквания за изопачаване.

i)      Решението на High Court от 3 октомври 2006 г.

148    В точка 968 от обжалваното съдебно решение се посочва следното:

„[…] На 1 септември 2006 г., Krka предявява насрещен иск за отмяна на патент 947, а на 8 септември 2006 г. — друг насрещен иск за отмяна на патент 340. На 3 октомври 2006 г. High Court of Justice (England & Wales), Chancery Division (patents court) (Висш съд (Англия и Уелс), търговско отделение (патентен състав) уважава искането на Servier за издаване на временно съдебно разпореждане и отхвърля иска на Krka, предявен на 1 септември 2006 г. На 1 декември 2006 г. висящото производство приключва в съответствие със сключеното между страните споразумение за доброволно уреждане на спор и временното съдебно разпореждане е отменено.“

149    От формулировката на първото изречение от същата точка 968 е видно, че Общият съд, позовавайки се на отхвърлянето на „иска на Krka, предявен на 1 септември 2006 г.“, има предвид отхвърлянето с решението на High Court от 3 октомври 2006 г. на насрещния иск на това предприятие.

150    Същевременно, в последното решение, което се съдържа в приложение A.174 към жалбата на Servier в първоинстанционното производство, се посочва, от една страна, че се уважава искането на Servier за издаване на временно съдебно разпореждане и от друга страна, че се отхвърля не насрещният иск на Krka, а искането този насрещен иск за обявяване на недействителността на патент 947 да се уважи чрез провеждане на съкратено съдебно производство.

151    Следователно в точка 968 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил ясния и точен текст на решението на High Court от 3 октомври 2006 г., въпреки че го цитира вярно в точки 23 и 1196 от това решение.

152    Въз основа на това изопачаване Общият съд, най-напред, приема в точка 970 от обжалваното съдебно решение, че „към момента на сключване на [споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka] съществуват непротиворечиви [признаци], поради които страните е можело да считат, че патент 947 е валиден“, и по-нататък в точка 1017 от това решение, че двете събития, а именно решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и решението на High Court от 3 октомври 2006 г., „съществено са променили контекста, в който са сключени споразуменията, по-специално що се отнася до възприятието, което Krka, но и Servier са могли да имат относно валидността на патент 947“. Накрая, въз основа на последната констатация в точка 1024 от посоченото решение Общият съд приема, че настъпването на същите две събития „значително ограничава“ релевантността на документ на Servier, свързан със стратегията му спрямо Krka. Освен това в точка 999 от същото решение Общият съд посочва, че Krka се е спогодило със Servier не в замяна на печалбите, осигурявани с лицензионното споразумение Krka, а поради обстоятелството че Krka „признава валидността на патент 947“, което било „определящ елемент“ в това отношение.

153    Решението на High Court от 3 октомври 2006 г., предвид временното му естество и предварителното производство, в края на което е било прието това решение, изобщо не предопределя разрешаването по същество на спора, както Общият съд впрочем отбелязва по същество в точки 367 и 368 от обжалваното съдебно решение. Всъщност в действителност националният съд само констатира в съответствие с критериите за постановяване на съдебно решение по съкратена процедура, че насрещният иск на Krka не е явно обоснован, подчертавайки същевременно в това отношение в точка 70 от същото решение, че няма „никакво съмнение във възможността на Krka да докаже, че има сериозен въпрос за решаване, а именно, в разглеждания случай, дали продажбата на таблетки [периндоприл на Servier] преди датата на приоритет лишава патент [947] от новост“, уточнявайки обаче, че не е „убеден, че Servier няма истински възможности за отбрана, които да задейства, за да защити патент [947] от такава атака“.

154    Изопачавайки по този начин ясния и точен текст на решението на High Court от 3 октомври 2006 г., Общият съд опорочава точки 968, 970, 999, 1017 и 1024 от обжалваното съдебно решение с незаконосъобразност.

ii)    Решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.

155    В точка 967 от обжалваното съдебно решение се посочва следното:

„[Д]есет дружества за генерични лекарствени продукти, сред които и Krka, подават възражение срещу патент 947 пред ЕПВ и искат той да бъде обявен за недействителен изцяло, като изтъкват доводи, изведени от липсата на новост и изобретателска стъпка и от недостатъчното разкриване на изобретението. На 27 юли 2006 г. отделът по възраженията на ЕПВ потвърждава валидността на този патент след внасяне на малки промени в първоначалните искания на Servier. Седем дружества обжалват впоследствие решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. Krka се оттегля от производството по възражението на 11 януари 2007 г. в съответствие със сключеното със Servier споразумение за доброволно уреждане.“

156    Така Общият съд отразява точно съдържанието на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.

157    Налага се обаче изводът, че констатацията в точка 970 от обжалваното съдебно решение, че „към момента на сключване на [споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka], съществуват непротиворечиви [признаци], поради които страните е можело да считат, че патент 947 е валиден“, почива, поне отчасти, на изопачаване на решението на High Court от 3 октомври 2006 г., на което Общият съд се позовава и в точки 1017 и 1024 от това решение.

158    Освен това посочената констатация на Общия съд пренебрегва редица други доказателства, посочени в оспорваното решение на Комисията, които според Комисията доказват, че макар решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. да представлява обрат за Krka, това предприятие изобщо не е било склонно да признае валидността на патент 947. В оспорваното решение на Комисията, по-специално в съображения 1687—1689, се отбелязва, че Krka, което е обжалвало въззивно това решение на ЕПВ, е продължило и оспорването на патент 947, предявявайки на 1 септември 2006 г. в Обединеното кралство насрещен иск срещу Servier за обявяване на недействителността на този патент. В решението на High Court от 3 октомври 2006 г. се подчертава, че Krka е разполагало със „солидна база“, за да оспори патент 947. В оспорваното решение на Комисията се отбелязват и изявления на служители на Krka в отговор на посоченото решение, опровергаващи всякакво отстъпление пред решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., както и фактът, че през септември 2006 г. Krka постига отхвърлянето на иска за нарушение на патент 947, предявен от Servier в Унгария, и продължава предлагането на своя генеричен вариант на периндоприла на пазара на тази държава членка.

159    Именно въз основа на тези обстоятелства в съображение 1690 от оспорваното решение на Комисията се прави следната констатация относно положението на Krka вследствие на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.:

„Оценката от Krka на патентното положение със сигурност е била повлияна от решението по възражението и издаването на временни съдебни разпореждания срещу Krka и Apotex в Обединеното кралство. Гореизложеното обаче със сигурност означава, че от гледна точка ex ante нищо не е възпрепятствало реалната и конкретна възможност Krka да постигне обявяването на недействителността на патент 947 в производство по същество.“

160    Така при запознаване с тези обстоятелства става ясно, че стремежът с оспорваното решение на Комисията, разглеждано цялостно, е бил въз основа на съвкупност от непротиворечиви признаци да се докаже, че Krka не е склонило да признае валидността на патент 947 вследствие на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., въпреки съмненията, които това решение е могло да породи в шансовете да се постигне обявяване на недействителността на този патент. В точка 970 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче констатира, без да излага подходящи мотиви, тъй като не е разгледал всички доказателства, изтъкнати в това отношение в оспорваното решение на Комисията, че „към момента на сключване на споразумението за доброволно уреждане на спор и лицензионното споразумение съществуват непротиворечиви [признаци], поради които страните е можело да считат, че патент 947 е валиден“. Следователно, както посочва генералният адвокат в точка 105 от своето заключение, Общият съд не само пропуска да вземе предвид обстоятелствата, посочени в точки 158 и 159 от настоящото решение, но и не обяснява причините за този пропуск, въпреки че наличието на нарушение на правилата за конкуренция може да се прецени правилно само ако уликите, изложени със съответното оспорвано решение, се разгледат не изолирано, а в тяхната цялост, предвид характеристиките на пазара на съответните продукти (решение от 14 юли 1972 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, EU:C:1972:70, т. 68).

161    По този начин Общият съд изопачава смисъла и обхвата на оспорваното решение на Комисията в частта му относно последиците от решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. за признаването от Krka на валидността на патент 947 (вж. по аналогия решение от 11 септември 2003 г., Белгия/Комисия, C‑197/99 P, EU:C:2003:444, т. 66 и 67). Освен това той не изпълнява задължението да мотивира своите решения, което носи по силата на член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към Общия съд съгласно член 53, първа алинея от този статут, тъй като в точка 970 от обжалваното съдебно решение не излага мотивите, на които се основава, в достатъчна степен, за да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с тези мотиви, а на Съда — да разполага със съответните данни, за да упражни своя съдебен контрол в рамките на производство по обжалване (вж. в този смисъл решение от 25 ноември 2020 г., Комисия/GEA Group, C‑823/18 P, EU:C:2020:955, т. 42 и цитираната съдебна практика).

162    Поради това, отделно от изопачаването на решението на High Court от 3 октомври 2006 г., установено в точка 154 от настоящото решение, точка 970 от обжалваното съдебно решение почива на изопачаване на оспорваното решение на Комисията и е опорочена от липса на мотиви.

163    С оглед на гореизложените обстоятелства четвъртата и шестата част от първото основание трябва да бъдат уважени.

г)      Петата част

1)      Доводи на страните

164    С петата част от своето първо основание Комисията упреква Общия съд за констатацията му в точка 1000 от обжалваното съдебно решение, че оценяването от Krka на алтернативния разход, ако спогодба със Servier не се търси, на десет милиона евро за тригодишен период е признак за признаването от Krka на валидността на патент 947. Първо, тази оценка била предоставена в хода на разследването, поради което не можело да се използва с обратна сила като доказателство за възприятието на Krka към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Второ, очакваните печалби от Krka били една от причините, поради които лицензионното споразумение Krka представлява стимул да се търси спогодба. Трето, никое доказателство не позволявало да се приеме, както направил Общият съд в точка 1000 от това решение, че е малко вероятно Krka да реши да навлезе рисково на основните си пазари, които били обхванати от лицензионното споразумение Krka. Напротив, в съображение 1675 от оспорваното решение на Комисията се посочвали сериозни доказателства за такова намерение от страна на Krka.

165    Според Servier тази част е недопустима, тъй като Комисията не сочи никакво изопачаване.

2)      Съображения на Съда

166    Трябва да се отбележи, че в петата част от своето първо основание Комисията не сочи никакво изопачаване, а цели да се извърши нова преценка на доказателствата, което не е в правомощията на Съда в производството по обжалване.

167    Поради това петата част от първото основание трябва да се отхвърли като недопустима.

д)      Заключение по първото основание

168    С оглед на всички гореизложени съображения третата и петата част от първото основание трябва да се отхвърлят, а първата, втората, четвъртата и шестата част от това основание — да се уважат.

5.      Второто основание

а)      Втората част

1)      Доводи на страните

169    С втората част от своето второ основание Комисията упреква Общия съд за извода в точки 963 и 965—972 от обжалваното съдебно решение, че при наличие на истински патентен спор свързването на споразумение за доброволно уреждане на спор с лицензионно споразумение не е сериозна улика за обратно плащане. Тази формалистичен подход противоречал на съдебната практика, по-специално на решение от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др. (C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 136), където, за да се установи ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, се изисквало да се вземат предвид съдържанието и целта, както и икономическия и правен контекст на спорните споразумения.

170    Servier счита, най-напред, че Комисията оспорва не правните критерии, изложени в точки 943—963 от обжалваното съдебно решение, за анализа на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, съчетано с лицензия за патента, а прилагането на тези принципи и фактическите преценки, извършени от Общия съд в точки 964—1032 от това решение.

171    Servier твърди, че втората част от второто основание не е ясна и е явно необоснована. Противно на твърденията на Комисията, мотивът, изложен в точка 972 от обжалваното съдебно решение, не се основавал единствено на формата на въпросните споразумения, но и на анализ на техния контекст, описан в точки 967, 968, 970 и 971 от това решение. Освен това Общият съд отхвърлил и тезата на Комисията, че целта на споразумението е подялба на пазарите.

2)      Съображения на Съда

172    Тъй като втората част от второто основание се отнася за критериите, предвид които Общият съд е трябвало да прецени наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, тя следва да бъде разгледана на първо място.

173    Трябва да се констатира, че с втората част от второто основание Комисията оспорва правните критерии, изложени в точка 963 от обжалваното съдебно решение, и поставя под въпрос преценката, извършена въз основа на тези критерии в точки 965—972 от това решение, твърдейки по-специално, че тази преценка почива „единствено на формата на разглежданите споразумения“ и „няма никаква опора в съдебната практика“. От самия текст на втората част от второто основание съответно следва, че тя съдържа критика на правните критерии, изложени в точки 943—963 от това решение. Следователно уводният довод на Servier почива на погрешен прочит на жалбата до Съда.

174    Що се отнася до критиките на Комисията срещу точка 963 от обжалваното съдебно решение, трябва да си припомни, че в посочената точка Общият съд приема, че при наличие на истински патентен спор и на лицензионно споразумение, което е в пряка връзка с доброволното уреждане на този спор, споразумение за доброволно уреждане на същия спор, което съдържа ограничаващи конкуренцията клаузи, като например клаузи за неоспорване и за непредлагане на пазара, и е свързано с лицензионно споразумение за този патент, може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта само ако Комисията успее да докаже, че лицензионното споразумение не е сделка, сключена при нормални пазарни услови, и съответно прикрива обратно плащане.

175    Впрочем, докато нарушението на член 101 ДФЕС, установено с оспорваното решение на Комисията, за Servier и Krka се изразява в подялба на пазарите на две зони, само едната от които попада в приложното поле на това нарушение, в точки 963—965 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва по същество, че ще провери само дали лицензионното споразумение Krka може да се обоснове със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka или пък, напротив, това лицензионно споразумение в действителност прикрива обратно плащане, стимулиращо Krka да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, предвидени в споразумението за доброволно уреждане на спор. Този логически анализ пренебрегва, от една страна, факта, че лицензионното споразумение Krka се отнася за пазари, които не попадат в обхвата на нарушението на член 101 ДФЕС, и от друга страна, естеството на това нарушение, изразяващо се не в обикновено споразумение за доброволно уреждане на патентен спор срещу обратно плащане, а в споразумение за подялба на пазар.

176    Така в точки 963—965 от обжалваното съдебно решение се посочват критерии за преценка на наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, които се несъвместими с припомнените в точки 99—105 от настоящото решение и почиват на погрешно тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС. Налага се констатацията, че разликите между тези правни критерии, приложени от Общия съд, и припомнените в точки 99—105 от настоящото решение не са просто от семантично естество, а водят до резултати, които съществено се различават.

177    Освен това трябва да се припомни, че в точка 972 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че „с оглед на обхвата на клаузите от [споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka] както и на контекста, в който тези споразумения са сключени, се налага констатацията, че свързването на тези две споразумения е оправдано и съответно не представлява сериозна улика за наличието на обратно плащане от Servier към Krka, основаващо се на лицензионното споразумение“, препращайки същевременно към прочит на точка 948 от това решение.

178    Сключването от предприятия на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, свързано с лицензионно споразумение за същия патент, само по себе си действително не представлява ограничаващо конкуренцията поведение. Такива споразумения обаче могат в зависимост както от тяхното съдържание, така и от техния икономически контекст, да бъдат средство, което може да повлияе на търговското поведение на съответните предприятия, така че да се ограничи или наруши конкуренцията на пазара, където двете предприятия развиват търговската си дейност (вж. по аналогия решение от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия, 142/84 и 156/84, EU:C:1987:490, т. 37).

179    За да попадне обаче в обхвата на забраната, предвидена в член 101, параграф 1 ДФЕС, съответната практика на тайно договаряне трябва да отговаря на различни условия в зависимост не от правното естество на тази практика или правните инструменти, предназначени за привеждането ѝ в действие, а от отношенията ѝ с конкуренцията. Тъй като прилагането на тази разпоредба почива на оценяването на икономическото отражение на съответната практика, посочената разпоредба не може да бъде тълкувана в смисъл, че въвежда каквото и да било предопределяне за дадена категория споразумения, очертана от правното ѝ естество, тъй като всяко споразумение трябва да се преценява с оглед на конкретното си съдържание и своя икономически контекст, и по-специално с оглед на положението на съответния пазар (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, стр. 358, и от 17 ноември 1987 г., British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия, 142/84 и 156/84, EU:C:1987:490, т. 40). Както подчертава генералният адвокат, по-специално в точка 127 от своето заключение, ефективността на конкурентното право на Съюза би била сериозно накърнена, ако страните по антиконкурентни споразумения можеха да избегнат прилагането на член 101 ДФЕС просто като придават определени форми на тези споразумения.

180    Отделно от факта, че в разглеждания случай споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka се отнасят за отделни пазари и че пазарите, обхванати от лицензионното споразумение Krka,       не попадат в обхвата на нарушението на член 101 ДФЕС, трябва да се подчертае, че макар сключването от притежателя на патент на споразумение за доброволно уреждане на спор с производител на генерични лекарствени продукти, обвинен в нарушаване на права върху интелектуална собственост, наистина да е изразът на правото върху интелектуална собственост на този притежател и да му позволява по-специално да се противопостави на всяко нарушение, патентът все пак не дава право на притежателя си да сключва договори, с които би се нарушил член 101 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 97).

181    В допълнение, квалификацията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ не зависи нито от формата на договорите или други правни инструменти, предназначени за привеждане в действие на такава практика на тайно договаряне, нито от субективното възприятие, което страните могат да имат за изхода от противопоставящия ги спор за валидността на патент.

182    Освен това, както бе припомнено в точка 108 от настоящото решение, обстоятелството, че предприятия, чието поведение може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика). Релевантна е само преценката на степента на икономическа вредност на тази практика за правилното функциониране на конкуренцията на съответния пазар. Тази преценка трябва да се основава на обективни съображения, при необходимост след подробен анализ на посочената практика, както и на нейните цели и на икономическия и правен контекст, в който тя се вписва (вж. в този смисъл решения от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 84 и 85, и от 25 март 2021 г., Lundbeck/Комисия, C‑591/16 P, EU:C:2021:243, т. 131).

183    Ето защо, за да определи дали дадена практика на тайно договаряне може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, трябва да се разгледат нейното съдържание, нейният генезис и нейният правен и икономически контекст, по-специално специфичните характеристики на пазара, на който конкретно настъпват нейните последици. Фактът, че условията от споразумение, предназначено да се приведе в действие тази практика, не разкриват антиконкурентна цел, сам по себе си не е определящ (вж. в този смисъл решения от 8 ноември 1983 г., IAZ International Belgium и др./Комисия, 96/82—102/82, 104/82, 105/82, 108/82 и 110/82, EU:C:1983:310, т. 23—25, и от 28 март 1984 г., Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, EU:C:1984:130, т. 26).

184    Вместо обаче да извърши такава преценка на практиката на тайно договаряне, приведена в действие посредством споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, предвид конкретното ѝ съдържание и нейното икономическо отражение, в точки 943—963 от обжалваното съдебно решение Общият съд изработва критерии за общо и абстрактно установяване на условията, при които свързването на споразумение за уреждане на патентен спор с лицензионно споразумение за същия патент може, предвид само правните характеристики на тези споразумения, да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Прилагайки тези критерии към споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, Общият съд съсредоточава своя анализ върху формата и правните характеристики на тези споразумения, вместо да извърши проверка на техните конкретни отношения с конкуренцията. Така той пренебрегва посочените в точки 179 и 183 от настоящото решение принципи, уреждащи прилагането и тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС, и опорочава с незаконосъобразност точки 943—972 от обжалваното съдебно решение.

185    Следователно втората част от второто основание трябва да бъде уважена.

б)      Първата, третата и четвъртата част

1)      Доводи на страните

186    С първата част от своето второ основание Комисията се оплаква от противоречивостта на логическия анализ на Общия съд. В точка 1029 от обжалваното съдебно решение Общият съд всъщност признал, че лицензионното споразумение Krka е било условие за приемането от това предприятие на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, които, както Общият съд подчертал в точка 273 от това решение, били с „присъщ ограничителен характер“. От това Общият съд обаче отказал да заключи, че лицензионното споразумение е насърчило Krka да търси доброволно уреждане на споровете за патент 947, опирайки се на погрешни мотиви, а именно, от една страна, възприятието на страните за валидността на същия патент и от друга страна, обстоятелството, че въпросното лицензионно споразумение било сключено при нормални пазарни условия. Позовавайки се на фикцията за доброволно уреждане, основано на качествата на патент 947, и за лицензионно споразумение за този патент, сключено при пазарни условия, Общият съд съответно не придал за целите на правното квалифициране на тези споразумения като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта достатъчно значение на преследваната с тези споразумения цел. Общият съд впрочем пренебрегнал изявленията, с които Krka признава, че е „пожертвало“ навлизането си на основните пазари на Servier, за да може да остане на своите седем основни пазара.

187    С третата част Комисията критикува мотивите, изложени в точки 806, 963, 975—984 и 1029 от обжалваното съдебно решение, въз основа на които Общият съд констатира, че лицензионното споразумение Krka е сключено при пазарни условия. Тази констатация обаче била ирелевантна, тъй като решаващият фактор бил, че споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka са се основавали не на оценката на всяка от страните на валидността на патент 947, а на тяхната обща цел да си поделят пазарите в ущърб на потребителите, посредством споразуменията Krka, разглеждани заедно.

188    С четвъртата част Комисията упреква Общия съд, че в точки 806 и 977—982 от обжалваното съдебно решение свежда своя анализ на стимулиращия характер на лицензионното споразумение Krka до въпроса дали процентът на възнаграждение, предвиден в това споразумение, е анормално малък. Общият съд трябвало да анализира посоченото споразумение заедно със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka и да провери отражението на тези споразумения върху стимулите на страните да се конкурират, както и печалбата — оценявана на над 25 милиона евро — от която Servier се отказало, сключвайки същото лицензионно споразумение.

189    Servier възразява, че първата част от второто основание е необоснована, тъй като противоречивостта на критикуваните от Комисията мотиви не била доказана. То добавя, че Общият съд е анализирал цялостно споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka и е стигнал до фактическото заключение, че именно силата на патент 947 е убедила Krka да търси спогодба. Доводите на Комисията изхождали от погрешната отправна точка, че Krka може да навлезе на основните пазари на Servier, макар валидността на този патент да му пречела да го направи.

190    С третата част се оспорвали фактически преценки, поради което тя била недопустима.

191    Четвъртата част била явно необоснована, тъй като Общият съд отчел патентния контекст, връзката между споразумението за доброволно уреждане на спор Krka и лицензионното споразумение Krka, както и определената от Krka стойност на тази лицензия. Печалбата, от която се отказало Servier, предоставяйки лицензия на Krka, не била сред релевантните правни критерии. Този отказ бил присъщ за всяко доброволно уреждане на спор, а изчисляването на печалбата, която се твърди, че Servier пожертвало, било невярно.

192    Според EFPIA теорията за съпътстващите ограничения трябвало да накара Общия съд да констатира, че член 101, параграф 1 ДФЕС е неприложим предвид законосъобразната цел, преследвана със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, и обективната необходимост от тези клаузи. При всички положения Общият съд правилно заключил, че свързването на лицензия с доброволно уреждане на спор не съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

2)      Съображения на Съда

193    В самото начало трябва да се отбележи, че третата част от второто основание е допустима, тъй като с доводите си Комисията поставя под въпрос не фактически констатации, а приложеният от Общия съд критерий, за да прецени стимула за Krka да търси доброволно уреждане на споровете за патент 947 чрез споразумението за доброволно уреждане.

194    С първата, третата и четвъртата част от второто основание, които трябва да се разгледат заедно, Комисията критикува Общия съд главно за констатацията му, че лицензионното споразумение Krka не е стимулирало това предприятие да сключи споразумението за доброволно уреждане на спор Krka. Тази институция твърди, че Общият съд се е основал на анализ, който е ограничен и омаловажава съдържанието, целите и икономическия контекст на нарушението, произтичащо от тези споразумения.

195    Що се отнася до първата част от второто основание, трябва да се отбележи, както твърди Комисията, че точка 1029 от обжалваното съдебно решение е противоречива. Всъщност съгласно тази точка сключването на лицензионното споразумение Krka е било „условието“ или, с други думи, предложеният на Krka стимул, за да приеме клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, съдържащи се в споразумението за доброволно уреждане на спор Krka. От това следва, че независимо от въпроса дали размерът на възнаграждението, предвидено в това лицензионно споразумение, е адекватен с оглед на пазарните условия, именно достъпът до основните му пазари, без риск от нарушаване на права върху интелектуална собственост, е мотивирал Krka да се откаже да продава своя периндоприл на основните пазари на Servier. Поради това Общият не е можел, без да изпадне в противоречие, да посочи в тази точка, че Комисията не е доказала, че процентът на възнаграждение „не е бил определен въз основа на търговски съображения, а с цел да стимулира Krka да се съгласи да приеме [тези клаузи]“.

196    С оглед на припомнените в точки 57 и 58 от настоящото решение характеристики на установеното от Комисията нарушение Общият съд е трябвало при произнасянето си по частта от доводите на Servier, изтъкнати в рамките на деветото основание в първоинстанционното производство, относно наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, да приложи критериите, които бяха припомнени в точки 94, 96—99, 104, 105 и 107 от настоящото решение, към противоправната практика, произтичаща от споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Той съответно е трябвало да прецени степента на икономическа вредност на тази практика, извършвайки подробен анализ на нейните характеристики и цели, както и на икономическия и правен контекст, в който тя се вписва.

197    Както обаче бе отбелязано в точка 174 от настоящото решение, в точка 963 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема по същество, че при наличие на истински спор свързването на лицензионно споразумение със споразумение за доброволно уреждане на този спор не съставлява сериозна улика за наличието на обратно плащане и че Комисията следва „да докаже […], че лицензионното споразумение не е сделка, сключена при нормални пазарни условия, и по този начин прикрива обратно плащане“, поради което тази институция не е можела да констатира наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта в случая.

198    Следователно, съсредоточавайки своя анализ върху лицензионното споразумение Krka, при положение че е трябвало да разгледа установеното от Комисията нарушение, взето в неговата цялост, предвид свързването на това споразумение със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, а именно при тълкуването и прилагането на член 101 ДФЕС. Тази грешка е накарала Общия съд да сведе обхвата на своя анализ на квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта до въпроса дали Комисията е успяла да докаже, че процентът на възнаграждение, предвиден в лицензионното споразумение Krka, е анормално малък.

199    Както подчертава генералният адвокат в точка 168 от своето заключение, ограничавайки се поради мотивите, изложени в точки 973—984 от обжалваното съдебно решение, да приеме, че Комисията не е доказала предоставянето от Servier на Krka на лицензия на анормално ниска цена, Общият съд пренебрегва съществените елементи на нарушението, посочени в точки 57 и 58 от настоящото решение, и пропуска да провери с оглед на реципрочните ангажименти и стимули на страните дали лицензионното споразумение Krka е могло да стимулира това предприятие да се откаже да се конкурира със Servier.

200    Следователно, позовавайки се на липсата на анормално малък размер на процента на възнаграждение, предвиден в лицензионното споразумение Krka, без да анализира с оглед на икономическия и правен контекст, който води до подялба на пазар в резултат от свързването на това споразумение със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, дали прехвърлянето на средства в резултат на позволяването с лицензионното споразумение Krka на това предприятие да предлага своите продукти на основните си пазари, без риск от нарушаване на права върху интелектуална собственост, е достатъчно значимо, за да се стимулира ефективно Krka да се откаже от навлизане на основните пазари на Servier, Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, а именно при тълкуването и прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е опорочил с незаконосъобразност мотивите, изложени в точки 963, 973—984 и 1029 от обжалваното съдебно решение.

201    Поради това първата, третата и четвъртата част от второто основание трябва да бъдат уважени.

в)      Петата, шестата, седмата и осмата част

1)      Доводи на страните

202    С петата част от своето второ основание Комисията твърди, че мотивите, изложени в точки 975—984 от обжалваното съдебно решение, почиват на изопачаване на редица доказателства. Първо, противно на изложеното в точка 978 от това решение, Комисията приема не че процентът на възнаграждението, предвиден в лицензионното споразумение Krka, е много по-малък от оперативната печалба на Servier, а че понесената от Servier загуба представлява прехвърляне на нетни средства в полза на Krka. Второ, в точка 979 от посоченото решение Общият съд изопачил факта, че това възнаграждение представлява малък дял от печалбите на Krka от пазарите, обхванати от това лицензионно споразумение. Трето, противно на посоченото в точка 981 от същото решение, фактът, че отстъпената на Krka лицензия не е изключителна, не бил пречка тя да бъде достатъчен стимул, тъй като предлагала на това предприятие на основните му пазари перспективата да сформира фактически дуопол със Servier.

203    С шестата част Комисията упреква Общия съд за констатацията му в точки 994—998 от обжалваното съдебно решение, че би било парадоксално да се счете, че колкото повече условията на лицензия за патент са широки, толкова по-голям би бил стимулът да се сключи споразумение за доброволно уреждане на спор, съдържащо ограничителни за конкуренцията клаузи, и толкова по-лесно би било тези споразумения да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Тази констатация почивала на погрешен прочит на оспорваното решение на Комисията, от който следвало, че лицензионното споразумение Krka е послужило за стимулиране на това предприятие да се откаже от навлизане на основните пазари на Servier, които не са били обхванати от лицензионното споразумение Krka.

204    Със седмата част Комисията критикува точка 997 от обжалваното съдебно решение за констатацията в нея, че оспорваното решение на Комисията задължава притежателя на патент да предостави лицензия върху цялата територия, обхваната от съответното споразумение за доброволно уреждане на спор. В оспорваното решение на Комисията такова задължение не се посочвало.

205    С осмата част Комисията упреква Общия съд за констатацията в точка 998 от обжалваното съдебно решение, че за да може споразумение да се счете за „стимулиращо“ за дадена страна, това споразумение трябва да я компенсира за загубата, произтичаща от клаузите, забраняващи ѝ да навлиза на някои пазари. Тази преценка, първо, противоречала на съдебната практика, която просто изисква прехвърлянето на средства да е достатъчно голямо, за да насърчи производител на генерични лекарствени продукти, да се откаже от навлизане на пазара, и, второ, изопачавала доказателствата, които са посочени в бележка под линия 2348 от оспорваното решение на Комисията и въз основа на които тя приема, че печалбите, които Krka възнамерява да реализира на основните си пазари благодарение на лицензионното споразумение Krka, са достатъчно големи, за да го убедят да се откаже от навлизане на основните пазари на Servier.

206    Според Servier никое изопачаване, посочено в рамките на петата част, не е обосновано.

207    Servier твърди, че шестата част е неотносима, тъй като се отнася за изложен за изчерпателност мотив в обжалваното съдебно решение. Тя при всички положения не била основателна, тъй като Общият съд приложил съдебната практика, според която само споразуменията, които са достатъчно вредни за конкуренцията, трябва да се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

208    Седмата част също била насочена срещу изложен за изчерпателност мотив в обжалваното съдебно решение, поради което била неотносима. Освен това, доколкото с тях се препоръчват някои форми на лицензия, доводите Комисията били несъвместими със свободата на преценка, с която се ползват както притежателят на право върху интелектуална собственост при предоставянето на лицензия на трето лице, така и страните по спор при добросъвестното му доброволно уреждане.

209    Според Servier осмата част почива на изопачаване на точка 998 от обжалваното съдебно решение. Общият съд не отхвърлил стимулиращия характер на асиметрична лицензия с довода, че тя не компенсира пропуснатите печалби, а правилно приел, че рационалността кара предприятие, което не признава валидността на патент, да изиска като насрещна престация за отказа му да навлезе на даден пазар компенсация, покриваща поне сигурната загуба от очакваните печалби. Противно на твърденията на Комисията, Общият съд приел, че след като било сключено при пазарни условия лицензионното споразумение Krka не може да се счита за обратно плащане, защото като решаващият елемент, накарал Krka да приеме клаузите от споразумението за доброволно уреждане на спор, бил валидността на патент 947.

2)      Съображения на Съда

210    С петата част от своето второ основание Комисията твърди, че Общият съд е изопачил редица доказателства при преценките си, направени в точки 975—984 от обжалваното съдебно решение, относно равнището, на което е определен процентът на възнаграждението по лицензионното споразумение Krka, за да определи дали това споразумение е могло да стимулира посоченото предприятие да се откаже от навлизане на основните пазари на Servier. Съдът обаче вече констатира в точки 198—200 от настоящото решение, че този логическия анализ на Общия съд се основава на прилагането на погрешен правен критерий, почиващ на въпроса дали лицензионното споразумение Krka е било сключено при нормални пазарни условия. Тъй като поради тази грешка при прилагане на правото точки 975—984 от обжалваното съдебно решение са опорочени от незаконосъобразност, не е необходимо произнасяне по петата част.

211    С шестата, седмата и осмата част от своето второ основание Комисията критикува преценките, извършени в точки 992—998 от обжалваното съдебно решение, с които Общият съд отхвърля логическия анализ на Комисията, според който лицензионното споразумение Krka съставлява стимул за отлагане на неговото навлизане на основните пазари на Servier, по същество с довода, че приложното поле на клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване, предвидени в споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, е по-широко от това на лицензионното споразумение Krka. Отправна точка в тези преценки на Общия съд обаче е виждането, че след като лицензионно споразумение е сключено при нормални пазарни условия, то отговаря на критерия, определен от Общия съд в точка 963 от това решение, и съответно не може да бъди стимул да се сключи споразумение за доброволно уреждане на спорове за този патент, съдържащо ограничаващи конкуренцията клаузи. Тъй като този критерий е погрешен от правна страна, извършените в точки 994—998 от посоченото решение преценки почиват на отправна точка, която сама по себе си е погрешна, поради което са опорочени от незаконосъобразност. Следователно твърдението на Servier за липса на процесуална предпоставка трябва да бъде отхвърлено, а шестата, седмата и осмата част от това основание трябва да бъдат уважени.

212    С оглед на гореизложените съображения второто основание трябва да бъде уважено.

6.      Третото основание

а)      Първата част

1)      Доводи на страните

213    С първата част от своето трето основание Комисията критикува точка 1006 от обжалваното съдебно решение, където Общият съд приема, че споразумение за подялба на пазар предполага „строга“ подялба на пазарите между страните. Тази преценка противоречала на член 101, параграф 1, буква в) ДФЕС, който, както следвало от решение от 27 юли 2005 г., Brasserie nationale и др./Комисия (T‑49/02—T‑51/02, EU:T:2005:298, т. 156), не налага никакво условие от такова естество за квалифицирането като споразумение за подялба на пазар, нито пък, както по-специално следвало от решение от 20 януари 2016 г., Toshiba Corporation/Комисия (C‑373/14 P, EU:C:2016:26, т. 28), за квалифицирането на този вид споразумение като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

214    Според Servier тези доводи почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение. Общият съд не изисквал „строга“ подялба на пазарите, а посочил, че никой пазар не е бил запазен за Krka. Посочените от Комисията решения на Съда и Общия съд били ирелевантни, тъй като споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka не били насочени към подялба на клиентелата или възпрепятстване на навлизането на пазара на чужди конкуренти, а се основавали на признаването на патент 947.

2)      Съображения на Съда

215    След като в точка 985 от обжалваното съдебно решение по същество заключава, че Комисията не е можела да квалифицира споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Общият съд приема, че този извод не може да се опровергае с никои от другите елементи, използвани в оспорваното решение на Комисията. Така въз основа на мотивите, изложени в точки 1003—1014 от това решение, Общият съд установява невъзможността Комисията да приеме, че с тези споразумения е извършена подялба на пазар между Servier и Krka. По-специално в точка 1005 от посоченото решение той констатира, че Servier не е било изключено от основните пазари на Krka. В точка 1006 от същото решение той заключава от тази констатация, че „не е съществувала част от пазара, която по силата на споразуменията да е била запазена за Krka“ и че поради това „не може да се направи извод за наличие на подялба на пазара в смисъл на строго разпределение между страните по споразуменията, що се отнася до тази част от вътрешния пазар“.

216    Както обаче посочва генералният адвокат в точки 182—194 от своето заключение, обстоятелството, че споразумение, изразяващо се в подялба на пазарите, не е „строго“, изобщо не възпрепятства квалифицирането му като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Всъщност член 101, параграф 1, буква в) ДФЕС изрично забранява споразуменията, с които се извършва подялба на пазарите. От съдебната практика, посочена в точка 97 от настоящото решение следва, че предвид изключително тежкия им характер споразумения за хоризонтално сътрудничество между предприятия, с които се поделят пазарите, се квалифицират като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

217    Член 101, параграф 1, буква в) ДФЕС не съдържа в това отношение никакво особено условие, предвиждащо че установената в него забрана се свежда само до споразумения, с които се извършва „строга“ подялба между тези пазари, посредством, например, разпоредби, запазващи достъпа до някои от тези пазари за едно от предприятията с изключване на другото или забраняващи износа от един пазар към друг. Следователно, при липсата на каквато и да било специфична разпоредба в това отношение, между споразуменията за подялба на пазар не трябва да се извършва разграничаване въз основа на условие, което не е въведено с член 101, параграф 1 ДФЕС и което никое съображение, свързано с целта или структурата на тази разпоредба, не позволява да се предвиди.

218    В допълнение възприетото от Общия съд тълкуване би означавало квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта да избегнат споразумения, изразяващи се в подялба на пазарите, по-специално като се запазят някои пазари за едно предприятие в замяна на предоставянето от него на лицензия за патент на друго предприятие, извършващо дейност на същото равнище от веригата на производство или дистрибуция, като по този начин на второто предприятие се позволи да навлезе на други пазари, без риск от нарушаване на права върху интелектуална собственост, а това би намалило пълната ефективност на въведената с член 101, параграф 1, буква в) ДФЕС забрана и сериозно би накърнило прилагането на конкурентното право на Съюза предвид явно антиконкурентното естество на такива споразумения.

219    Поради това, приемайки в точка 1006 от обжалваното съдебно решение, че споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka не запазват част от пазара за Krka и „[с]ледователно не може да се направи извод за наличие на подялба на пазара в смисъл на строго разпределение между страните по [тези споразумения], що се отнася до […] част от вътрешния пазар“, Общият съд се опира на погрешно тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС и опорочава с незаконосъобразност точка 1006.

220    Следователно първата част от третото основание трябва да бъде уважена.

б)      Втората част

1)      Доводи на страните

221    С втората част от своето трето основание Комисията критикува точка 1012 от обжалваното съдебно решение, от която следвало, че съвкупност от договорености, основана на признаването от страните на валидността на съответния патент, не може да се квалифицира като споразумение за изключване от пазара. Общият съд изопачил ясния смисъл на доказателствата относно възприятието на страните за валидността на патент 947. Дори споразумението за доброволно уреждане на спор Krka да се основавало на това признаване, посоченото споразумение не можело да избегне предвидената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана, тъй като с него се целяло да се раздели пазарът.

222    Според Servier оплакването за изопачаване трябва да бъде отхвърлено, тъй като Комисията не посочила ни най-малка грешка в анализа на доказателствата. Без да пренебрегва изтъкнатата от Комисията съдебна практика, Общият съд констатирал, че споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka се основават на признаването от страните на валидността на патент 947.

2)      Съображения на Съда

223    В точка 1012 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че „след като не е доказано наличието на стимул […], клаузите за непредлагане на пазара и за неоспорване следва да бъдат разглеждани като произтичащи от законосъобразно споразумение за доброволно уреждане на патентен спор, което е свързано с лицензионно споразумение“ и че „[поради това] такава съвкупност от договорености, основаваща се на признаването за валидността на патента, не може да бъде квалифицирана като споразумение за изключване от пазара“.

224    В съответствие с изводите в точки 102 и 132 от настоящото решение трябва да се приеме, че макар да е възможно признаването на валидността на патент, която е предмет на спор между две страни, да бъде релевантно обстоятелство, за да се прецени дали на един и същ пазар ограниченията на конкуренцията, предизвикани от споразумение за доброволно уреждане на този спор, могат да бъдат смекчени и дори неутрализирани чрез сключването между същите страни на лицензионно споразумение за този патент, само по себе си признаването не е решаващ и дори релевантен фактор, за да се определи дали практика на тайно договаряне, за каквато се търси отговорност с оспорваното решение на Комисията от Servier и Krka, изразяваща се в подялба на пазари между тях посредством споразумение за доброволно уреждане на спор за патент относно по-специално пазари, попадащи в географския обхват на нарушението, и лицензионно споразумение за същия патент относно пазари, които не попадат в този обхват, може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

225    Същевременно, съгласно съображенията, изложени в точки 102, 132, 178—184 и 224 от настоящото решение, като се опира, от една страна, на признаването от Krka на патент 947, въпреки че сам по себе си този фактор не е решаващ, и от друга страна, на съдържанието и формата на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, вместо на конкретния анализ на тяхната вредност за конкуренцията, предвид контекста, в който се вписват, за да обезсили квалифицирането на тези споразумения като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.

226    Освен това споразумение за доброволно уреждане на патентен спор и лицензионно споразумение за този патент действително е възможно да бъдат сключени, със законосъобразна цел и напълно законно, въз основа на признаването от страните на валидността на посочения патент, без да има каквото и да било друго обстоятелство, съставляващо нарушение на член 101 ДФЕС. С преследването от такива споразумения на законосъобразна цел те обаче не могат да избегнат прилагането на член 101 ДФЕС, ако се окаже, че са насочени и към подялба на пазарите или реализиране на други ограничения на конкуренцията (вж. в този смисъл решения от 30 януари 1985 г., BAT Cigaretten-Fabriken/Комисия, 35/83, EU:C:1985:32, т. 33, и от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 70).

227    Поради това втората част от третото основание трябва да бъде уважена.

в)      Третата част

1)      Доводи на страните

228    С третата част от своето трето основание Комисията твърди, че в точки 987 и 988 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил текста на лицензионното споразумение Krka. Общият съд приел, че евентуалното установяване на фактически дуопол в обхванатите от това споразумение седем държави членки, които са основните пазари на Krka, се дължи не на текста на посоченото споразумение, а на последващ избор, правен самостоятелно от Servier и от Krka. Тази констатация обаче се опровергавала от член 2, параграф 2 от същото споразумение, съгласно който Servier се задължава да не разрешава на трети оператор да използва патент 947 на тези седем национални пазара.

229    Servier не е съгласно, че с лицензионното споразумение Krka е въведен фактически дуопол. От една страна, според това споразумение Servier можело да предостави допълнителна лицензия на трети оператор. От друга страна, тъй като Комисията не оспорила наличието на известна степен на конкуренция между Servier и Krka, установена в точка 991 от обжалваното съдебно решение, този довод бил неотносим.

2)      Съображения на Съда

230    В точка 987 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че дори лицензионното споразумение Krka да позволява установяване на „благоприятен дуопол“ между Servier и Krka, „този дуопол няма да е последица от самото споразумение, а от избора на Servier и Krka след сключването му, а именно, що се отнася до Servier, изборът да не предоставя лицензия на друго дружество за генерични лекарствени продукти или самото то да не предлага на пазара генеричен вариант на собствения си периндоприл на ниска цена […], а що се отнася до Krka — изборът да не води агресивна политика, основана на цените“.

231    В това отношение трябва да се отбележи, че член 2 от лицензионното споразумение Krka, който е упоменат в точка 46 от обжалваното съдебно решение и присъства в приложение A.176 от жалбата на Servier в първоинстанционното производство, е формулиран така:

„С настоящото Servier отстъпва на Krka изключителна и неотменима лицензия върху патент 947, а Krka я приема с цел използване, производство, продажба, предлагане за продажба, популяризиране и внос на продукти на Krka, съдържащи кристалната форма alpha на солта на периндоприл терт-бутиламин, на територията за срока на действие на настоящото споразумение.

При съблюдаване на гореизложеното Servier си запазва правото пряко, посредством своите дъщерни дружества или посредством само едно трето лице за страна, да използва патент 947 за извършване на някоя от посочените по-горе операции на територията.

Krka няма право да преотстъпва сублицензии, освен преотстъпваните от него на дъщерните му дружества, без предварителното писмено съгласие на Servier“.

232    От този ясен и точен текст съответно следва, че Servier предоставя на Krka изключителна и неотменима лицензия за патент 947 с уговорката, че Servier има право да използва този патент „пряко, посредством своите дъщерни дружества или само едно трето лице за страна“. Макар наличието на тази уговорка да спомага да се обясни използваният от Комисията предпазлив изказ — която отбелязва по-специално в съображения 1728, 1734 и 1742 от оспорваното си решение само наличието на „фактически“ дуопол на основните пазари на Krka — това не променя факта, че текстът на уговорката, разглеждан в светлината на изключителността и неотменимостта на предоставената на Krka лицензия, не може да се тълкува като позволяващ на Servier да предостави лицензия за посочения патент на друг производител на генерични лекарствени продукти, който, макар да действа независимо от Servier, би могъл да се конкурира с Krka. Следователно, приемайки в точка 987 от обжалваното съдебно решение, че дуополът между Servier и Krka произтича не от разпоредбите на лицензионното споразумение Krka, а от извършения впоследствие избор от Servier „да не предоставя лицензия на друго дружество за генерични лекарствени продукти“, Общият съд прави прочит на това споразумение, който е несъвместим с неговия текст. Изопачавайки смисъла на посоченото споразумение, Общият съд опорочава с незаконосъобразност точка 987 от това решение.

233    При това положение третата част от третото основание трябва да бъде уважена.

г)      Четвъртата част

1)      Доводи на страните

234    С четвъртото част от своето трето основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точки 989 и 990 от обжалваното съдебно решение, че оспорваното решение на Комисията не може се основе на въвеждането на дуопол между Servier и Krka, за да се констатира наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, без се да анализират потенциалните последици от споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Всъщност, според Комисията, целта на тези споразумения е значително да се промени структурата на основните пазари на Servier чрез предоставянето на лицензия на Krka в замяна на отказа на последното да навлезе на тези пазари. Поради това разглеждането на последиците от тях не било необходимо и било извършено в оспорваното решение на Комисията само за изчерпателност.

235    Според Servier тези доводи почиват на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение.

2)      Съображения на Съда

236    Трябва да се припомни, както следва от цитираната съдебна практика в точка 96 от настоящото решение, че понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ е приложимо само за някои споразумения между предприятия, разкриващи достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да може да се приеме, че разглеждане на последиците им не е необходимо.

237    За да се прецени дали споразумение между предприятия е с такава степен на вредност, трябва да се разгледат съдържанието на неговите разпоредби и преследваните от него цели, както и икономическият и правен контекст, в който то се вписва. При преценката на този контекст следва да се вземе предвид и естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на въпросния пазар или пазари (решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 53).

238    Както обаче бе припомнено в точки 93 и 94 от настоящото решение и както Комисията правилно подчертава, при практики, квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, не е необходимо да се издирват, нито a fortiori да се доказват последиците за конкуренцията. Всъщност опитът показва, че някои деяния сами по себе си могат да имат отрицателни последствия за пазарите (вж. в този смисъл решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 51, и от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 162). От съдебната практика, припомнена в точка 97 от настоящото решение, освен това следва, че споразуменията, насочени към подялба на пазарите, сами по себе имат ограничаваща конкуренцията цел и спадат към категория споразумения, която е изрично забранена с член 101, параграф 1 ДФЕС, като тази забрана не може да се постави под въпрос посредством анализ на икономическия контекст, в който се вписва съответното антиконкурентно поведение.

239    Ето защо, както Общият съд сам посочва в точки 221 и 989 от обжалваното съдебно решение, съгласно съдебната практика на Съда, припомнена в точки 236—238 от настоящото решение, установяването на наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта не може — под предлог по-специално за проверка на икономическия и правен контекст на разглежданото споразумение — да води до преценяване на последиците от това споразумение, тъй като в противен случай би се загубило полезното действие на разграничението между ограничаваща конкуренцията цел и ограничаващ конкуренцията резултат, установено в член 101, параграф 1 ДФЕС. Общият съд обаче приема в същата точка 989 от това решение, която препраща към цитираната съдебна практика в точка 304 от него, също че при разглеждането на ограничаващата цел на дадено споразумение, и в частност при отчитането на неговия икономически и правен контекст, Комисията и съдът на Съюза не могат напълно да пренебрегнат потенциалните последици от това споразумение. Поради това в точка 990 от същото решение Общият съд посочва, че „евентуалните потенциални последици, тоест твърденият от Комисията дуопол, […] се основават на обстоятелства, които са хипотетични и съответно не са обективно предвидими към датата на сключване на споразумението“.

240    Трябва да се констатира, че точка 989 от обжалваното съдебно решение е опорочена от вътрешно противоречие, тъй като едновременно се посочва, че последиците от ограничаване на конкуренцията с оглед на целта не трябва да се преценяват, за да се установи наличието на това ограничаване, и че такива последици не могат да се пренебрегват при разглеждането на ограничаващата цел на дадено споразумение. Тези две констатации обаче са несъвместими.

241    Освен това точки 304 и 989 от обжалваното съдебно решение съдържат грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд отбелязва, че при разглеждането на ограничаващата цел на споразумение Комисията и съдът на Съюзи не могат напълно да пренебрегнат потенциалните последици от това споразумение. Всъщност тази забележка, която не се основава на никакво решение на Съда, противоречи пряко на съдебната практика, припомнена в точки 236—238 от настоящото решение, според която при практики, квалифицирани като ограничения на конкуренцията с оглед на целта, не е необходимо да се издирват, нито a fortiori да се доказват последиците за конкуренцията.

242    Тази погрешна преценка освен това смесва дейността по проверка дали дадено поведение поради самото си естество може систематично да вреди на конкуренцията поради присъщи за него характеристики и дали поради това то е с достатъчна степен на вредност, за да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, с дейността по анализ на последиците, реални или потенциални, от дадено поведение в конкретен случай, която е релевантна единствено, за да се прецени наличието на евентуално ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

243    Всъщност, за да се установи дали дадено поведение е с такава степен на вредност, изобщо не е необходимо да се разглеждат и на още по-силно основание доказват последиците от това поведение за конкуренцията, независимо дали са реални или потенциални и отрицателни или положителни (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 159, 162 и 166, и цитираната съдебна практика).

244    Предвид припомнената в точки 236—238 и 243 от настоящото решение съдебна практика, която изключва вземането предвид на последиците от споразумение или практика, в точка 990 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, въвеждайки в логическия си анализ относно ограничаването на конкуренцията с оглед на целта — констатирано в оспорваното решение на Комисията и обосновано с факта, че споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka водят до подялба на географските пазари в Съюза — съображения, свързани с твърдения хипотетичен характер на потенциалните последици от тези споразумения, които съображения Комисията не е трябвало да взема предвид в това отношение.

245    Поради това четвъртата част от третата основание трябва да бъде уважена.

д)      Петата част

1)      Доводи на страните

246    С петата част от своето трето основание Комисията критикува Общия съд за отхвърлянето му в точка 1023 от обжалваното съдебно решение на изявлението на Lupin, посочено в съображение 1730 от оспорваното ѝ решение — според което „изглежда, че от гледна точка на Servier [споразумението за доброволно уреждане на спор Krka] се оправдава от защитата на основните пазари, на които се констатира преобладаването на високо равнище на замяна и/или предписване на [международно непатентно наименование]“ — с довода, че това изявление не позволявало да се докаже намерението на Servier да постигне с Krka споразумения за подялба на пазар или за изключване от него. Според Комисията обаче стремежът с посоченото изявление е бил не да се докаже намерението на Servier, а да се подкрепи последващо изявление на Krka, позволяващо да се покаже, че споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka са направили възможна определена форма на подялба на пазар, спомагайки по този начин да се установи антиконкурентната цел на тези споразумения.

247    Servier твърди, че тази пета част е недопустима, тъй като с нея се цели оспорване на преценката на доказателствата от Общия съд.

2)      Съображения на Съда

248    Трябва да се припомни, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС и член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз обжалването пред Съда се ограничава до правните въпроси и поради това само Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти и доказателствата. Преценката на фактите и доказателствата, освен в случай на изопачаване, не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производство по обжалване. (решение от 16 февруари 2023 г., Комисия/Италия, C‑623/20 P, EU:C:2023:97, т. 116 и цитираната съдебна практика).

249    В разглеждания случай трябва да се констатира, че Комисията не сочи изопачаване, поради което петата част от третото основание е недопустима.

е)      Шестата част

1)      Доводи на страните

250    С шестото част от своето трето основание Комисията твърди, че в точки 248, 958 и 965 от обжалваното съдебно решение Общият съд тълкува погрешно Регламент № 772/2004 и Насоките относно прилагането на член 101 ДФЕС към споразумения за трансфер на технологии, посочени в точка 53 от настоящото решение.

251    Servier отхвърля допускането от Общия съд на каквато и да било грешка при прилагане на правото, що се отнася до прилагането на понятието „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“.

2)      Съображения на Съда

252    Трябва да се констатира, че точка 248 от обжалваното съдебно решение, в която по същество само се припомнят и коментират някои точки от насоките, посочени в точка 250 от настоящото решение, е част от встъпителните съображения, накарали Общия съд да обяви в точка 252 от него, че „е уместно да се намери равновесна точка между, от една страна, необходимостта на предприятията да бъде позволено да сключват споразумения за доброволно уреждане на спорове, чието развитие е благоприятно за обществото, и от друга страна, необходимостта да бъде предотвратен рискът от несвойствено използване на споразуменията за доброволно уреждане на спорове в противоречие с конкурентното право, което използване води до запазването на напълно невалидни патенти, и — по-специално в сектора на лекарствените продукти — до необоснована финансова тежест за публичните бюджети“. Тъй като обаче поради своя общ характер такива встъпителни съображения нямат отражение върху диспозитива на това решение, оплакването срещу точка 248 от него съответно е неотносимо. Освен това от съображенията, изложени в точки 179—184 от настоящото решение в отговор на втората част от второто основание, следва че точки 943—972 от обжалваното съдебно решение са опорочени от незаконосъобразност. Поради това не е необходимо да се дава отговор на оплакванията, чрез които се оспорват точки 958 и 965 от обжалваното съдебно решение.

253    Тъй като първата, втората, третата, четвъртата и шестата част от третото основание са основателни, третото основание трябва да бъде уважено.

7.      Четвъртото основание

254    Със своето четвърто основание Комисията оспорва преценките, направени от Общия съд, относно намерението на страните по споразуменията Krka. Това основание съдържа четири части.

а)      Първата част

1)      Доводи на страните

255    С първата част от своето четвърто основание Комисията критикува Общия съд за констатацията му в точка 1015 от обжалваното съдебно решение, че в оспорваното решение на Комисията не е доказано, че Servier или Krka са имали намерение да сключат антиконкурентни споразумения. Такова доказване всъщност не се изисквало, тъй като нарушението, за което се търси отговорност от тези предприятия, е ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Дори посочените предприятия да нямали намерение да ограничат конкуренцията, това обстоятелство нямало отражение върху факта, че на основните пазари на Servier споразуменията Krka са с достатъчна степен на вредност за конкуренцията, за да се обоснове квалифицирането им като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

256    Servier твърди, че тъй като доказването на намерението на страните не се изисква за квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, четвъртото основание се оказва изцяло насочено срещу изложен за изчерпателност мотив в обжалваното съдебно решение, поради което е неотносимо.

2)      Съображения на Съда

257    След като в точка 985 от обжалваното съдебно решение приема по същество, че Комисията не е можела да квалифицира споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Общият съд приема, че тази преценка не може да се опровергае с другите обстоятелства, изложени в оспорваното решение на Комисията. Сред тях в точка 1015 от това съдебно решение се посочва, че „Комисията не е доказала, че Servier или Krka са имали намерение да сключат споразумение за подялба на пазара или за изключване от него, или пък че Servier е възнамерявало да стимулира Krka да се откаже да го конкурира, или че Krka е имало намерение да се откаже от упражняване на конкурентен натиск върху Servier в замяна на стимулираща облага“. Въз основа на мотивите, изложени в точки 1016—1024 от посоченото съдебно решение, по-нататък, Общият съд отхвърля някои доказателства относно намеренията на страните по споразуменията Krka, посочени в оспорваното решение на Комисията, и в точка 1025 от него приема, че във всички случаи Комисията не е успяла да представи релевантни и съвпадащи улики, позволяващи да се оспори изводът, до който той стига в точка 985 от обжалваното съдебно решение.

258    В това отношение трябва да се припомни, както бе отбелязано в точки 108 и 182 от настоящото решение, че обстоятелството, че предприятия, чието поведение може да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика). Макар в някои случаи да е възможно доказателства за намеренията на страните по споразумение да спомогнат за установяването какви са обективните цели, които това споразумение се стреми да постигне по отношение на конкуренцията, от припомнената в настоящата точка съдебна практика следва, че упреквайки Комисията за недоказването по същество на липсата у Servier или Krka на намерение за ограничаване на конкуренцията между тях, при положение че такова доказване не се изисква, за да се установи наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е опорочил с незаконосъобразност точка 251 от обжалваното съдебно решение.

259    Поради това първата част от четвъртото основание трябва да бъде уважена.

б)      Втората част

1)      Доводи на страните

260    С втората част от своето четвърто основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешки при тълкуването на принципите, ръководещи анализа на доказателствата, при произнасянето си в точки 1016—1024 от обжалваното съдебно решение по намерението на Servier и на Krka да си поделят пазарите. Тя прави четири оплаквания в това отношение.

261    Първо, що се отнася до признаването от Servier и Krka на валидността на патент 947, в точки 1017—1024 от това решение Общият съд разгледал само някои доказателства, посочени в оспорваното решение на Комисията, въпреки че трябвало да провери дали всички писмени доказателства, анализирани като едно цяло, позволяват да се установи нарушение по изисквания стандарт за доказване. Така Общият съд пропуснал да вземе предвид документите, посочени в съображения 873, 874 и 1759 от оспорваното решение на Комисията.

262    Второ, що се отнася до важността, придадена в точка 1016 от посоченото решение, на съдържанието на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, Общият съд по същество следвал погрешна логика от вида „a contrario“ и изтълкувал неправилно съдебната практика, произтичаща от решение от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, EU:C:2004:6, т. 57), относно изводите, които е възможно да се направят от улики, ако страните не са запазили писмени доказателства за съдържанието на тяхното споразумение. Всъщност от това Общият съд заключил, че когато съдържанието на споразумение е на разположение, релевантността на другите писмени доказателства става относителна. Ако тази грешка при прилагане на правото не била допусната, Общият съд трябвало да вземе предвид електронно съобщение на Krka от 29 септември 2005 г., сочещо преследваната антиконкурентна стратегия, и изявлението на Lupin, посочено в съображения 1730 и 1748 от оспорваното решение на Комисията, подкрепящо наличието на тази стратегия.

263    Трето, в точка 1016 от обжалваното съдебно решение Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки общо и абстрактно, че с документи от времето на дадени споразумения „не може лесно да [се] постави под съмнение заключение, което се основава на самото съдържание на споразуменията“. Такава йерархия при събирането на доказателствата всъщност не съществувала. Общият съд пренебрегнал основната функция на доказването, а именно да се установи по убедителен начин силата на довод, и допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не проверил достоверността на всички доказателства, посочени в съображения 1758—1760 от оспорваното решение на Комисията.

264    Четвърто, Комисията твърди, че точка 1019 от обжалваното съдебно решение не е достатъчно мотивирана. По-специално в това решение не се обяснявало защо доказателствата, посочени в съображения 1758—1760 от оспорваното решение на Комисията, разглеждани във връзка със съображения 1687—1690 от последното решение, не са достатъчни, за да се установи, че Krka не признава валидността на патент 947.

265    Servier твърди, че Общият съд е обяснил причините, поради които продължаването от Krka на съдебните производства не поставя под въпрос признаването от това предприятие на валидността на патент 947, без да оставя неизпълнено задължението си да анализира всички релевантни доказателства, нито задължението си за мотивиране. Що се отнася до второто и третото оплакване, Servier припомня, че тъй като споразуменията Krka са оповестени публично, извършеното от Общия съд разграничение между тези споразумения и тайните картели е релевантно.

2)      Съображения на Съда

266    Тъй като в рамките на своето първо оплакване Комисията изтъква доводи, които се припокриват с изтъкнатите в четвъртата част от нейното четвърто основание, тези доводи следва да се разгледат заедно при преценката на тази четвърта част.

267    Що се отнася до четвъртото оплакване за липса на мотиви, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда мотивите на съдебното решение трябва да излагат ясно и недвусмислено съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя правораздавателен контрол (решение от 9 март 2023 г., Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия, C‑682/20 P, EU:C:2023:170, т. 40 и цитираната съдебна практика).

268    В точка 1019 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля доказателствата, посочени в съображения 849—854 и 1758—1760 от оспорваното решение на Комисията, с довода, че са твърде „откъслечни или двусмислени“, за да се опровергае направената от Общия съд констатация, че Krka в крайна сметка е признало валидността на патент 947. Тази мотиви, които действително са лаконични, обаче са достатъчни, за да се разберат, предвид точка 1016 от това съдебно решение, причините, поради които Общият съд отхвърля тези доказателства. Тъй като четвъртото оплакване се оказва необосновано, то съответно трябва да бъде отхвърлено.

269    Що се отнася до второто и третото оплакване, които следва да се разгледат заедно, Комисията твърди по същество, че точка 1016 от обжалваното съдебно решение е опорочена от грешка при прилагане на правото, тъй като Общият съд счел, че с документи от времето на дадени споразумения не може лесно да постави под съмнение заключение, което се основава на самото съдържание на тези споразумения.

270    В точка 1016 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно припомня, позовавайки се на решение от 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия (C‑403/04 P и C‑405/04 P, EU:C:2007:52, т. 51), че дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между оператори, те обикновено са само откъслечни и разпръснати, така че често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят чрез дедукция. В къщата точка 1016 той обаче приема, че споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka са „същински договори, които впрочем са били широко оповестени (съображение 915 от [оспорваното решение на Комисията])“, и че „[с]лед като Комисията е можела лесно да се снабди с пълното съдържание на разглежданите споразумения, приложимостта на току-що цитираната съдебна практика не е толкова очевидна“, както и че „[и]звод, изведен чрез дедукция от частични извадки от електронни съобщения или други документи, които би трябвало да доказват намеренията на страните, съответно не може лесно да постави под съмнение заключение, което се основава на самото съдържание на споразуменията, тоест на обвързващите правоотношения, които страните са решили да установят помежду си“.

271    В това отношение трябва да се припомни, че доминиращият принцип в правото на Съюза е този на свободата при събирането на доказателства, като единственият критерий за преценка на представените доказателства е достоверността им (решения от 25 януари 2007 г., Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, EU:C:2007:53, т. 49 и 63, и от 27 април 2017 г., FSL и др./Комисия, C‑469/15 P, EU:C:2017:308, т. 38).

272    За да изпълни носеното от нея задължение за доказване, Комисията трябва да събере достатъчно сериозни, точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че претендираното нарушение е било извършено (вж. в този смисъл решения от 28 март 1984 г., Compagnie royale asturienne des mines и Rheinzink/Комисия, 29/83 и 30/83, EU:C:1984:130, т. 20, и от 25 януари 2007 г., Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия, C‑403/04 P и C‑405/04 P, EU:C:2007:52, т. 42 и 45).

273    Не е задължително обаче всяко от приведените от Комисията доказателства непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е представената от институцията съвкупност от улики, преценена в нейната цялост, да отговори на това изискване (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, EU:C:2002:582, т. 513—523, и от 14 май 2020 г., NKT Verwaltung и NKT/Комисия, C‑607/18 P, EU:C:2020:385, т. 180).

274    Както генералният адвокат посочва в точки 97 и 220 от своето заключение, тези принципи при събирането на доказателства се прилагат не само когато Комисията трябва да направи извод за самото съществуване на практика на тайно договаряне въз основа на откъслечни и разпръснати доказателства, но и когато Комисията е могла да разполага със съдържанието на споразумения, предназначени за привеждане в действие на тази практика. Всъщност в такъв случай самото съдържание на тези споразумения не позволява непременно да се определи дали въпросните споразумения се вписват в рамките на антиконкурентна практика, нито, на още по-силно основание, дали тази практика е с достатъчна степен на вредност, за да може да бъде квалифицирана като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

275    Както обаче вече бе отбелязано в точка 183 от настоящото решение в отговор на втората част от второто основание, фактът, че текстът на споразумения, предназначени за привеждане в действие на практика на тайно договаряне, не разкрива наличие на антиконкурентна цел сам по себе си не е определящ. Ето защо е необходимо да се вземе предвид не само съдържанието на тези споразумения, но и техните цели, както и икономическият и правен контекст, в който те се вписват (вж. в този смисъл решения от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija, C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 20, и от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 78 и 79). В това отношение, макар намерението на страните да не представлява необходим елемент за установяване на ограничителния характер на даден вид споразумение между предприятия, няма никаква пречка органите в областта на конкуренцията или националните юрисдикции и тези на Съюза да го вземат предвид (решение от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 54 и цитираната съдебна практика), именно за да се разбере истинската цел на това споразумение с оглед на контекста, в който е сключено, както бе прието в точка 258 от настоящото решение.

276    Следователно, първо, Общият съд е нарушил принципа от правото на Съюза на свобода при събирането на доказателствата, приемайки в точка 1016 от обжалваното съдебно решение, че от правна страна при вземането предвид на откъслечни и разпръснати елементи, за да се установи наличието на нарушение, се прави разграничение между случаите, в които Комисията разполага със съдържанието на антиконкурентни споразумения, и тези, в които тя не разполага с тях. Второ, той е допуснал грешка при прилагане на правото, отбелязвайки в същата точка 1016, че „[и]звод, изведен чрез дедукция от частични извадки от електронни съобщения или други документи, които би трябвало да доказват намеренията на страните, […] не може лесно да постави под съмнение заключение, което се основава на самото съдържание на споразуменията, тоест на обвързващите правоотношения, които страните са решили да установят помежду си“. По този начин Общият съд опорочава с незаконосъобразност своите преценки, съдържащи се в точки 1016 —1025 от това решение.

277    Поради това второто и третото оплакване от втората част от четвъртото основание трябва да бъдат уважени.

в)      Третата част

1)      Доводи на страните

278    С третата част от своето четвърто основание Комисията твърди, че поради причините, изложени в рамките на шестата част от нейното първо основание, точки 1017 и 1024 са опорочени от грешка при прилагане на правото.

279    Според Servier тази трета част трябва да бъде отхвърлена поради същите причини като обосновалите отхвърлянето на шестата част от първото основание.

2)      Съображения на Съда

280    Тъй като шестата част от първото основание бе уважена в точка 163 от настоящото решение, не се налага отделно произнасяне по третата част от четвъртото основание.

г)      Четвъртата част

1)      Доводи на страните

281    С четвъртата част от своето четвърто основание Комисията критикува Общия съд за това, че в точки 999, 1000, 1010 и 1026 от обжалваното съдебно решение нарушил принципите, които го задължават да анализира изчерпателно и безпристрастно съвкупността от доказателства. Общият съд „предпочел“ субективни доказателства, които са последващи спрямо момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, пред доказателствата от това време, посочени в точки 1015—1024 от същото решение, въпреки че последните щели да му позволят да се провери дали Krka действително признава валидността на патент 947. Макар това предприятие да твърдяло, че решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. го е накарало да повярва, че патент 947 е валиден, такова твърдение не можело да устои на изчерпателна и безпристрастна оценка на съвкупността от доказателства. Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не разгледал съвкупността от доказателства, посочена в раздел 5.5 от оспорваното решение на Комисията.

282    Според Servier четвъртата част от четвъртото основание почива на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение. Общият съд анализирал както по-късните доказателства, така и тези от времето на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Във всички случаи последните доказателства нямали доказателствена стойност, тъй като предхождали решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. Освен това Комисията не можела да упреква Общия съд, че не е проверил съвкупността от доказателства, посочени в раздел 5.5 от оспорваното решение на Комисията. По-специално това оплакване било недопустимо, тъй като Комисията не посочила ясно кои са според нея конкретните доказателства, които Общият съд е трябвало да разгледа в този раздел, съдържащ 55 страници. Според Servier Общият съд не трябва да проверява оспорваното решение на Комисията отвъд доказателствата, които тя изтъква в съдебната фаза, нито пък Съдът трябва да замества със своя преценка тази на Общия съд.

2)      Съображения на Съда

283    С първото оплакване от втората част от четвъртото основание и с четвъртата част от същото основание Комисията твърди по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, произнасяйки се по наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта въз основа на непълна и селективна преценка на доказателствата за признаването от Krka на валидността на патент 947 и за субективните намерения на страните по споразуменията Krka. Както обаче следва от точки 128—135 и 220—223 от настоящото решение, това признаване, макар действително да е релевантно, за да се прецени наличието на потенциална конкуренция между Krka и Servier преди сключването на споразуменията Krka, само по себе си не е решаващо, нито дори релевантно, при обстоятелствата в разглеждания случай, за да се квалифицират споразумения, водещи до подялба на пазар, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

284    В това отношение в точки 160—162 от настоящото решение бе прието, че като пропуска да отчете посочените в точки 158 и 159 от това решение обстоятелства, свързани с възприятието на Krka за валидността на патент 947, и като не обяснява причините за този пропуск, при положение че наличието на нарушение на правилата за конкуренция може да се прецени правилно само ако посочените улики в обжалваното решение на Комисията се разгледат в тяхната цялост, Общият съд е изопачил оспорваното решение на Комисията и е опорочил обжалваното съдебно решение поради липсата на мотиви. При това положение първото оплакване от втората част и четвъртата част трябва да бъдат уважени.

285    С оглед на гореизложените съображения трябва да бъдат уважени първата част, първото, второто и третото оплакване от втората част, както и четвъртата част от четвъртото основание.

8.      Петото основание

а)      Доводи на страните

286    Със своето пето основание Комисията критикува точки 1007—1009 и 1031 от обжалваното съдебно решение, където Общият съд отчита положителните последици от лицензионното споразумение Krka за основните пазари на Krka. Общият съд допуснал три грешки. Най-напред, тъй като на тези пазари не било установено никакво нарушение, твърдените положителни последици не оправдавали ограничаването на конкуренцията на другите пазари. По-нататък, Общият съд пренебрегнал решение от 13 юли 1966 г., Consten и Grundig/Комисия (56/64 и 58/64, EU:C:1966:41), според което, по същество, споразумение за изключителна дистрибуция, с което се въвежда абсолютна териториална защита, съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Накрая, Общият съд пренебрегнал постоянната съдебна практика, според която претеглянето на положителните и отрицателните последици от дадено споразумение за конкуренцията може да се извършва само в рамките на член 101, параграф 3 ДФЕС.

287    Servier оспорва тези доводи. То отхвърля всякаква аналогия с делото, по което е постановено решение от 13 юли 1966 г., Consten и Grundig/Комисия (56/64 и 58/64, EU:C:1966:41), и което не се отнасяло за доброволно уреждане на патентен спор. Споразуменията Krka не осигурявали абсолютна териториална защита. Servier оставало свободно да продава на основните пазари на Krka, докато Krka оставало свободно да разработи продукт, с който не се нарушават права върху интелектуална собственост, в останалата част на Съюза. Твърдението, че потенциалната конкуренция била елиминирана на тези пазари било неточно, тъй като споразумението за доброволно уреждане на спор Krka забранявало само на Krka да нарушава патент 947, чиято валидност току-що била потвърдена. Според Servier, Krka впрочем действало активно за разработването на форма на периндоприла, с която не се нарушават права върху интелектуална собственост. Във всички случаи, според Servier, Общият съд можел да отчете в точки 304 и 996 от обжалваното съдебно решение благоприятните за конкуренцията последици от лицензионното споразумение Krka като елементи от контекста, за да отхвърли квалификацията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“.

б)      Съображения на Съда

288    Трябва да се припомни, както Съдът постанови, че за да се установи дали дадено поведение има изискваната степен на вредност, за да съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, изобщо не е необходимо да се разглеждат и на още по-силно основание доказват последиците от това поведение за конкуренцията, независимо дали са реални или потенциални и отрицателни или положителни (решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 159 и 166, и цитираната съдебна практика). Следователно евентуалните положителни или благоприятни за конкуренцията последици от дадено поведение не могат да се вземат предвид, за да се прецени дали то трябва да се квалифицира като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по член 101, параграф 1 ДФЕС, включително при евентуално разглеждане на въпроса дали съответното поведение е с изискваната степен на вредност за такова квалифициране.

289    При всички положения, както бе отбелязано в точка 175 от настоящото решение, лицензионното споразумение Krka засяга пазари, които не попадат в географското приложно поле на нарушението на член 101 ДФЕС. При това положение евентуалните благоприятни за конкуренцията последици, които това споразумение би могло да има на тези пазари — ако се допусне, че те съществуват — биха се оказали напълно ирелевантни от логическа гледна точка, за да се прецени наличието на нарушението, установено в разглеждания случай на основните пазари на Servier.

290    Следователно, позовавайки се на благоприятните за конкуренцията последици, които установява на основните пазари на Krka в точки 1007—1009 от обжалваното съдебно решение, в точка 1031 от това решение и в точка 1032 от него, където прави съответните изводи, Общият съд допуска грешка в тълкуването и прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, и опорочава с незаконосъобразност тези точки.

291    В резултат на това петото основание трябва да бъде уважено.

9.      Междинно заключение по първото, второто, третото, четвъртото и петото основание

292    В обжалваното съдебно решение Общият съд приема по същество, че за да квалифицира споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Комисията е трябвало да докаже, от една страна, че съществува достатъчно пряка връзка между тези две споразумения, за да може тяхното свързване да бъде оправдано, а ако такава връзка няма, че Комисията е следвало да докаже, че лицензионното споразумение Krka не е било сключено при нормални пазарни условия, а е прикривало обратно плащане от Servier в полза на Krka, целящо да се забави навлизането на второто на основните пазари на първото.

293    Както обаче следва от точки 133—135 и 179—184 от настоящото решение, Общият съд пренебрегва самото естество на нарушението на член 101 ДФЕС, за което се търси отговорност от Servier и Krka, което нарушение не се свежда до споразумение за доброволно уреждане на патентен спор срещу обратно плащане, а преследва по-голямата целта да се разпределят пазари между тези предприятия. Той пренебрегна и географското приложно поле на това нарушение, което не се разпростира върху основните пазари на Krka.

294    Тази грешка при прилагане на правото кара Общия съд, както следва от точки 178—184 от настоящото решение, да провери квалифицирането на незаконосъобразната практика, за която се търси отговорност от Servier и Krka, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, анализирайки формата и правните характеристики на споразуменията, предназначени да приведат в действие тази практика, а не предвид икономическото отражение на посочената практика. Именно с оглед на тези погрешни критерии Общият съд придава определящо значение на признаването от Krka на валидността на патент 947 и на въпроса дали процентът на възнаграждение по лицензионното споразумение Krka съответства на нормалните пазарни условия, при положение че, както следва от точки 196—200 и 223—226 от настоящото решение, тези елементи сами по себе си не са решаващи.

295    Освен това, когато въз основа на тези грешки при прилагане на правото Общият съд проверява дали сключването на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka е било оправдано от обстоятелството, че Krka, след като понася два съдебни обрата, вече не е било убедено, че патент 947 е невалиден, Общият съд, както следва от точки 145—162 от настоящото решение, е изопачил ясния и точния смисъл на едно от тези съдебни решения, а що се отнася до другото — е изопачил оспорваното решение на Комисията и не е изпълнил своето задължение за мотивиране.

296    Освен това, за да подкрепи заключението — опорочено от грешките при прилагане на правото, които току-що бяха обобщени — че Комисията не е можела да квалифицира споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, Общият съд отхвърля седем обстоятелства, които според оспорваното решение на Комисията доказват, че лицензионното споразумение Krka е било насрещната престация за отказа на това предприятие да се конкурира със Servier на основните му пазари.

297    Първо, в точки 987—991 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля перспективата за установяването на фактически дуопол между Servier и Krka на основните пазари на Krka, с довода, че този дуопол се дължал не на лицензионното споразумение Krka, а на последващ избор на страните по това споразумение. Тази констатация обаче почива на разглеждането само на съдържанието на клаузите от това споразумение, като се пренебрегва неговият икономически контекст, и на изопачаване на текста на едната от тези клаузи, както следва от точки 178—184 и 230—232 от настоящото решение.

298    Второ, в точки 992—999 от обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля възможността лицензионното споразумение Krka да съставлява насрещната престация за споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, с довода, че именно признаването от Krka на валидността на патент 947 е било определящият елемент за решението му да търси спогодба. Тази преценка обаче почива, от една страна, на грешката при прилагане на правото, установена в точки 223—226 от настоящото решение, що се отнася до решаващия характер на това признаване, и от друга страна, на изопачаванията и липсата на мотиви, установени в точки 145—162 и 283—285 от настоящото решение.

299    Трето, в точки 1000—1002 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че оценката от Krka на алтернативния разход по споразумението за доброволно уреждане на спор Krka не позволява да се установи, че лицензионното споразумение Krka е било насрещната престация за споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, а по-скоро потвърждава, че това предприятие признава валидността на патент 947. Последното обстоятелство обаче само по себе си не е решаващо, както следва от точки 223—226 от настоящото решение.

300    Четвърто, в точки 1003—1014 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, най-напред, че след като няма запазени за Krka пазари Комисията не е доказала наличието на „строга“ подялба на пазарите, по-нататък, че лицензията е имала благоприятен за конкуренцията ефект на основните пазари на Krka, и, накрая, че никоя част на пазара не е била запазена незаконосъобразно за Servier. От точки 216—219, 225 и 226 от настоящото решение обаче следва, че тези преценки почиват, от една страна, на формалистичен анализ на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, а не на конкретен анализ на тяхната вредност за конкуренцията, и от друга страна, на грешка в тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС, тъй като забраната на споразуменията за подялба на пазарите не е приложима само за споразуменията, с които се извършва „строга“ подялба между тези пазари.

301    Пето, в точки 1015—1025 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията не е доказала, че Servier и Krka са имали намерение да сключат споразумение за подялба на пазарите. Същевременно, отделно от факта, както бе прието в точка 258 от настоящото решение, че Комисията не е била длъжна да доказва, че Servier или Krka са имали намерение да ограничават конкуренцията между тях, от точки 145—162 и 269—276 от настоящото решение следва, че тази преценка почива на изопачаване на оспорваното решение на Комисията и на решението на High Court от 3 октомври 2006 г., както и на неизпълнение на задължението за мотивиране на съдебните решения и на погрешно прилагане на принципите относно събирането на доказателства.

302    Шесто, в точки 1026—1028 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че продължаването от Krka на оспорването на патентите на Servier след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. не означава, че това решение не е имало определящо значение за възприятието на Krka за валидността на патент 947 и че Krka е продължило да упражнява конкурентен натиск върху Servier. Според Общия съд това продължаване на действията по оспорване може да се обясни с желанието на Krka да подсили позицията си в преговорите със Servier и с убедеността му, че се подлага само на ограничен риск срещу него да се предявят искове за нарушение на права върху интелектуална собственост. От точки 130—137 и 145—162 от настоящото решение обаче следва, че тази констатация на Общия съд почива на погрешното отправно виждане за решаващото значение на признаването от Krka на валидността на патент 947, като самото то се основава на изопачаване не само на доказателство, но и на оспорваното решение на Комисията като такова, както и на липса на мотиви в обжалваното съдебно решение.

303    Седмо, в точки 1029—1031 от обжалваното съдебно решение Общият съд потвърждава виждането си, от една страна, че лицензионното споразумение Krka се е основавало на признаването от това предприятие на валидността на патент 947, и от друга страна, че Комисията не е доказала, че това споразумение не е било сключено при нормални пазарни условия. От точки 90—104, 131—134 и 196—200 от настоящото решение обаче следва, че тези съображения почиват на прилагането на критерии, които са погрешни от правна страна.

304    С оглед на всички гореизложени съображения и предвид сериозността, естеството и обхвата на допуснатите от Общия съд грешки при прилагане на правото, установени при анализа на първото, второто, третото, четвъртото и петото основание, се налага констатацията, че тези грешки засягат целия логическия анализ относно квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, изложен в точки 943—1032 от обжалваното съдебно решение (вж. по аналогия решение от 13 юли 2023 г., Комисия/CK Telecoms UK Investments, C‑376/20 P, EU:C:2023:561, т. 337).

10.    Шестото основание

а)      Доводи на страните

305    Със своето шесто основание Комисията упреква Общия съд за отказа му поради мотивите, изложени в точки 1041—1060 от обжалваното съдебно решение, да признае, че споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, с довода, че това квалифициране почивало на погрешната констатация за наличие на подялба на пазар между Krka и Servier. Тази преценка не можело да се приеме, тъй като се опирала на погрешно отправно виждане. Комисията освен това счита, че Общият съд не е мотивирал достатъчно въпросната преценка.

306    Според Servier отправна точка в това основание е правилността на първото, второто, третото, четвъртото и петото основание, която оспорва.

б)      Съображения на Съда

307    В точки 1053, 1054 и 1059 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че в оспорваното си решение Комисията квалифицира споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, опирайки се на констатацията за наличие на споразумение за подялба на пазар в резултат на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Тъй като посочената констатация е обезсилена от Общия съд, той приема, че само поради тази причина трябва да се отхвърли и квалифицирането на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

308    От разглеждането на първото, второто, третото, четвъртото и петото основание обаче следва, че логическият анализ на Общия съд относно квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, изложен в точки 943—1032 от обжалваното съдебно решение, е изцяло опорочен от незаконосъобразност. Тъй като отправната точка в логическия анализ, чрез който Общият съд отхвърля квалифицирането на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, е опорочена, шестото основание трябва да бъде уважено.

Б.      Седмото основание: наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС

1.      Релевантните точки от оспорваното решение на Комисията и от обжалваното съдебно решение

а)      Оспорваното решение на Комисията

309    В съображения 1214—1218 от оспорваното си решение Комисията посочва, че за да се оценят антиконкурентните последици от дадено споразумение трябва да се отчетат конкретните условия, при които тези последици са настъпили, предвид не само настоящата конкуренция, но и потенциалната конкуренция. В съображения 1219 и 1220 от това решение Комисията уточнява, че посочената оценка трябва да бъде извършена въз основа на фактите към момента на сключване на това споразумение, като същевременно се отчете действителното му привеждане в действие.

310    В съображения 1221—1227 от оспорваното си решение Комисията посочва, че последиците от дадено споразумение трябва да бъдат съпоставени с онова, което би се случило, ако споразумението го няма, по-специално, що се отнася до потенциалната конкуренция. Според съображения 1228—1243 от това решение основният конкурентен натиск, упражняван на пазара на периндоприл, се дължи на навлизането на този пазар на генерични варианти на този лекарствен продукт, без което Servier е щяло да може да поддържа цените си на по-високо равнище спрямо конкурентната цена. Ето защо споразуменията за доброволно уреждане на спорове, сключени от това предприятие с производители на генерични лекарствени продукти, произвели пряко антиконкурентни последици. В съображения 1244—1269 от посоченото решение Комисията подчертава, че след сключването на споразумения за доброволно уреждане на спорове с Niche, Matrix, Teva, Krka и Lupin само двама производители на генерични лекарствени продукти — Apotex и Sandoz — съставляват значителна заплаха от навлизане на основните пазари на Servier, а това доказвало, че при малък брой потенциални конкуренти отстраняването на само един е достатъчно, за да се намали значително вероятността от такова навлизане.

311    Що се отнася по-конкретно до квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, които са единствените разглеждани за установяването на това нарушение, от съображения 1813—1850 от оспорваното решение на Комисията следва, че Krka е било потенциален конкурент на Servier на тези пазари и е разполагало с реални и конкретни възможности, за да навлезе на него в краткосрочен план. Krka е предприело действия по оспорване в Обединеното кралство и е подготвяло навлизането си на посочените пазари. Стимулирайки посоченото предприятие да се откаже от този проект, споразуменията Krka довели до отстраняването на източник на потенциална конкуренция.

312    Освен това тези споразумения намалили значително риска от навлизане на други производители на генерични лекарствени продукти, на които Krka можело да достави продукти на базата на периндоприл. Въз основа на тези обстоятелства Комисията приема, че в резултат на посочените споразумения потенциалната конкуренция е ограничена чувствително, отбелязвайки в това отношение в съображение 1850 от посоченото решение, че същите споразумения „са увеличили чувствително вероятността изключителността на Servier на пазара да остане неоспорвана в по-продължителен период от време и потребителите да бъдат лишени от значително намаляване на цените, което би произтекло от ефективно навременно пускане на пазара на генерични лекарствени продукти“.

б)      Обжалваното съдебно решение

313    Въз основа на мотивите, изложени в точки 1075—1234 от обжалваното съдебно решение, Общият съд уважава десетото основание в първоинстанционното производство, чрез което Servier оспорва квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата на трите визирани географски пазара.

314    На първо място, след като припомня в точки 1078—1104 от това решение мотивите, накарали Комисията да избере тази квалификация, в точки 1107—1139 от него Общият съд приема, че съдебната практика относно вземането предвид на потенциалните последици от споразумение — по-специално произтичащата от решения от 21 януари 1999 г., Bagnasco и др. (C‑215/96 и C‑216/96, EU:C:1999:12, т. 34), от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax и Administración del Estado (C‑238/05, EU:C:2006:734, т. 50), от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas (C‑1/12, EU:C:2013:127, т. 71), и от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija (C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 30) — е неприложима, когато споразумението вече е било приведено в действие. Според Общия съд Комисията не може да установи ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата само въз основа на ограничаване и дори отстраняването на източник на потенциална конкуренция. Доказването на такива последици изисквало от съображения за реализъм да се вземат предвид всички относими фактически изменения, по-специално след сключването на съответното споразумението.

315    На второ място, в точки 1140—1217 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че като се позовава единствено на възпрепятстване на потенциалната конкуренция и на хипотетични съображения, Комисията погрешно квалифицира споразумението за доброволно уреждане на спор Krka и споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

316    Най-напред, въз основа на мотивите, изложени в точки 1142—1187 от това решение, Общия съд постановява, че Комисията не е доказала, че ако клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, я е нямало, Krka вероятно е щяло да навлезе на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство. Според посоченото решение Комисията е пропуснала да вземе предвид признаването от Krka на валидността на патент 947 и не е доказала, че ако това споразумение го е нямало, конкуренцията вероятно е щяла да бъде по-отворена, тъй като не уточнява вероятните последици от такова положение за цените, производството или иновациите.

317    По-нататък, в точки 1188—1213 от посоченото решение Общият съд приема, че Комисията не е доказала, че ако клаузата за неоспорване, предвидена в споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, я е нямало, продължаването на споровете за патент 947 вероятно, и дори правдоподобно, е щяло да позволи по-бързо или по-пълно обявяване на недействителността на този патент. Според Общия съд Комисията съответно не е доказала, че в резултат на тази клауза се е стигнало до ограничаване на конкуренцията.

318    Накрая, в точки 1214 и 1215 от същото решение Общият съд посочва, че Комисията не е доказала, че в резултат на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka се е стигнало до ограничаване конкуренцията, тъй като в това споразумение не се е предвиждала никаква мярка за отстраняване, аналогична на клауза за непредлагане на пазара.

319    На трето място, след като в точки 1216 и 1217 от обжалваното съдебно решение уважава основанието, изведено от липсата на антиконкурентни последици от споразуменията Krka, Общият съд проверява „дали в [оспорваното си решение] Комисията е допуснала и грешки при прилагане на правото“. В това отношение в точки 1219—1232 от това съдебно решение той констатира, че като пропуска да вземе предвид протичането на събитията, които е можело да се наблюдават към момента на вземане на оспорваното ѝ решение, и като анализира конкуренцията при отсъствие на споразуменията Krka въз основа на хипотетични съображения, Комисията е свела необосновано разглеждането си на последиците за конкуренцията от тези споразумения, както с оглед на съдебната практика относно вземането предвид на потенциалните последици за конкуренцията, така и с оглед на съдебната практика относно отстраняването на потенциалната конкуренция. Такова непълно разглеждане противоречало на разграничението, въведено с член 101, параграф 1 ДФЕС, между ограниченията на конкуренцията с оглед на целта и ограниченията на конкуренцията с оглед на резултата.

2.      Доводи на страните

320    Седмото основание съдържа седем части.

321    С първата част Комисията упреква Общия съд за констатацията му в точки 1128, 1178, 1179 и 1227—1231 от обжалваното съдебно решение, че резултатът, изразяващ се в ограничаване на потенциална конкуренция, макар да е реален, не е достатъчен, за да се констатира наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

322    С втората част, Комисията твърди, че в точки 1107—1128 и 1225 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при тълкуването и прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС, приемайки че вземането предвид на потенциалните последици не е достатъчно, за да се докажат последиците от картел, който вече е бил приведен в действие.

323    С третата част Комисията критикува точки 399, 1160, 1165, 1168, 1169, 1173, 1174, 1178, 1204, 1206, 1207, 1209, 1221 и 1223 от обжалваното съдебно решение. Тя упреква Общия съд за констатацията му, че е била длъжна да докаже вероятното навлизане на Krka на пазара на периндоприла във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, ако споразуменията Krka ги е нямало, по-специално спекулирайки по изхода от споровете за патент 947.

324    С четвъртата част Комисията, подкрепяна от Обединеното кралство, критикува точки 1089—1092, 1130—1133, 1151, 1170, 1181, 1210 и 1219 от обжалваното съдебно решение. По-специално, в точка 1130 от това решение Общият съд изисквал Комисията да отчете фактически изменения след сключването на споразуменията. Споразумение обаче трябвало да се анализира към момента на неговото сключване в зависимост от вероятните изменения, които биха настъпили на пазара, ако споразумението го няма.

325    С петата част Комисията твърди, че в точки 1148—1151 и 1154 от обжалваното съдебно решение Общият съд е изопачил оспорваното решение на Комисията, приемайки че в това решение не са отчетени последиците от патент 947 и признаването от Krka на валидността на този патент.

326    С шестата част Комисията упреква Общия съд, че е заместил със собствената си преценка на фактите констатациите от оспорваното решение на Комисията, надхвърляйки по този начин границите на контрола за законосъобразност. В точки 1162—1170 от обжалваното съдебно решение Общият съд съответно приел, от една страна, че решението на Krka да продължи да оспорва патент 947 след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. е просто подход, предназначен да подсили неговата позиция в преговорите му със Servier, при положение че тази преценка не почивала на никакво доказателство от времето на настъпване на фактите, и от друга страна, че Krka вероятно не би навлязло на основните пазари на Servier.

327    Със седмата част Комисията критикува точки 1198—1207 от обжалваното съдебно решение. Общият съд неправилно възложил на Комисията тежестта да докаже, че продължаването от Krka на съдебните производства за патентите щяло да позволи по-бързо или по-пълно патент 947 да се обяви за недействителен.

328    Що се отнася до първата част, Servier не е съгласно, че отстраняването на източник на потенциална конкуренция може да бъде достатъчно, за да се докаже наличието на отрицателни последици за конкуренцията. В това отношение Servier и EFPIA считат, че Общият съд е разгледал конкуренцията в реалните рамки, където тя би се осъществила, ако споразумението за доброволно уреждане на спор Krka го нямаше.

329    Що се отнася до втората част, според Servier разграничението между споразумения в зависимост това дали са приведени в действие е основателно. За да сравни конкурентната структура, установена с вече приведени в действие споразумения, с тази, която би съществувала, ако тях ги няма, било необходимо да се вземат предвид факти, настъпили след сключването на тези споразумения. Това разграничение, което според EFPIA не е ново, съответствало на точка 29 от известието на Комисията, озаглавено „Насоки относно приложимостта на член [101 ДФЕС] по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество“ (ОВ C 3, 2001 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 222). Поради това втората част не била основателна.

330    Що се отнася до третата част, според Servier и EFPIA Общият съд не изисквал да се доказва вероятно навлизане на Krka на пазара, а просто обезсилил елемент от логическия анализ, съдържащ се в оспорваното решение на Комисията. Във всички случаи такова изискване не задължавало Комисията да спекулира за изхода от патентен спор, тъй като т. нар. „рисково“ навлизане на основните пазари на Servier означавало по дефиниция, че Krka не чака изхода от този спор, за да извърши такова навлизане. Анализът на условния сценарий трябвало да почива не на обикновени спекулации, а на очевидни доказателства. Освен това фактът, че член 101 ДФЕС защитава конкуренцията като такава, не освобождавал Комисията от задължението да доказва конкретните последици за конкуренцията.

331    Що се отнася до четвъртата част, доводите на Комисията относно вземането предвид в обжалваното съдебно решение на последици, настъпили след момента на сключване на споразуменията Krka, били насочени срещу фактическа преценка на Общия съд. Според Servier тези доводи трябва да бъдат обявени за недопустими.

332    По същество, Servier се оплаква от противоречивостта на доводите на Комисията. Критикувайки вземането предвид на събития, настъпили след споразуменията Krka, тази институция същевременно твърдяла, че отчела такива събития, тъй като били разумно предвидими.

333    Според Servier не е допусната каквато и да било грешка при прилагане на правото при съпоставката между положението, създадено със споразуменията Krka, и положението според условния сценарий. Вземането предвид на вероятните изменения засягало условния сценарии. В оспорваното си решение Комисията обаче се основала изключително на хипотетични съображения, за да характеризира положението, създадено с посочените споразумения.

334    Според Servier и EFPIA петата част, свързана с изопачаване, е недопустима, тъй като Комисията само препраща към прочита на множество съображения от оспорваното си решение.

335    Според Servier и EFPIA шестата част е недопустима, тъй като Комисията критикува фактическа преценка на Общия съд. Освен това доводите на Комисията не били ясни и в тях не се посочвала точно грешката при прилагане на правото, която Общият съд допуснал, а само се повтаряло, че оспорваното решение на Комисията е обосновано. Тази част освен това била неотносима, тъй като не можела да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение. Въпросната част във всички случаи била неоснователна, тъй като оспорваното решение на Комисията не изключвало възможността Krka да действа с тактически мотиви. Никакво надхвърляне на границите на съдебния контрол не можело да се констатира.

336    Седмата част почивала на погрешен прочит на обжалваното съдебно решение. Комисията смесила анализа на положението, създадено със споразуменията Krka, и анализа на условното положение. Обявяването на недействителността на патент 947, което успяло да постигне Apotex, не било условна хипотеза, а факт. Комисията трябвало да опише някакво вероятно условно положение, което е по-конкурентно от създаденото със споразуменията Krka.

3.      Съображения на Съда

337    Със своето седмо основание Комисията критикува Общия съд главно за констатацията му, че в оспорваното решение на Комисията не е доказано, че в резултат на споразуменията Krka се е стигнало до ограничаване на потенциална конкуренция, тъй като тази институция не успяла да докаже, че ако тези споразумения ги е нямало, Krka вероятно е щяло да навлезе на основните пазари на Servier.

338    Както подчертава генералният адвокат в точка 292 от своето заключение, споразумение между предприятия може да попада в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС не само поради своята цел, но и поради своите последици за конкуренцията, включително когато те накърняват потенциалната конкуренция, извършвана от едно или няколко предприятия, които, макар и да отсъстват от съответния пазар, разполагат с капацитета да навлязат на него и поради това влияят на поведението на вече присъстващите на този пазар предприятия. Тежестта на доказване на такива последици за потенциалната конкуренция се носи от Комисията.

339    Според постоянната практика на Съда, припомнена от Общия съд в точка 1076 от обжалваното съдебно решение, за да се прецени дали са налице антиконкурентни последици, причинени от споразумение между предприятия, трябва да се сравни конкурентното положение, произтичащо от това споразумение, и положението, което би съществувало без него (вж. в този смисъл решения от 30 юни 1966 г., LTM, 56/65, EU:C:1966:38, стр. 360; от 11 септември 2014 г., MasterCard и др./Комисия, C‑382/12 P, EU:C:2014:2201, т. 161, и от 18 ноември 2021 г., Visma Enterprise, C‑306/20, EU:C:2021:935, т. 74).

340    Целта на този т. нар. метод на „условния сценарий“ е при прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС да се установи наличието на причинно-следствена връзка между, от една страна, дадено споразумение между предприятия, и от друга страна, структурата или функционирането на конкуренцията на пазара, вътре на който това споразумение поражда своите последици. Той съответно позволява да се гарантира, че като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата се квалифицират само споразуменията, които нямат просто взаимовръзка с определено влошаване на конкурентното положение на този пазар, а са причината за това влошаване.

341    Методът на условния сценарий съществува, тъй като осветляването на такава причинно-следствена връзка се сблъсква с невъзможността в един и същ момент на практика да се наблюдава състоянието на пазара със и без съответното споразумение, тъй като тези състояния по дефиниция са взаимно изключващи се. Поради това е необходимо да се сравнят наблюдаемото положение, а именно произтичащото от въпросното споразумение, и положението, което би се създало, ако споразумението не бе сключено. Посоченият метод съответно налага наблюдаемо положение да се сравни със сценарий, който по дефиниция е хипотетичен в смисъл, че не се е реализирал. Преценката на последиците от споразумение между предприятия с оглед на член 101 ДФЕС впрочем предполага, че е необходимо предвид да се вземе конкретната рамка, в която това споразумение се вписва, и по-специално икономическият и правен контекст, в който извършват дейност съответните предприятия, естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на въпросния пазар или пазари. Следователно условният сценарий, отправна точка при обмислянето на който е несъществуването на посоченото споразумение, трябва да бъде реалистичен и достоверен (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 115—120).

342    Ето защо за правилното прилагане на метода на условния сценарий е задължително да се гарантира, че извършваното сравняване почива на здрави и проверими основи, що се отнася както до наблюдаваното положение, а именно произтеклото от споразумението между предприятия, така и до условния сценарий. За тази цел времевата референтна точка, позволяваща да се извърши такова сравняване, трябва да бъде една и съща за наблюдаваното положение и за условния сценарий, тъй като антиконкурентното естество на съответния акт трябва да се оцени към момента, в който той е бил извършен (вж. в този смисъл решение от 6 декември 2012 г., AstraZeneca/Комисия, C‑457/10 P, EU:C:2012:770, т. 110).

343    Следователно, както генералният адвокат посочва в точка 318 от своето заключение, тъй като целта на условния сценарий е да се даде реалистична картина на положението на пазара, което би се създало, ако сключеното споразумение го нямаше, този сценарии не може да почива на събития, които са последващи спрямо момента на сключване на това споразумение, именно защото към този момент тези събития не са били настъпили и, що се отнася до обстоятелствата в разглеждания случай, не са могли да настъпят в бъдеще поради наличието на споразуменията Krka.

344    За разлика от условния сценарии наблюдаваното положение е онова, което съответства на конкурентните условия, съществуващи към момента на сключване на споразумението и произтичащи от последното. Това положение е реално, поради което не е необходимо придържане към реалистични хипотези, за да бъде преценено. Следователно при установяването на нарушение на член 101 ДФЕС събития, настъпили след сключването на споразумението, могат да бъдат взети предвид, за да се прецени това положение. Съгласно съдебната практика, припомнена в точка 342 от настоящото решение, такива събития обаче са релевантни само доколкото спомагат да се определят конкурентните условия, съществуващи към момента на извършване на това нарушение, така както те произтичат пряко от наличието от посоченото споразумение.

345    В разглеждания случай в точки 1078—1103 от обжалваното съдебно решение Общият съд анализира следвания от Комисията подход в оспорваното ѝ решение, за да квалифицира споразуменията за доброволно уреждане на патентен спор между Servier и посочените в това решение производители на генерични лекарствени продукти, и подчертана хипотетичния характер на този подход. Освен това в точки 1107—1139 от това съдебно решение той приема, че съдебната практика, според която споразумение между предприятия може да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата поради потенциалните си последици, престава да бъде приложима, когато споразумението е приведено в действие.

346    Тъй като реалните последици от такова споразумение за конкуренцията могат да се наблюдават в светлината на събитията, настъпили след неговото сключване, в точки 1122 и 1123 от посоченото съдебно решение Общият съд приема, че би било парадоксално на Комисията да бъде позволено да докаже наличието на антиконкурентните последици само като извърши анализ на условен сценарий въз основа единствено на потенциалните последици от споразумение, при положение, от една страна, че тази институция разполага с видими данни за реалните последици от това споразумение, и от друга страна, че само при наличие на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта носената от Комисията тежест да докаже антиконкурентните последици може да бъде облекчена.

347    По този начин Общият съд пренебрегна в три главни направления характеристиките на метода на условния сценарий, присъщ за преценката на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, за целите на прилагането на член 101 ДФЕС.

348    На първо място, Общият съд приема, че преценката на антиконкурентните последици от споразумението за доброволно уреждане на спор Krka почиват на хипотетичен подход и непълно разглеждане на тези последици, тъй като Комисията не включила в условния сценарий реалното протичане на настъпилите след това споразумение събития. Този логически анализ на Общия съд обаче пренебрегва факта, който бе припомнен в точки 341—343 от настоящото решение, че за разкриването на антиконкурентните последици от споразумение е необходимо да се използва условен сценарий, който по дефиниция е хипотетичен в смисъл, че не се е реализирал, и който съответно не може да почива на обстоятелства, настъпили след сключването на споразумението. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато тълкува и прилага член 101, параграф 1 ДФЕС, и е опорочил с незаконосъобразност мотивите, изложени в точки 1078—1103, 1089, 1090, 1102, 1151, 1170, 1181, 1203, 1210, 1219—1223 и 1227 от обжалваното съдебно решение.

349    На второ място, приемайки в точки 1107—1139 от обжалваното съдебно решение, че съдебната практика, според която споразумение между предприятия може да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата поради потенциалните си последици, престава да бъде приложима, когато споразумението е приведено в действие, с довода, че реалните последици от посоченото споразумение за конкуренцията можело да бъдат наблюдавани, Общият съд основава своя логически анализ на непълно разбиране на причината за съществуването, на целта и на функционирането на метода на условния сценарий, припомнени в точки 340—344 от настоящото решение.

350    При споразумение, чието привеждане в действие е променило броя или поведението на вече присъстващи вътре на един и същ пазар предприятия, прилагането на метода на условния сценарий действително може от практическа гледна точка и според фактическите обстоятелства да се оприличи на сравнение между, от една страна, състоянието на конкуренцията между тези предприятия преди сключването на споразумението, и от друга страна, координирането между посочените предприятия, въведено чрез привеждането в действие на това споразумение, което при необходимост може да бъде потвърдено чрез събития, настъпили след неговото сключване.

351    Когато обаче съответното споразумение води не до промяна, а, напротив, до запазване на броя или поведението на вече присъстващи вътре на този пазар конкурентни предприятия, отблъсквайки или забавяйки навлизането на нов конкурент на него, простото сравнение между установените положения на посочения пазар преди и след привеждането в действие на това споразумение би било недостатъчно, за да може да се заключи, че антиконкурентен резултат няма. В такава хипотеза антиконкурентният резултат всъщност се дължи на сигурното изчезване поради споразумението на източник на конкуренция, който към момента на сключване на това споразумение продължава да бъде потенциален, тъй като тя се упражнява от предприятие, което, макар все още да не присъства на съответния пазар, все пак е в състояние да повлияе на поведението на вече присъстващите на него предприятия поради правдоподобната заплаха от негово навлизане на този пазар.

352    Освен това, както генералният адвокат посочва в точка 326 от своето заключение, разграничението, извършено от Общия съд в точки 1107—1139 от обжалваното съдебно решение за целите на квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, между сключваните от предприятия споразумения според това дали са приведени в действие или не, пренебрегва постоянната практика на Съда, според която ограничителните за конкуренцията последици могат да бъдат както настоящи така и потенциални, но трябва да бъдат достатъчно чувствителни (вж. в този смисъл решения от 9 юли 1969 г., Völk, 5/69, EU:C:1969:35, т. 7, и от 23 ноември 2006 г., Asnef-Equifax и Administración del Estado, C‑238/05, EU:C:2006:734, т. 50), и означава да се намали пълната ефективност на забраната, въведена с член 101, параграф 1 ДФЕС.

353    На трето място, както бе припомнено в точка 340 от настоящото решение, методът на условния сценарий цели не да предвиди какво би било поведението на дадена страна, ако не бе сключила споразумение със своя или своите конкуренти, а да разкрие причинно-следствена връзка между това споразумение и определено влошаване на конкурентното положение на пазара въз основа на условен сценарий, който, макар да е хипотетичен, все пак трябва да бъде реалистичен и достоверен. В това отношение Съдът вече е имал повод да уточни в контекста на споразумение за доброволно уреждане на патентен спор срещу обратно плащане, че единствената цел на условния сценарий е да се установят реалистичните възможности за поведение на производителя на генерични лекарствени продукти, ако това споразумение го нямаше. Макар посоченият условен сценарий да не е без значение за шансовете за успех на производителя в производството по патент или пък относно вероятността да се сключи по-малко ограничително споразумение, тези обстоятелства все пак са само един от факторите, които трябва да се вземат предвид. Поради това, когато подготвя условния сценарий, субектът, носещ тежестта да докаже наличието на чувствителни потенциални или реални последици за конкуренцията, не трябва да прави окончателна констатация относно шансовете за успех на производителя на генерични лекарствени продукти в патентния спор или относно вероятността да се сключи по-малко ограничително споразумение (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 119—121).

354    От тези съображения следва, че Комисията е длъжна да докаже, че избраният условен сценарий в решение, с което се установява наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, е реалистичен и достоверен.

355    В разглеждания случай Общият съд е трябвало да провери дали използваният от Комисията условен сценарий отговаря на тези критерии. Тъй като обаче установеното в оспорваното решение на Комисията ограничаване на конкуренцията се изразява в сигурно и умишлено отстраняване на източника на упражнявана от Krka върху Servier потенциална конкуренция, посредством неговия периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, анализът на условния сценарий по същество е съответствал на анализа на наличието на тази потенциална конкуренция, тъй като отстраняването на такава конкуренция, ако се допусне, че е установено, по дефиниция представлява достатъчно чувствителна последица за нея по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 352 от настоящото решение. Следователно, за да се определи дали като забраняват на Krka да навлиза на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство споразуменията Krka са имали доказан резултат за потенциалната конкуренция, в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 101 от настоящото решение, и с възприетото в точка 351 от настоящото решение е трябвало да се провери дали Krka е разполагало с реална и конкретна възможност да навлезе на тези пазари в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху Servier, така че заплахата от такова навлизане да е можело да се счита за реалистична и достоверна.

356    Приемайки обаче в точки 1142—1168 от обжалваното съдебно решение, че Комисията не е доказала, че ако клаузата за непредлагане на пазара, предвидена в споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, я е нямало, Krka вероятно би навлязло на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, а, в точки 1188—1213 от това решение, че Комисията не е доказала, че ако предвидената в това споразумение клауза за неоспорване я е нямало, продължаването на производствата по оспорване на валидността на патент 947, както се посочва в точка 1203 от същото решение, „вероятно, и дори правдоподобно, би позволило по-бързо или по-пълно обявяване на недействителността на този патент“, Общият съд е допуснал грешка в тълкуването и прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС и е опорочил с незаконосъобразност точки 1147—1168 и 1188—1213 от обжалваното съдебно решение.

357    Така установените грешки при прилагане на правото опорочават с незаконосъобразност целия логически анализ на Общия съд, посветен на квалифицирането на споразуменията Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата и изложен в точки 1075—1234 от обжалваното съдебно решение.

358    С оглед на гореизложеното седмото основание трябва да бъде уважено, без да е необходимо произнасяне поотделно по всяка от частите от това основание, и по-специално по петата част, отнасяща се за изопачаване на оспорваното решение на Комисията, както и по шестата част, където се твърди, че Общият съд е заместил преценката на Комисията със собствената си преценка.

В.      Осмото, деветото, десетото и единадесетото основание: нарушението на член 102 ДФЕС

359    Осмото и деветото основание се отнасят за грешки при прилагане на правото при преценката на придадената важност на цената и терапевтичната заместимост на периндоприла за целите на определянето на пазара на съответния продукт. Десетото основание се отнася за недопустимостта на някои материали, приложени от Servier към писмените му изявления в първоинстанционното производство. Единадесетото основание се отнася за грешки при прилагане на правото при определянето на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла.

1.      Релевантните точки от оспорваното решение на Комисията и от обжалваното съдебно решение

а)      Оспорваното решение на Комисията

360    За целите на прилагането на член 102 ДФЕС Комисията най-напред определя в оспорваното си решение съответния пазар като този на периндоприла въз основа на наблюдения, осъществени между 2000 г. и 2009 г. във Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство, позовавайки се главно на две обстоятелства.

361    От една страна, в съображения 2445—2457 от това решение тя приема, че сред шестнадесетте лекарствени продукти ИКЕ, имащи един и същ начин на действие, както и подобни терапевтични показания и странични ефекти, периндоприлът има някои особени характеристики, изтъкнати от Servier в контекста на усилията му за популяризиране сред лекарите с цел провеждане на политика по разграничаване от другите лекарствени продукти ИКЕ.

362    От друга страна, в съображения 2460—2495, 2528 и 2546 от посоченото решение тя посочва, че силният спад на цените на другите лекарствени продукти ИКЕ, дължащ се на появата на генерични варианти, не е довел до спад на цените на периндоприла и на разходите за популяризиране на Servier, които са останали стабилни през целия разглеждан период, нито до намаляване на продаваните обеми периндоприл, които постоянно нараствали. Този спад на цените съответно не намерил отражение в пренасочване на търсенето на периндоприл към тези други лекарствени продукти ИКЕ. От това Комисията заключава, че при липса на значителен конкурентен натиск от страна на другите лекарствени продукти ИКЕ през същия този период, в поведението си Servier съответно до голяма степен е могло да бъде независимо от производителите на тези лекарствени продукти. Според Комисията това положение контрастира с положението, създало се с излизането на пазара на генерични варианти на периндоприла, в резултат на което се стига до средни ценови спадове при този лекарствен продукт от 27 % във Франция, 81 % в Нидерландия, 17 % в Полша и 90 % в Обединеното кралство.

363    По-нататък, в съображения 2561—2600 от оспорваното си решение Комисията констатира, че Servier е мало господстващо положение на пазара на периндоприла във Франция, Нидерландия, Полша и Обединеното кралство. Тази институция освен това констатира в съображения 2601—2758 от същото решение, че Servier има господстващо положение и на пазара на технологията за активната съставка на този лекарствен продукт.

364    Накрая, в съображения 2759—2998 от посоченото решение Комисията приема, че единната и постоянна стратегия на Servier, целяща да се забави навлизането на генеричните варианти на периндоприла на пазара, съчетавайки по-специално придобиването на технология за активната съставка на този лекарствен продукт със споразумения за доброволно уреждане на патентни спорове срещу обратно плащане, съставлява единно продължено нарушение на член 102 ДФЕС.

б)      Обжалваното съдебно решение

365    В точки 1367—1592 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че Комисията неправилно свежда определянето на пазара на съответния продукт само до периндоприла, изключвайки другите лекарствени продукти ИКЕ.

366    След като, най-напред, отхвърля първото оплакване на Servier, че не всички елементи от икономическия контекст са отчетени, по-нататък, Общия съд уважава оплакването, че е допусната грешка в преценката на заместимостта на другите лекарствени продукти ИКЕ с периндоприла. В това отношение Общият съд констатира в точки 1418—1482 от обжалваното съдебно решение, че Комисията е допуснала грешка, приемайки че съществуват терапевтични разлики между периндоприла и другите лекарствени продукти ИКЕ, в точки 1483—1513 от това решение, че Комисията не е доказала, че инерцията и лоялността на предписващите лица спрямо периндоприла спомага за ограничаването на конкурентния натиск, упражняван от другите лекарствени продукти ИКЕ, в точки 1514—1540 от посоченото решение, че Комисията е подценила склонността на пациентите, лекувани с периндоприл, към промяна на този лекарствен продукт, и в точки 1541—1566 от същото решение, че Комисията не е отчела значимостта на усилията за популяризиране на Servier.

367    Накрая, поради мотивите, изложени в точки 1567—1585 от обжалваното съдебно решение, Общият съд уважава оплакването на Servier, че Комисията е придала прекомерна важност на цените при определянето на съответния пазар. В точка 1586 от това решение той приема, че вече не се налага произнасяне по оплакването на Servier за допуснати методологически грешки, засягащи иконометричния анализ на Комисията.

368    В точки 1595—1608 и 1611—1622 от посоченото решение Общият съд обезсилва констатациите на Комисията относно наличието на господстващо положение на пазара на периндоприла и на пазара на технологията за активната съставка на този лекарствен продукт. Предвид липсата на правилно определяне на пазара на съответния продукт, поради изложените в точки 1625—1632 от същото решение мотиви Общият съд обезсилва констатациите, извършени в оспорваното решение на Комисията относно приписаната на Servier злоупотреба с господстващо положение.

369    С оглед на тези обстоятелства Общият съд отменя член 6 и член 7, параграф 6 от оспорваното решение на Комисията.

2.      Осмото основание

а)      Доводи на страните

370    С осмото си основание Комисията упреква Общия съд за констатацията му, че в оспорваното решение на Комисията се придава прекомерна важност на цените при определянето на пазара на съответния продукт. Това основание съдържа шест части.

371    С първата, третата и петата част от своето осмо основание Комисията критикува главно преценките, направени от Общия съд в точки 1380—1405 и 1567—1586 от обжалваното съдебно решение, относно определянето на съответния пазар.

372    Комисията най-напред твърди, че в точки 1567—1586 от същото решение за целите на това очертаване Общият съд минимизира значението, което трябва да се придаде на цените на периндоприла, и дава предимство на съображенията относно качеството на този лекарствен продукт. Общият съд не трябвало да взема предвид факта, че цените на периндоприла са останали стабилни и че обемите на продажбите на този лекарствен продукт са се увеличили докато при цените на другите лекарствени продукти ИКЕ има силни спадове (между 28 % и 90 % в Полша, между 47 % и 58 % във Франция, между 88 % и 90 % в Обединеното кралство и между 94 % и 97 % в Нидерландия), вследствие на навлизането на генерични варианти на тези лекарствени продукти. Общият съд се позовал на разграничение между натиск чрез качество и натиск чрез „цени“, което било изкуствено, абстрактно, противоречащо на установения метод за определяне на съответния пазар и на изводите от решение от 6 декември 2012 г., AstraZeneca/Комисия (C‑457/10 P, EU:C:2012:770).

373    По-нататък, Комисията твърди, че Общият съд е надценил важността на ролята на предписващите лекари при оценяването на характеристиките на търсенето на периндоприла. Първо, в точки 1393—1395 от обжалваното съдебно решение Общият съд неправилно констатирал, че търсенето се определя само от тези предписващи лица, без да отчита други релевантни фактори. Второ, според Комисията, липсата на чувствителност към цените у предписващите лица предоставяла повече свобода на Servier, което не трябвало да адаптира цените си, за да убеди тези лекари да предписват неговия периндоприл. Съсредоточавайки се върху натиска, окозван върху предписващите лица, вместо върху оказвания върху Servier, Общият съд приложил погрешно понятието „съответен пазар“.

374    Накрая, Комисията твърди, че в точки 1385, 1395, 1397, 1401, 1404, 1576—1579 и 1584 от обжалваното съдебно решение Общият съд е пренебрегнал важността на конкуренцията, упражнявана от генеричните варианти на периндоприла. След като констатирал тази важност Общият съд трябвало да отбележи, че другите лекарствени продукти ИКЕ не упражняват никакъв натиск върху периндоприла. Изкуствено било да се приеме, както направил Общият съд в точка 1392 от това решение, че конкурентният натиск, упражняван от генеричните лекарствени продукти, може да се вземе предвид едва след действителното им навлизане на пазара.

375    Със своята втора, четвърта и шеста част от осмото си основание Комисията твърди по същество, че мотивите в точки 1392 и 1567—1586 от обжалваното съдебно решение са недостатъчни или противоречиви.

376    Според Servier мотивите на обжалваното съдебно решение са достатъчни и в тях няма противоречия.

377    По същество, Servier и EFPIA твърдят, най-напред, че Общият съд придава по-малко значение отколкото Комисията на важността на фактора „цена“. Във фармацевтичния сектор терапевтичните аспекти смекчавали конкурентния натиск чрез цените. Общият съд не пренебрегнал силните спадове на цените на другите лекарствени продукти ИКЕ, а приел, че стабилността на цената на периндоприла не е достатъчна, за да се изключи наличието на конкурентен натиск върху него, идващ от тези други лекарствени продукти. Общият съд не отхвърлил релевантността на анализа на обема на продажбите на периндоприла, а само препотвърдил важността, която Комисията е придала на стабилността на цената на този лекарствен продукт. Той освен това посочил в точки 1499 и 1500 от обжалваното съдебно решение, че количествата на другите продавани лекарствени продукти ИКЕ също са се увеличили, при това повече при рамиприла отколкото при периндоприла. Що се отнася до рентабилността на Servier, Общият съд констатирал в точка 1559 от това решение, че Комисията изобщо не се позовала на този елемент, за да определи съответния пазар. Общият съд извършил цялостен анализ на ограниченията на конкуренцията, без да ги йерархизира.

378    По-нататък, Servier счита, че доводите на Комисията относно липсата на чувствителност към цените у предписващите лица са недопустими, тъй като се отнасят за фактически преценки на Общия съд. При всички положения тези доводи били необосновани. Общият съд всъщност не минимизирал факторите, свързани с цените, а ги преценил, вземайки предвид факта, че особените характеристики на фармацевтичния сектор ограничават конкурентния натиск чрез цените, без да пренебрегва функцията на определянето на пазара.

379    Накрая, Общият съд не пренебрегнал конкурентния натиск, упражняван от генеричните лекарствени продукти върху периндоприла. Напротив, в точка 1579 от обжалваното съдебно решение той приел, че спадът на цената на този лекарствен продукт вследствие на навлизането на пазара на генерични варианти не позволява да се заключи, че няма конкурентен натиск преди това навлизане. Фактът, че тези генерични лекарствени продукти се явяват най-близките конкуренти на периндоприла, не означавал, че други лекарствени продукти ИКЕ не упражнявали конкурентен натиск върху този лекарствен продукт, наличието на който натиск се потвърждавало от политиката на популяризиране и вътрешната стратегия на Servier, както следвало от точки 1550, 1577 и 1590 от това решение.

б)      Съображения на Съда

380    В самото начало, противно на твърденията на Servier, трябва да се отбележи, че доводите на Комисията относно обстоятелството, че изборът на лекарите при предписването на лекарствен продукт се диктува в по-малка степен от съображения, свързани с цената на този лекарствен продукт, отколкото от съображения от терапевтично естество, не се отнася за фактическите преценки, извършени от Общия съд, а за правната квалификация на тези преценки. Целта с тези доводи всъщност е да се оспорят както мотивите, така и правните критерии, въз основа на които Общият съд приема, че в оспорваното си решение на Комисията е придала прекомерна важност на цените на периндоприла, когато определя съответния пазар. Поради това твърдението за липса на процесуална предпоставка, почиващо на частичната недопустимостта на осмото основание, трябва да се отхвърли.

381    Що се отнася до преценката по същество на това основание, трябва да се припомни, че определянето на съответния пазар при прилагането на член 102 ДФЕС по принцип съставлява предварително условие, за да се прецени дали съответното предприятие евентуално е в господстващо положение (вж. в този смисъл решение от 21 февруари 1973 г., Europemballage и Continental Can/Комисия, 6/72, EU:C:1973:22, т. 32), като целта му е да очертае периметъра, в който трябва да бъде преценен въпросът дали в поведението си това предприятие може в значителна степен да бъде независимо от своите конкуренти, от своите клиенти и от потребителите (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 1983 г., Nederlandsche Banden-Industrie-Michelin/Комисия, 322/81, EU:C:1983:313, т. 37 и от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 127).

382    Определянето на съответния пазар предполага да се определят, на първо място, продуктовият пазар, и впоследствие, на второ място, географският пазар (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 1978 г., United Brands и United Brands Continentaal/Комисия, 27/76, EU:C:1978:22, т. 10 и 11).

383    Що се отнася до продуктовия пазар, съгласно практиката на Съда понятието „съответен пазар“ означава, че между спадащите към него стоки или услуги може да съществува действителна конкуренция, което предполага достатъчна степен на взаимозаменяемост между всички стоки или услуги, които спадат към един и същ пазар, с оглед на еднаквата им употреба. Взаимозаменяемостта или заместимостта не се преценява само с оглед на обективните характеристики на съответните продукти и услуги. Следва също така да се вземат предвид условията на конкуренция и структурата на търсенето и предлагането на пазара (решение от 23 януари 2018 г., F. Hoffmann-La Roche и др., C‑179/16, EU:C:2018:25, т. 51 и цитираната съдебна практика).

384    От тези съображения следва, че преценката на заместимостта на два продукта не се свежда до определяне дали тези продукти от функционална гледна точка са годни да задоволят една и съща нужда, а изисква освен това да се определи дали икономически тези продукти фактически са действително заместими. Икономическата заместимост между два продукта може да бъде установена, когато промени в относителните им цени водят до пренасочване на продажбите от единия към другия. В това отношение е важно да се подчертае, както следва от точка 13 от известието относно определянето на пазара, което е посочено в точка 2 от настоящото решение и на което Общият съд се позовава в точка 1384 от обжалваното съдебно решение, че от икономическа гледна точка заместимостта при търсенето е най-непосредственият и най-ефективен дисциплиниращ фактор за доставчиците на даден продукт. Преценката на тази заместимост се изразява главно в оценка на кръстосаната еластичност на търсенето спрямо цената, като се определи дали потребителите на даден продукт, подложен на леко, но постоянно ценово увеличение, ще се обърнат към заместващи продукти.

385    В разглеждания случай Общият съд a констатира в точка 1404 от обжалваното съдебно решение относителната нееластичност на търсенето на периндоприла спрямо цената на другите лекарствени продукти ИКЕ и подчертава в точка 1573 от това решение, че Servier не оспорва това фактическо обстоятелство. Това обстоятелство почива на забележката, отразена в съображения 2460—2495 от оспорваното решение на Комисията, че въпреки силния спад на цените на лекарствените продукти ИКЕ, предназначени за същата терапевтична употреба като периндоприла, цената на последния е останала стабилна и обемите на неговите продажби са се увеличили през референтния период.

386    В точки 1574—1586 от обжалваното съдебно решение Общият съд обаче приема по същество, че запазването на стабилността в търсенето на периндоприла въпреки силния спад на цените на другите лекарствени продукти ИКЕ „не позволява да се заключи, че липсва конкурентен натиск, който е свързан с качеството и е неценови“, до навлизането на генерични варианти на периндоприла, с довода, че по-специално поради особеностите на фармацевтичния сектор конкуренцията се упражнява не само чрез цените, но и чрез качеството на лекарствените продукти, признато от предписващите лица, по-специално посредством акции по популяризиране на производителите на другите лекарствени продукти ИКЕ. Въз основа на това в точка 1584 от същото решение Общият съд заключава, че в оспорваното си решение Комисията е придала прекомерна важност на ценовия фактор при определянето на пазара на съответния продукт.

387    Важно е обаче да се подчертае, че за целите на определянето на съответния пазар цената и продаваното количество на даден продукт не са израз на отделен вид конкуренция, който би могъл да се противопостави на конкуренцията, зависеща от качеството на този продукт, или на полаганите усилия с цел да се осигури търговското му популяризиране. Напротив, икономическата заместимост отразява всички характеристики на въпросните продукти, включително свързаните с разходите за тяхното популяризиране и с тяхното присъщо или възприемано качество. Всъщност, стимулът да се предоставя качествен продукт най-накрая зависи от волята на потребителя да плаща за това качество, при това независимо от факта, че търсенето на лекарствените продукти, както правилно отбелязва Общият съд, се насочва повече от избора на предписващите лица отколкото от избора на техните пациенти и че последните обикновено не поемат цялата цена — независимо дали е регулирана или не — поради задействането на различни осигурителни механизми от областта на здравеопазването.

388    Следователно, независимо от особените характеристики на фармацевтичния сектор, свързани с приложимата правна уредба, с ролята на предписващите лица и с поемането на цената на лекарствените продукти от осигурителни механизми, икономическата заместимост между лекарствените продукти трябва да се разгледа с оглед на пренасочванията на продажбите между лекарствени продукти, предназначени за едно и също терапевтично показание, вследствие на промените на цените при тези лекарствени продукти. Констатацията, че такава заместимост липсва, показва наличието на отделен пазар, при това каквито и да са причините за това, независимо дали става въпрос за присъщото качество на лекарствения продукт или лекарствените продукти, спадащи към този пазар, или за усилията за популяризиране, положени от техните производители.

389    Тези съображения впрочем са надлежно взети предвид от Общия съд, когато в точки 1380—1398 от обжалваното съдебно решение той излага принципите, приложими за очертаването на съответен продуктов пазар във фармацевтичния сектор. Той всъщност посочва, от една страна, в точка 1386 от това решение, че „особеностите, които характеризират конкурентните механизми във фармацевтичния сектор, не правят ирелевантни свързаните с цените фактори при преценката на конкурентния натиск, но тези фактори трябва да бъдат преценявани в техния собствен контекст“. От друга страна, той отбелязва в точка 1390 от посоченото решение, че „обстоятелството, че конкурентният натиск чрез цените във фармацевтичния сектор е значително смекчен […] може да оправдае очертаването на тесни пазари“, и констатира в точка 1391 от същото решение, че когато „група продукти не е подложена в значителна степен на конкурентния натиск на други продукти, така че тази група може да бъде счетена за образуваща съответен продуктов пазар, видът или естеството на факторите, предпазващи тази група продукти от всеки значителен конкурентен натиск, има само ограничена релевантност, тъй като констатацията за липса на такъв конкурентен натиск позволява да се заключи, че предприятие с господстващо положение на така определения пазар е в състояние да засегне интересите на потребителите на този пазар, препятствайки посредством злоупотреба запазването на ефективна конкуренция“.

390    Следователно Общият съд не е можел, без изпадне в явно противоречие и да пренебрегне тези принципи, които правилно току-що е изложил, да приеме в точки 1399—1405 и 1574—1586 от обжалваното съдебно решение, че относителна нееластичност на търсенето на периндоприл спрямо цената е малко релевантна за целите на определянето на съответен пазар, тъй като може да бъде обяснена или обоснована с качеството на този лекарствен продукт и значимостта на усилията за популяризиране на неговия производител. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и е опорочил с незаконосъобразност точки 1399—1405 и 1574—1586 от това решение.

391    Поради това осмото основание трябва да бъде уважено изцяло.

3.      Деветото и десетото основание

392    С деветото си основание Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, обезсилвайки в точки 1418—1566 от обжалваното съдебно решение анализа, извършен за целите на определянето на пазара на периндоприл, на терапевтичната заместимост на този лекарствен продукт спрямо другите лекарствени продукти ИКЕ. С десетото си основание Комисията критикува Общия съд за признаването в точки 1461—1463 от това решение на допустимостта на някои доказателства, приложени от Servier към писмените му изявления в първоинстанционното производство, за да оспори преценката на Комисията за тази терапевтична заместимост.

393    Предвид дадения отговор на осмото основание, от който следва, че в направената от Общия съд в точка 1585 от обжалваното съдебно решение констатация — според която Комисията е приела неправилно въз основа на анализ на заместимостта на продуктите, съсредоточен върху икономически съображения относно цените, че периндоприлът и другите лекарствени продукти ИКЕ не са заместими — е опорочена от противоречие в мотивите, не е необходимо произнасяне по деветото и десетото основание, тъй като тези други основания се отнасят за терапевтичната заместимост на посочените лекарствени продукти.

4.      Единадесетото основание

а)      Доводи на страните

394    Със своето единадесето основание Комисията упреква Общия съд за извода му в точки 1611—1622 от обжалваното съдебно решение, че определянето на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла и констатацията, че Servier има господстващо положение на този пазар, са погрешни. Общият съд се позовал единствено на установените от него грешки при определянето на пазара на периндоприла. Комисията прави три оплаквания в това отношение.

395    В рамките на първото оплакване тя твърди, че тези два пазара, макар да са съседни, имат различни характеристики, както при предлагането, така и при търсенето. Поради това Общият съд не можел да приеме в точка 1615 от обжалваното съдебно решение, че обезсилването на определянето на пазара на периндоприла трябва автоматично да води до обезсилване на определянето на пазара на технологията за този лекарствен продукт и вследствие на това до констатацията, че Servier има господстващо положение на този пазар. В подкрепа на този логическия анализ Общият съд неправилно посочил, че видно от съображения 2648—2651 от оспорваното решение на Комисията търсенето на технология за активната съставка на периндоприла произлиза от търсенето на периндоприла. Тези съображения всъщност не съдържали нищо, което да позволява да се приеме, че търсенето при технологията за активната съставка на периндоприла зависи от определянето на пазара на този лекарствен продукт.

396    В рамките на второто оплакване Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точки 1618—1621 от обжалваното съдебно решение, че в оспорваното решение на Комисията не е можело да се заключи, че Servier има господстващо положение на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла, въз основа на проявленията на това положение на пазара, тъй като, както Общият съд счел, последният пазар не се свежда само до периндоприла. Всъщност тези два пазара били различни, като констатацията на господстващо положение на Servier на първия не зависела от наличието на негово господстващо положение на втория.

397    В рамките на третото оплакване Комисията критикува Общия съд, че пренебрегнал анализа на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла, съдържащ се в оспорваното решение на Комисията, по-специално в съображения 2632—2647, що се отнася до характеристиките на търсенето, и в съображения 2671—2757, що се отнася до господстващото положение на Servier на този пазар. Така Общият съд не дал отговор на изтъкнатите пред него основания.

398    В отговор Servier посочва, че това основание е изцяло неотносимо, тъй като чрез него се критикува преценка относно определянето на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла, при положение че Общият съд не се е произнасял по този въпрос. Всъщност, противно на твърденията на Комисията, Общият съд не се произнесъл по определянето на този пазар, а критикувал констатациите, извършени в оспорваното решение на Комисията, относно наличието на господстващо положение на Servier на този пазар, поради грешки в определянето на пазара на периндоприла в качеството му на лекарствен продукт.

399    Освен това посоченото основание не можело да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, тъй като Комисията не оспорила точки 1627—1631 от това решение, на които почива диспозитивът му. От тези точки следвало, че според Общия, от една страна, „сама по себе си липсата на господстващо положение […] на самия пазар на [периндоприла] поставя под съмнение наличието на злоупотреба с господстващо положение, в каквато Servier е упрекнато“ на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла, и от друга страна, в оспорваното решение на Комисията не се отбелязва никакво поведение на това предприятие, чиято противоправност не зависи от твърдяното негово господстващо положение на пазара на периндоприла.

400    В допълнение Servier твърди, че трите оплаквания на Комисията са неотносими и не се подкрепят от фактите.

401    Първото оплакване се отнасяло за фактически грешки и изопачавало обжалваното съдебно решение, тъй като в точка 1615 от това решение Общият съд само констатирал, че в оспорваното си решение Комисията е използвала определянето на пазара на периндоприла, за да анализира пазара на технологията за активната съставка на този лекарствен продукт.

402    Второто оплакване пък почивало на изопачаване на точки 1618 и 1619 от обжалваното съдебно решение, чрез които Общият съд подчертал, че в оспорваното решение на Комисията двата разглеждани пазари не са били обсъдени независимо един от друг. Напротив, от раздел 7.2.1.2.3 от последното решение следвало, че търсенето при технологията за активната съставка на периндоприла произлиза от търсенето на периндоприла. Комисията се позовала на господстващото положение на Servier на пазара на този лекарствен продукт, за да заключи, че това предприятие има господстващо положение на пазара на технологията за активната съставка на посочения лекарствен продукт.

403    Що се отнася до третото оплакване, то било неотносимо, тъй като Комисията не оспорила преценката на Общия съд, че грешките, засягащи определянето на пазара на периндоприла, са имали отражение върху определянето на пазара на технологията за активната съставка на този лекарствен продукт. Servier добавя, че Комисията само отбелязва пропуска да се даде отговор на основание, без да посочва кое е то.

б)      Съображения на Съда

404    В точка 1615 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, що се отнася до определянето на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла, че съгласно оспорваното решение на Комисията „търсенето при [тази технология] е производно на търсенето при крайния лекарствен продукт периндоприл (съображения 2648—2651 от [последното] решение)“ и че „[с]ледователно Комисията използва погрешното очертаване на съответния пазар на крайните продукти в рамките на своя анализ на пазара на „технологията“, по-специално що се отнася до преценката на търсенето на последния“.

405    От прочита на съображения 2648—2651 от оспорваното решение на Комисията обаче следва, че макар Комисията да констатира, че търсенето на технологията за активната съставка на периндоприла да е производно на търсенето на този лекарствен продукт, в съображение 2649 от това решение тя също така добавя, че тази характеристика не означава, че условията на търсенето при тази технология отразяват точно тези на търсенето на периндоприла.

406    Въз основа на тези обстоятелства в съображение 2651 от посоченото решение Комисията приема, че предвид относителната нееластичност на търсенето на периндоприла, търсенето на технологията за активната съставка на този лекарствен продукт вероятно също е нееластично. От тези обстоятелства, противно на произтичащото от текста на точка 1615 от обжалваното съдебно решение, следва че данните, които се съдържат в съображения 2648—2651 от оспорваното решение на Комисията, относно характеристиките на търсенето на технология за активната съставка на периндоприла почиват не на определянето на пазара на периндоприла като такъв, а на връзките, които съществуват между търсенето на тази технология и това на посочения лекарствен продукт, тъй като тези два продукти са допълващи се — първият е съставен елемент, използван за производството на втория.

407    Макар в точка 1615 от обжалваното съдебно решение Общият съд действително да описва частично и неточно съдържанието на оспорваното решение на Комисията — намеквайки, че Комисията е определила пазара на технологията за активната съставка на периндоприла като само използва отново определянето на пазара на този лекарствен продукт — в точка 1616 от това решение той ограничава обхвата на тази грешка, посочвайки че „както Комисията твърди, в рамките на своя анализ на пазара на „технологията“ тя е използвала и други елементи, за да очертае пазара на „технологията“, като по-специално е извършила анализ на заменимостта при предлагането (съображения 2657 и сл. от [оспорваното решение на Комисията]“.

408    Следователно, независимо от току-що посочената грешка, първото оплакване на Комисията, чрез което тя по същество твърди, че оспорваното решение на Комисията е изопачено, тъй като Общият съд пропуснал да вземе предвид разликите между двата пазара, както при предлагането, така и при търсенето, се оказва неоснователно.

409    В допълнение, в точки 1617—1619 от обжалваното съдебно решение Общия съд приема, че не е необходимо да се произнася по евентуалната погрешност на очертаването на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла, за да прецени основанието, отнасящо се за грешки при доказването от Комисията на наличието на господстващо положение на Servier на този пазар, с довода, че тя „в решаваща степен се позовава“ на очертаването на пазара на периндоприла, за да установи господстващото положение на Servier на пазара на технологията за активната съставка на този лекарствен продукт. В точка 1621 от това решение Общият съд посочва последствията от констатацията си, че определянето на пазара на периндоприла е погрешно. Според него Комисията не е доказала, че Servier заема господстващо положение на пазара на технологията за активната съставка на този лекарствен продукт, поради което в точка 1622 от посоченото решение той констатира, че изтъкнатото в първоинстанционното производство основание, отнасящо се за грешки при доказването от Комисията на господстващо положение на Servier на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла, трябва да бъде уважено.

410    Както обаче следва от точки 380—390 от настоящото решение, в самата преценка на Общия съд, че определянето на пазара на периндоприла е погрешно, е допусната грешка при прилагане на правото. Ето защо се налага изводът, че извършените от Общия съд преценки в точки 1611—1622 от обжалваното съдебно решение относно господстващото положение на Servier на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла почиват на погрешна отправна точка, поради което са опорочени от незаконосъобразност. Тъй като тези преценки са имали пряко отражение върху точка 3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, чрез която Общия съд отменя оспорваното решение на Комисията в частта, в която се установява допуснато от Servier нарушение на член 102 ДФЕС, единадесетото основание трябва да бъде уважено.

Г.      Заключение по жалбата до Съда

411    Тъй като първото, второто, третото, четвъртото, петото, шестото, седмото, осмото и единадесетото основание бяха уважени, в съответствие с искането на Комисията трябва да бъдат отменени точки 1—3 от диспозитива на обжалваното съдебно решение, с които Общият съд отменя, първо, член 4 от оспорваното решение на Комисията в частта, в която се установява участието на Servier в споразуменията Krka, второ, член 6 от това решение на Комисията, където се установява допуснато от Servier нарушение на член 102 ДФЕС, трето, член 7, параграф 4, буква б) и член 7, параграф 6 от същото решение на Комисията, където се определя размерът на наложената на Servier глоба за нарушенията, посочени съответно в членове 4 и 6 от него.

VIII. Последствията от отмяната на обжалваното съдебно решение

412    Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, ако актът на Общия съд бъде отменен, Съдът може сам да постанови окончателно решение по спора, когато състоянието на производството позволява това, или да върне делото на Общия съд за постановяване на решение.

413    В разглеждания случай, що се отнася до основанията за обжалване в първоинстанционното производство, насочени към отмяна на член 4 от оспорваното решение на Комисията, който се отнася за нарушението на член 101 ДФЕС, според Съда състоянието на производството по спора не позволява решаването му изцяло. Всъщност, с втората част от деветото си основание Servier твърди, че Комисията е допуснала редица грешки в преценката, квалифицирайки споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Както обаче следва от точка 307 от настоящото решение, Общият съд е обезсилил тази квалификация само защото е отхвърлил същата квалификация по отношение на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, без същевременно да се произнася по същество по тази втора част. Поради това делото трябва да се върне на Общия съд за произнасяне по втората част от деветото основание от жалбата в първоинстанционното производство.

414    Що се отнася до основанията от жалбата в първоинстанционното производство, насочени към отмяна на член 6 от оспорваното решение на Комисията, който се отнася за нарушението на член 102 ДФЕС, от дадения отговор на осмото основание от жалбата до Съда следва, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки че Комисията неправилно е свела определянето на съответния пазар до този на периндоприла. Общият съд е счел, че тази преценка е достатъчна, за да се уважи четиринадесетото основание в първоинстанционното производство, без да е необходимо да се произнася по първата част от него, където Servier сочи редица нередности, засягащи иконометричния анализ на Комисията. Тъй като Общият съд не се е произнесъл по тази първата част, състоянието на производството по спора не позволява решаването му в този аспект.

415    Освен това от отговора, даден на единадесетото основание от жалбата до Съда в точки 404—410 от настоящото решение, следва че Общият съд не е разгледал самостоятелно шестнадесетото и седемнадесетото основание на Servier в първоинстанционното производство, с които се оспорва определянето на пазара на технологията за активната съставка на периндоприла и наличието на господстващо положение на Servier на този пазар, а само е използвал отново мотивите, накарали го да уважи четиринадесетото основание на Servier в първоинстанционното производство, отнасящо се за грешка при определянето на пазара на периндоприла. Следователно състоянието на производството по спора не позволява решаването му, поради което делото трябва да бъде върнато на Общия съд за произнасяне по основанията в първоинстанционното производство, свързани с нарушението на член 102 ДФЕС.

416    В този контекст Комисията приканва Съда да върне делото на Общия съд, който да се произнесе в състав с членове, различни от постановилите обжалваното съдебно решение.

417    Съгласно обаче член 216, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, когато Съдът отмени решение на даден състав, делото може да бъде разпределено на друг състав, заседаващ със същия брой съдии, като това решение се взема от председателя на Общия съд. В това отношение Съдът вече е имал повод да подчертае, че връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, чийто членове са различни от онези, които е трябвало да проведат първото разглеждане на делото, в рамките на правото на Съюза не може да се счита за задължение с общ характер (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2008 г., Chronopost и La Poste/UFEX и др., C‑341/06 P и C‑342/06 P, EU:C:2008:375, т. 57). Поради това искането на Комисията не може да бъде уважено.

418    С оглед на гореизложените съображения делото трябва да бъде върнато на Общия съд за произнасяне по втората част от деветото основание на Servier в първоинстанционното производство, свързана с квалифицирането на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, по четиринадесетото, петнадесетото, шестнадесетото и седемнадесетото основание в първоинстанционното производство, свързани с нарушението на член 102 ДФЕС, и по изтъкнатите при условията на евентуалност основания в първоинстанционното производство, с които се оспорва размерът на глобата.

IX.    По жалбата до Общия съд

419    С първата част от деветото основание от жалбата си в първоинстанционното производство Servier оспорва квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Със своето десето основание то оспорва квалифицирането на споразумението за доброволно уреждане на спор Krka и на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата.

420    Предвид по-специално обстоятелството, че тези основания са разисквани при условията на състезателност пред Общия съд и че за тяхното разглеждане не е необходимо да се разпорежда никакво допълнително процесуално-организационно действие или действие по събиране на доказателства, според Съда състоянието на производството по делото позволява произнасяне по първата част от деветото основание и по десетото основание.

А.      Първата част от деветото основание от жалбата в първоинстанционното производство

1.      Доводи на страните

421    С първата част от своето девето основание Servier оспорва квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта и развива в това отношение пет оплаквания. То твърди, първо, че „в решението на Комисията фактите се изопачават, тъй като се заключава, че Krka е имало капацитета да навлезе на пазарите в кратък срок“, второ, че „в решението на Комисията се изопачават намеренията на страните и преследваните цели, които при това са законосъобразни“, трето, че „в решението на Комисията споразуменията неправилно са квалифицирани като подялба на пазар“, четвърто, че „съдържанието на споразуменията също не обосновава квалифицирането като ограничаване с оглед на целта, а, напротив, разкрива законосъобразния им характер“, и, пето, че „в решението на Комисията споразуменията неправилно са квалифицирани като ограничения на конкуренция с оглед на целта, при положение че ограничителните им последици са хипотетични“. Съдът трябва да определи дали установяването от Комисията на нарушението, изразяващо се в подялба на пазарите на периндоприла посредством споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, почива на правните и фактическите грешки, твърдени от Servier в рамките на тези пет оплаквания.

422    Комисията оспорва тези доводи.

2.      Съображения на Съда

423    В самото начало трябва да се припомни, че наличието на нарушение на правилата за конкуренция може да се прецени правилно само ако уликите, изложени със съответното оспорвано решение, се разгледат не изолирано, а в тяхната цялост, предвид характеристиките на пазара на съответните продукти (решение от 14 юли 1972 г., Imperial Chemical Industries/Комисия, 48/69, EU:C:1972:70, т. 68). Обхватът на контрола за законосъобразност, предвиден в член 263 ДФЕС, обхваща всички елементи от решенията на Комисията в производства по прилагане на членове 101 и 102 ДФЕС, по отношение на които трябва да се осигури задълбочен контрол, както от правна, така и от фактическа страна, с оглед на изтъкнатите от страните основания (решения от 11 септември 2014 г., CB/Комисия, C‑67/13 P, EU:C:2014:2204, т. 44, и от 21 януари 2016 г., Galp Energía España и др./Комисия, C‑603/13 P, EU:C:2016:38, т. 72).

424    В това отношение, макар първата част от деветото основание в първоинстанционното производство да съдържа пет оплаквания, всички изложени от Servier доводи в този контекст се отнасят или до въпроса дали Krka е потенциален конкурент на Servier към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, въпреки претърпените от Krka последователни съдебни поражения в опитите му патент 947 да бъде обявен за недействителен, или до въпроса дали тези споразумения, разглеждани заедно, съставляват споразумение за подялба на пазар, което попада в квалификацията „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Трябва да се подчертае, че тази доводи на Servier, специфични за споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, се припокриват с изтъкнатите в рамките на неговото четвърто основание в първоинстанционното производство, отнасящо се за изначално законосъобразното естество на споразуменията за доброволно уреждане на патентни спорове и на споразуменията за лицензия за патенти.

425    В съответствие с възприетото в точка 131 от настоящото решение, на първо място и тъй като Servier повдига този въпрос пред Общия съд, трябва да се провери дали Комисията е могла законосъобразно да квалифицира споразуменията Krka като ограничаване на потенциалната конкуренция, упражнявана върху Servier от Krka. За тази цел трябва да се разгледа дали към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, е имало реални и конкретни възможности Krka да навлезе на пазара на периндоприл и да се конкурира със Servier. Това разглеждане изисква да се определи дали Krka е предприело достатъчно постъпки, позволяващи да се установи, че то е имало твърдата решимост и собствения капацитет да навлезе на пазара в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху Servier, както и да се провери липсата на евентуални прегради с непреодолим характер пред това навлизане, като установяването на потенциална конкуренция може при необходимост да се подкрепи с допълнителни доказателства.

426    Ако това се окаже така, на второ място, в съответствие с възприетото в точка 107 от настоящото решение, ще трябва да се определи дали споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka съставляват споразумение за подялба на пазар, което ограничава конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както счита Комисията в оспорваното си решение. За тази цел ще бъде необходимо да се разгледат целите на тези споразумения и икономическата връзка, която според оспорваното решение на Комисията съществува между тях. По-специално ще трябва да се прецени дали прехвърлянето на средства от Servier в полза на Krka, посредством лицензионното споразумение Krka, е достатъчно голямо, за да стимулира Krka да приеме подялба на националните пазари на периндоприла със Servier, отказвайки се, макар и временно, да навлезе на основните пазари на Servier срещу гаранцията, че може да предлага своя генеричен вариант на периндоприла на собствените си основни пазари, без да поема риска от страна на Servier срещу него да се предявят искове за нарушение на права върху интелектуална собственост. Накрая, тъй като Servier основателно повдига този въпрос, ще трябва да се отчетат намеренията на страните по споразуменията Krka, доколкото те могат да спомогнат за установяването на обективните цели, които тези споразумения са се стремели да постигнат.

а)      Потенциалната конкуренция, упражнявана върху Servier от Krka

427    Според съображения 1672—1700 от оспорваното решение на Комисията Krka е първият производител на генерични лекарствени продукти, оспорил положението на Servier на пазара на периндоприл. Тези две предприятия вече били настоящи конкуренти на пазарите в Чехия, Литва, Унгария, Полша и Словения, където Krka започнало да предлага на пазара генеричен вариант на периндоприла. На другите национални пазари вътре в Съюза Krka било потенциален конкурент на Servier. Krka подготвяло своето навлизане на тези други пазари чрез конкретни и достатъчни постъпки, получавайки по-специално разрешения за търговия във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, и вече разполагало с готов за пускане продукт. На някои от тези други пазари сътрудничество му оказвали търговски партньори. В съображение 1685 от това решение Комисията констатира, че съгласно множество писмени доказателства, предхождащи решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., тогава Krka е било убедено, че ще спечели спорове, водени от Krka или неговите търговски партньори със Servier, за валидността на патенти 340 и 947.

428    Така, според оспорваното решение на Комисията, преди сключването на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, Krka вече се конкурира със Servier на някои национални пазари, а на тези, на които все още не присъства, разполага не само с капацитета да навлезе в кратък срок, но е и твърдо решено да го направи. С оглед на тези обстоятелства Krka можело да се счита за потенциален конкурент на Servier.

429    Servier не оспорва тези обстоятелства като такива, макар да твърди, че стратегията на Krka „се съсредоточава върху пазарите в Централна и Източна Европа, а не върху пазарите в Западна Европа“. То твърди, че Комисията не е можела да приеме, че Krka все още е можело да се счита за негов потенциален конкурент към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Servier упреква по същество Комисията, че е изопачила намеренията на страните и по-специално тези на Krka, отказвайки да приеме, че поредицата съдебни поражения, които това предприятие търпи, са го убедили, че патент 947 е валиден, поради което за него е по-добре да преговаря със Servier, за да се снабди с лицензия за този патент на основните си пазари. Тези претърпени от Krka съдебни поражения в резултат на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и решението на High Court от 3 октомври 2006 г. създали непреодолима преграда пред навлизането на това предприятие на основните пазари на Servier в краткосрочен план. Вътрешен документ на Krka от 13 септември 2006 г. показвал, че поради решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. това предприятие е променило стратегията си, решавайки да се откаже от предлагането на пазара на своя периндоприл, съставен от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, за да се отдаде на разработването на форма, с която не се нарушават права на интелектуална собственост върху този лекарствен продукт.

430    Освен това Servier припомня, че веднага след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., от една страна, с него се свързва Krka, желаещо да се обсъди евентуалната лицензия за патент за някои национални пазари, и от друга страна, то започва в Обединеното кралство производство срещу Krka относно нарушаване на патенти 340 и 947, в което прави и искане за издаване на съдебно разпореждане. Въпреки че Krka предявява насрещен иск за обявяване на недействителността на тези патенти, според Servier то не е било силно заинтересовано от тези действия по оспорване, които освен това били скъпи и рисковани.

431    В разглеждания случай, за да се определи дали Servier може да твърде, че поради решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и решението на High Court от 3 октомври 2006 г. Krka вече не е имало капацитета, нито пък твърдата решимост да навлезе на основните пазари на Servier, поради което вече не е съставлявало източник на потенциална конкуренция, трябва да се припомни, че наличието на патент, който закриля процеса за производство на активна съставка, станала достъпна за свободно използване, не може само по себе си да се разглежда като непреодолима преграда и не възпрепятства възможността като потенциален конкурент на производителя на съответния оригинален лекарствен продукт да се квалифицира производител на генерични лекарствени продукти, който действително има твърдата решимост и собствения капацитет да навлезе на пазара и който чрез своите постъпки показва, че е готов да оспори валидността на този патент и да поеме риска при навлизането си на пазара срещу него от притежателя на патента да бъде предявен иск за нарушение на права върху интелектуална собственост (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 46). Впрочем, както бе прието в точка 132 от настоящото решение, когато споровете между тях по въпроса за валидността на въпросния патент са все още висящи, е необходимо да се разгледат всички релевантни обстоятелства преди да стигне до извода, че притежателят на патента и такъв производител на генерични лекарствени продукти не са потенциални конкуренти.

432    Всъщност, що се отнася до твърдата решимост на Krka да продължи усилията си с цел предлагане на пазара на неговия периндоприл, както и до въпроса дали претърпените от Krka съдебни поражения са създали непреодолима преграда пред неговото навлизане в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху Servier на основните пазари на последното, по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 101 от настоящото решение, видно от доказателствата, посочени от Комисията в съображения 1686—1691 от оспорваното ѝ решение, нито решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., нито впрочем решението на High Court от 3 октомври 2006 г. са накарали Krka да преустанови усилията си за навлизане на тези пазари. Освен това през този период, както следва от съображения 1687 и 1700 от оспорваното решение на Комисията, които Servier не оспорва, през септември 2006 г. в Унгария Krka е успяло да постигне отхвърлянето на искане на Servier във връзка с патент 947 за постановяване на временни мерки, при положение че Krka вече е било пуснало на унгарския пазар своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина.

433    По-специално в съображения 1687 и 1688 от оспорваното си решение Комисията сочи документи, които, напротив, разкривали, че Krka се отнася критично към решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и е решено да не се примирява с него. От свидетелските показания на служител на Krka, цитирани in extenso в съображения 895 и 1688 от това решение, по-специално е видно, че „[т]ова което ни дразни особено е, че това производство бе дискриминационно към индустрията на генеричните лекарствени продукти и няма да ги оставим да се измъкнат толкова лесно“. Такова изявление, направено от името на Krka, опровергава твърдението на Servier, че Krka се е отказало да оспорва валидността на патент 947 с цел да може да навлезе на основните пазари на Servier. Освен това конкретните действия, предприети от Krka след решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., потвърждават, че това предприятие не е приело валидността на този патент, тъй като е продължило да оспорва неговата валидност пред ЕПВ, а на 1 и 8 септември 2006 г. предявява срещу Servier насрещни искове за обявяване на недействителността на патенти 947 и 340 в рамките на производства относно нарушаване на права върху интелектуална собственост, започнати от Servier в Обединеното кралство.

434    Освен това в никой документ от времето на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka не се посочва, че решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. и решението на High Court от 3 октомври 2006 г. са променили възприятието на Krka за валидността на патент 947 дотолкова, че да го накарат да се откаже от проектите си за предлагане на пазара на своя собствен периндоприл. По-специално вътрешният документ на Krka от 13 септември 2006 г. — на който се позовава Servier и според който свързаните с периндоприла на Krka дейности трябва да се преустановят в полза на работи по доразработването на вариант, с който не се нарушават права на интелектуална собственост върху този лекарствен продукт — не може да се тълкува в смисъл, че представлява отражение на стратегическо решение на ръководителите на Krka. Всъщност, както Комисията подчертава в съображение 1687 от оспорваното си решение, в този вътрешен документ само се отразяват позиции, изразени на оперативни съвещания вътре в отдел „Изследвания и разработки“ на това предприятие, чието тълкуване от Servier във всички случаи се опровергава от продължаването от Krka на производството на неговия периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, което се потвърждава от същите вътрешни документи на Krka, както посочва Комисията в бележка под линия 2260 от това решение. Във всички случаи, предвид доказателствата за противното, приведени от Комисията в съображения 1686—1691 от посоченото решение, този вътрешен документ не доказва убедително, че вследствие на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. Krka, както твърди Servier, окончателно се е отказало да навлезе с този периндоприл на основните пазари на Servier. Тези доказателства всъщност удостоверяват обективно, че Krka е продължило да разполага със собствен капацитет, за да стъпи на основните пазари на Servier, и да има намерение да навлезе на тях.

435    Тъй като Servier упреква Комисията, че е „изопачила“ намеренията на страните, трябва да се припомни, че в съображения 1688 и 1690 от оспорваното си решение Комисията признава, че вследствие на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г. Krka вече не е толкова твърде убедено в силата на своята позиция в споровете и че именно реагирайки на това решение Krka поема инициативата да се свърже със Servier, за да обсъди възможността последното да му предостави лицензия за патент 947 за някои географски пазари.

436    Тази инициатива на Krka обаче също не доказва, че това предприятие се е отказало да се конкурира със Servier на основните пазари на последното чрез своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина. Всъщност, както следва от доказателствата, преведени от Комисията в съображения 912 и 1688 от оспорваното ѝ решение, Krka е било наясно, че Servier приема да преговаря с него вследствие на решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г., тъй като представлява „сериозна заплаха“ за Servier, което „счита, че Krka разполага с едни от най-добрите и най-пълните доказателства в производствата по възражение пред ЕПВ и по обявяване на недействителност в Обединеното кралство“. Следователно наличието на разногласието между Krka и Servier за валидността на патент 947, което е обект на висящи спорове пред ЕПВ и в Обединеното кралство и което тези две предприятия считат за сериозно, е допълнителен признак за потенциално конкурентните отношения между тях (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 52), като тази конкуренция впрочем може да стане настояща в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху Servier, по смисъла на цитираната съдебна практика в точка 101 от настоящото решение. Това непременно е така в случая, тъй като наличието на тази конкуренция действително оказва влияние върху търговското поведение на Servier, карайки го да предостави лицензия на Krka на основните му пазари.

437    Освен това доводът на Servier, че Krka е поело инициативата за водене на преговори за предоставянето на лицензия, смесва, от една страна, намеренията на Krka в хипотезата на неуспех на преговорите с, от друга страна, преследваните от Krka търговски цели в рамките на тези преговори. Само първите обаче са релевантни, за да се прецени наличието на потенциална конкуренция между Servier и Krka към момента на подписване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka. Преследваните от Krka в рамките на посочените преговори търговски цели, за които се твърди, че са законосъобразни, са релевантни единствено, за да се прецени целта на същите споразумения.

438    В това отношение всъщност трябва да се припомни, че сключването на споразумение между няколко предприятия, които осъществяват дейност на едно и също равнище от производствената верига и някои от които не присъстват на съответния пазар, е силен признак за наличието на конкурентни отношения между тези предприятия (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 55 и цитираната съдебна практика).

439    Ако обаче воденето на преговори от Krka със Servier с цел да се сключат споразумения, каквито са споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, бе достатъчно, за да се докаже, че Krka вече не е било твърдо решено да се конкурира със Servier чрез своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, и дори, че е съществувала непреодолима пречка пред такова навлизане на основните пазари на Servier, въпреки наличието на обективни доказателства като приведените от Комисията в съображения 1686—1691 от оспорваното ѝ решение, това би означавало, противно на току-що припомнената съдебна практика в предходната точка, че решението на предприятие да преговаря и след това да сключи споразумение с друго предприятие, осъществяващо дейност на същото равнище от производствената верига, с цел конкуренция според качествата да се замести със сътрудничество може да доведе до това то вече да не бъде потенциален конкурент на своя съдоговорител. Ако бе така, съзнателният избор на предприятие да следва търговска политика, изразяваща се в сключване на споразумение с антиконкурентна цел, щеше да може да изведе същото споразумение от приложното поле на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС и така да лиши тази разпоредба от значителна част от нейното полезно действие.

440    С оглед на гореизложеното доводите на Servier не позволяват да се опровергае констатацията, направена от Комисията в съображение 1700 от оспорваното ѝ решение, че Krka е потенциален конкурент на Servier към момента на сключване на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka.

441    Поради това доводите на Servier относно потенциалната конкуренция, упражнявана от Krka, трябва да бъдат отхвърлени.

б)      Наличието на споразумение за подялба на пазар

442    Второто оплакване на Servier е, че Комисията неправилно счита, че целта на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka е да си подели пазарите с Krka.

443    На първо място, Servier твърди, че тези споразумения са сключени поради признаването на валидността на патент 947 и с тях е търсено разрешаване на споровете между него и Krka. Последното всъщност не можело да предлага на пазара своя периндоприл поради патент 947 и решението на ЕПВ от 27 юли 2006 г.

444    С тази доводи Servier обаче по същество само повтаря своите твърдения, почиващи на твърдяното признаване на валидността на този патент, относно липсата на упражнявана от Krka потенциална конкуренция и относно наличието на споразумение за подялба на пазар. Тези доводи обаче вече бяха отхвърлени с мотивите, изложени съответно в точки 427—440 и 178—184 от настоящото решение.

445    На второ място, Servier оспорва наличието на споразумение за подялба на пазар, съгласно което Krka се отказва да навлезе на основните пазари на Servier в замяна на установяването на фактически дуопол на основните пазари на Krka. Според Servier от клаузите от споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka е видно, че всяко от тези споразумения има законосъобразна цел. По-специално нищо не позволявало да се приеме, че с лицензионното споразумение Krka такъв дуопол е щял да бъде установен. Напротив, множество документи от времето на сключването на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka показвали, че конкуренцията между тези две предприятия е интензивна. Комисията неправилно посочила в съображения 1724 и 1728 от оспорваното си решение, че посредством лицензионното споразумение Krka Servier се е задължило да не въвежда трети конкурент на основните пазари на Krka. Освен това Servier твърди, че в оспорваното решение на Комисията се изопачава документ от 29 септември 2005 г., посочен по-специално в съображение 849 от това решение, в който служител на Krka споменал за „съвместна дейност с цел да се контролира пазарът“.

446    Servier отхвърля възможността лицензионното споразумение Krka де е стимулирало Krka да приеме ограниченията на конкуренцията, предвидени със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka. Дори това лицензионно споразумение да било стимул за търсене на спогодба, само по себе си такова обстоятелство било недостатъчно, за да се установи нарушение на член 101 ДФЕС, тъй като от намеренията на страните следвало, че тези споразумения преследват законосъобразни цели. Освен това в съображение 1738 от това решение Комисията оценила на десет милиона евро печалбите, които Krka би могло да извлече от това лицензионно споразумение, минимизирайки същевременно благоприятните за конкуренцията последици с изложения в съображение 1833 от това решение довод, че „не е ясно доколко споразумението за доброволно уреждане на спор Krka засилва в действителност конкурентното положение в държавите членки, обхванати от лицензията, тъй като Krka вече е била пуснало своя периндоприл в пет от тези държави членки преди споразумението [за доброволно уреждане на спор Krka]“. Servier подчертава също факта, че дори след сключването на тези споразумения Krka е имало свободата да навлезе на основните пазари на Servier с продукт, с който не се нарушават права върху интелектуална собственост.

447    Доколкото Servier изтъква „законосъобразния“ според него характер на клаузите от споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, веднага трябва да се припомни, че макар обективните цели, които дадени споразумения се стремят да постигнат по отношение на конкуренцията, със сигурност да са релевантни, за да се прецени евентуалната им антиконкурентна цел, обстоятелството, че участващите предприятия са действали без намерение да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията, и фактът, че са преследвали някои законосъобразни цели, не са определящи за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 167 и цитираната съдебна практика). Така фактът, че търговска стратегия, която за предприятия, осъществяващи дейност на едно и също равнище от производствената верига, се изразява в договаряне на такива споразумения между тях, за да се сложи край на спор за валидността на патент, е логична и рационална от гледна точка на тези предприятия, изобщо не доказва, че следването на тази стратегия е обосновано от гледна точка на конкурентното право.

448    Освен това, както бе прието в точка 226 от настоящото решение, споразуменията за доброволно уреждане на патентен спор, както и свързаните с тях споразумения за лицензия, действително могат да се сключват със законосъобразна цел и напълно законно въз основа на признаването от страните на валидността на съответния патент. Публичните органи впрочем насърчават споразуменията за доброволно уреждане на спорове, тъй като позволяват икономии на ресурси, поради което са благоприятни за широката общественост (решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 79). Аналогично, както Servier правилно посочва в жалбата си в първоинстанционното производство, неоспоримо е че лицензионно споразумение, позволяващо на производител на генерични лекарствени продукти да навлезе на някои пазари, които са затворени за конкуренцията поради наличието на патент, по дефиниция може да породи благоприятни за конкуренцията последици на същите пазари.

449    Както обаче следва от съдебната практика, посочена в точка 226 от настоящото решение, преследването от споразумения на цел, която абстрактно погледнато може да бъде законосъобразна, не може да изведе тези споразумения от приложното поле на член 101 ДФЕС, ако се окаже, че с тях се цели и подялба на пазарите или осъществяването на други ограничения на конкуренцията. Освен това, както бе припомнено в точки 178—184 от настоящото решение, фактът, че споразумение приема правна форма, която по принцип е законосъобразна, и че текстът на това споразумение не разкрива видима антиконкурентна цел, сам по себе си не е определящ за отговора на въпроса дали с него се извършва нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС. Всяко споразумение всъщност трябва да бъде преценено с оглед на неговото конкретно съдържание и неговия икономически контекст, и по-специално предвид положението на съответния пазар.

450    В разглеждания случай доводите, изтъкнати от Servier в рамките на неговото девето основание в първоинстанционното производство и отнасящи се за съдържанието на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, обаче пренебрегват, първо, факта, че връзките между тези споразумения са такива, че е абсолютно необходимо клаузите им да се разгледат не поотделно, а като формиращи едно цяло. Второ, тези доводи не отчитат факта, че с лицензионното споразумение Krka на Krka се разрешава да предлага на пазара своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, на своите основни пазари, които не са засегнати от нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС, установено в оспорваното решение на Комисията, докато със споразумението за доброволно уреждане на спор на Krka се забранява да предлага този лекарствен продукт на основните пазари на Servier, засегнати от това нарушение.

451    Що се отнася до връзките между споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, от текста на тези споразумения и от обстоятелствата около тяхното сключване, както са представени от Комисията в съображение 1703 от оспорваното ѝ решение, ясно следва, че от икономическа гледна точка тези споразумения са свързани в смисъл, както Комисията отбелязва в съображение 1702 от това решение, че едното не е можело да се сключи без другото. Тази връзка освен това се потвърждава от писмените доказателства, които са посочени от Комисията в съображения 1746 и 2103 от оспорваното ѝ решение и от които е видно, че според Krka лицензионното споразумение Krka е било предварително условие, за да се съгласи да се въздържа от навлизане на основните пазари на Servier, тъй като ограниченията, предвидени със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, са били абсолютно необходими за получаването на тази лицензия. Следователно, доколкото Servier се опитва, без да оспорва съществуването на тези връзки като такива, да оспори извършения от Комисията анализ на тези споразумения въз основа на доводи, в които тези споразумения се разглеждат поотделно, с цел да се докаже твърдения законосъобразен характер на тяхното съдържание, тези доводи почиват на погрешна отправна точка. От това също така следва, както бе прието в точка 195 от настоящото решение и противно на доводите на Servier, че независимо от това дали предвиденото възнаграждение в лицензионното споразумение Krka е адекватно предвид условията на пазара, именно достъпът до основните му пазари, без риск от нарушаване на права върху интелектуално собственост, мотивира Krka да се откаже от продажбата на своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, на основните пазари на Servier.

452    Освен това твърдението на Servier, че лицензионното споразумение Krka е благоприятно за конкуренцията на основните пазари на Krka, се опровергава от факта, че това споразумение не обхваща основните пазари на Servier, които са единствените засегнати от нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС, установено в оспорваното решение на Комисията. Всъщност този благоприятен за конкуренцията характер — ако се допусне, че е доказан — би имал положително отражение върху конкуренцията само на основните пазари на Krka. При всички положения, макар предоставянето на лицензия на някои пазари срещу ангажимент на получателя на лицензията да се откаже от оспорване на валидността на патент на неговия съдоговорител, що се отнася до същите пазари, да може, при условие че се прецени неговото конкретно съдържание и икономическия му контекст, да се счете за законосъобразно от гледна точка на конкуренцията, това не е така, когато набор от споразумения позволява на този получател да навлезе без риск от нарушаване на права върху интелектуална собственост на някои географски пазари, забранявайки му същевременно да навлиза на други пазари.

453    Такъв набор от споразумения по принцип предполага подялба на тези пазари и съответно ограничаване на конкуренцията с оглед на целта, което не може да се смекчи, нито пък компенсира с евентуални положителни или благоприятни последици за който и да било пазар. Комисията впрочем не трябва да разглежда последиците от споразумение или от поведение в рамките на своята преценка относно наличието на евентуално ограничаване на конкуренцията с оглед на целта (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., European Superleague Company, C‑333/21, EU:C:2023:1011, т. 159 и 166, и цитираната съдебна практика).

454    Освен това, както Комисията обяснява в съображение 1745 от оспорваното си решение, именно поради факта, че лицензионното споразумение Krka и задължението да не се нарушават права върху интелектуална собственост, което произтича от споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, не обхващат едни и същи национални пазари, според нея това лицензионно споразумение не е законосъобразно, а по-скоро представлява значителен икономически стимул за Krka да приеме ограниченията, предвидени със споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, и съответно да си подели тези пазари със Servier. Ето защо от икономическа гледна точка това quid pro quo можело да се приравни на прехвърляне на средства по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 104 от настоящото решение. В съответствие с тази съдебна практика, за да се провери обосноваността на този анализ, трябва да се прецени дали посоченото прехвърляне на средства от Servier в полза на Krka се обяснява единствено с търговския интерес на Servier и Krka да не се конкурират въз основа на качествата.

455    В това отношение, както бе припомнено в точки 427 и 428 от настоящото решение, Krka не само вече е продавало своя периндоприл на някои от основните си пазари, но то освен това е изпреварвало потенциалните конкуренти на Servier в проектите си за предлагане на пазара на генеричен вариант на периндоприла, по-специално във Франция и Обединеното кралство, които са два от основните пазари на Servier. Освен това от данните, свързани с продажбите на периндоприла и съдържащи се по-специално в съображения 2273—2401 от оспорваното решение на Комисията, е видно, че цената, на която Servier е продавало този лекарствен продукт на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, значително е надхвърляла цената, на която Krka е продавало своя периндоприл на пазара в Полша. При това положение стимулът на Servier да забави навлизането на този лекарствен продукт на основните си пазари е бил явен и впрочем не се оспорва.

456    Що се отнася до въпроса дали Комисията е могла законосъобразно да счете, че лицензионното споразумение Krka съставлява насрещна престация по споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, най-напред трябва да се припомни, че с лицензионното споразумение Krka правата върху патент 947 се отстъпват изключително и неотменимо в полза на Krka на основните пазари на последното, въпреки възможността, която Servier си запазва, а именно също така да използва тези права пряко или посредством своите дъщерни дружества или посредством само едно трето лице за всяка страна. От тази договорка следва, че на всеки от тези пазари, освен Servier, неговите дъщерни дружества или определено от него трето лице, Krka е било единственото предприятие в състояние да предлага на пазара периндоприла, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, без риск с това да извърши акт, нарушаващ този патент.

457    По-нататък, както Комисията подчертава в съображения 1721, 1724, 1728—1730 и 1819 от оспорваното си решение, отказът на Servier да се противопостави на предлагането от Krka на основните пазари на последното на генеричен вариант на периндоприла от икономическа гледна точна действително е равносилен на прехвърляне на средства в полза на Krka. Благодарение на такова quid pro quo и Servier и Krka са могли да запазят на съответните си основни пазари по-благоприятно положение, тъй като Servier е успяло да елиминира потенциалната конкуренция, произтичаща от навлизане на периндоприла на Krka, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, на основните си пазари и тъй като Krka е получило увереността, че може да предлага този лекарствен продукт на собствените си основни пазари, без риск от нарушаване на права върху интелектуална собственост.

458    В този контекст Servier отбелязва минимизирането от Комисията на благоприятните за конкуренцията последици от лицензионното споразумение Krka за основните пазари на Krka, както и на предимството, което то е представлявало за това предприятие, тъй като Krka вече присъствало на пет от тези пазари. От това Servier заключава, че придобитата от Krka увереност, че може да предлага на пазара своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, без риск от нарушаване на права върху интелектуална собственост, е било единственото предимство, което Krka е извлякло от това споразумение, според логическия анализ на самата Комисия, и твърди, че това предимство не е било достатъчно, за да се стимулира Krka да се откаже от навлизане на основните пазари на Servier. От доказателствата, посочени от Комисията в съображения 913 и 1748 от оспорваното ѝ решение, обаче следва, че на 4 август 2009 г. самото Krka е съобщило на Комисията в отговор на искане на тази институция за предоставяне на информация, че е „пожертва[ло]“ основните пазари на Servier, които са „[били] по-маловажни за Krka“ „срещу незабавно навлизане на пазарите в Централна и Източна Европа“. От материалите по преписката, предоставена на Съда, съответно следва, че така предложената на Krka перспектива, а именно да се окаже единственият производител на генеричен вариант на периндоприла на основните си пазари, от субективната гледна точка на Krka е била за предпочитане — макар то да не се отказва от навлизане на основните пазари на Servier без предоставяне на лицензия, обхващаща собствените му основните пазари — пред тази да се водят съдебни дела на основните пазари на Servier, които е можело да се окажат скъпоструващи, чийто изход е бил несигурен и успехът при които е щял да ползва всички производители на генерични лекарствени продукти, както Комисията установява в съображения 844, 874, 914, 1759 и 1763 от оспорваното си решение.

459    Що се отнася до твърдението на Servier, че наличието на фактически дуопол на основните пазари на Krka се опровергава от съществуващата възможност дъщерно дружество на Servier или трето лице, разполагащо с разрешение от последното, да навлезе на основните пазари на Krka, трябва да се констатира, както бе прието в точка 232 от настоящото решение, че според Комисията е налице „фактически“, а не „законен“ дуопол и че във всички случаи Servier се отказва от своя законен монопол, задължавайки се да го раздели изключително с Krka. Тъй като Servier отбелязва наличието на интензивна конкуренция между Krka и Servier на тези пазари, трябва да се подчертае, че макар в съображения 1728 и 1744 от оспорваното си решение Комисията да не отрича наличието на известна степен на конкуренция, точната степен на конкуренция на тези пазари е ирелевантна, тъй като тя изобщо не променя факта, че Servier непременно се е отказало от пазарни дялове и съответно от част от печалбите си в полза на Krka.

460    Накрая, що се отнася до въпроса дали прехвърлянето на средства, посочено в точка 457 от настоящото решение, е било достатъчно голямо, за да стимулира Krka да сключи споразумението за доброволно уреждане на спор Krka, съгласно съображение 1738 от оспорваното решение на Комисията самото Krka оценява икономическата стойност, прехвърлена по този начин от Servier срещу ангажимента му да се откаже от навлизане на основните пазари на това предприятие, на около десет милиона евро за тригодишен период. Тази приблизителна оценка се оказва надеждна, тъй като, както следва от посочените в бележка под линия 4112 от това решение материали по преписката, при действието на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka извлечената от Krka печалба от продажбата на периндоприл само на пазарите в Унгария, Полша и Чехия, е достигнала сумата от десет милиона евро. Дори впрочем от тази сума от десет милиона евро да се извадят сумите за възнаграждението, дължимо ежегодно от Krka на Servier по лицензионното споразумение Krka, това не променя факта, че прехвърляне на средства от Servier към Krka в такъв размер не може да се обясни с никаква друга насрещна престация на Krka, освен с неговия ангажимент да не се конкурира със Servier на основните му пазари.

461    Трябва да се добави, че никой от другите изтъкнати от Servier по-конкретни доводи не опровергава констатацията на Комисията, че със споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka е извършена подялба на пазар, съставляваща ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

462    Според Servier Комисията неправилно заключава в съображение 1747 от оспорваното си решение, че „географският обхват на лицензията, предоставена на Krka, не може да се обясни с разликите между патентите на тези територии“, защото в действителност такива разлики имало, а именно към момента на предоставяне на лицензията Krka вече било навлязло на редица от пазарите, обхванати от лицензията, което го излагало на конкретния и непосредствен риск срещу него да се предявят искове за нарушение на права върху интелектуална собственост. Изтъквайки тези доводи, Servier се заблуждава в релевантността на евентуалните разлики в патентното положение, които е възможно да съществуват между географските пазари.

463    Всъщност, както Комисията правилно отбелязва в съображение 1754 от оспорваното си решение, такива разлики са релевантни, за да се прецени законосъобразността от гледна точка на конкуренцията на географския обхват на лицензия, само ако се отнасят за равнището на обективния риск на всеки от тези пазари патентът или патентите, за които е предоставена лицензията, да се обявят за недействителни. Това се обяснява с факта, че не е легитимно някои пазари „да се пожертват“ в ущърб на конкуренцията на тях, за да се получи лицензия на други пазари, от субективни съображения за търговска целесъобразност. Поради същата причина трябва да се отхвърли и доводът на Servier относно твърдения „парадокс“, произтичащ от възможността предоставянето на лицензия, обхващаща по-голям брой пазари, да се окаже стимул за отказ от пазарите, които не са обхванати от тази лицензия. Всъщност, какъвто и да е броят на пазарите, които не са обхванати от посочената лицензия, конкуренцията на тези пазари си остава ограничена.

464    Servier твърди, че клаузите за неоспорване и за ненарушаване на права върху интелектуална собственост на основните пазари на Servier не са довели до подялба на пазар. Макар на Krka да било забранено да предлага на пазара своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, поради твърдяното нарушаване с него на права върху интелектуална собственост, Krka оставало свободно да предлага на пазара вариант на този лекарствен продукт, с който не се нарушават такива права, какъвто то впрочем била напът да разработи. Достатъчно е обаче в това отношение да се отбележи невъзможността с факта, че споразумение за подялба на пазар ограничава възможностите на потенциален конкурент да се конкурира с притежателя на патент, без обаче да изключва напълно възможността за конкуренция от страна на този конкурент в дългосрочен план чрез разработването на продукт, с който не се нарушават права върху интелектуална собственост, да се опровергае заключението, че такова споразумение съставлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

465    Servier изтъква благоприятни според него последици за конкуренцията на основните пазари на Servier поради факта, че споразумението за доброволно уреждане на спор Krka не възпрепятствало Krka да навлезе на основните пазари на Servier чрез своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, преди изтичането на срока на патент 340. С това споразумение обаче на Krka се забранява да предлага на пазара този периндоприл на тези пазари докато срокът на патент 947 не изтече. Следователно „отстъпката“ направена от Servier за патент 340 не опровергава преценката на Комисията относно антиконкурентна цел на посоченото споразумение, тъй като последното е възпрепятствало Krka да навлезе на основните пазари на Servier в краткосрочен и дори средносрочен план.

466    Що се отнася до твърдението на Servier, че споразумението за доброволно уреждане на спор Krka не възпрепятства другите потенциални конкуренти на Servier да продължат производствата по оспорване с цел патент 947 да се обяви за недействителен, трябва да се констатира, че от гледна точка на конкурентното право с такова обстоятелство не може да се оправдае задължаването на Krka с това споразумение да се откаже от текущите спорове между него и Servier по този въпрос. Този извод се налага с още по-голяма сила, тъй като, както следва от посочени в точка 436 от настоящото решение доказателства, Servier „счита, че Krka разполага с едни от най-добрите и най-пълните доказателства в производствата по възражение пред ЕПВ и по обявяване на недействителност в Обединеното кралство“, а това означава, че оттеглянето на съдебните му искове е можело да намали значително шансовете този патент да бъде обявен за недействителен и съответно да се подсили доминацията, която Servier е можело да упражнява на съответните пазари.

467    Що се отнася до твърдението на Servier, че е изопачен документ от 29 септември 2005 г., в който служител на Krka споменава за „съвместна дейност [със Servier] с цел да се контролира пазарът“, трябва да се констатира, че този документ най-малкото означава, че година преди сключването на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka Krka е било отворено за идеята да си сътрудничи със Servier на някои пазари, за да ги контролират заедно, без този документ да позволява с точност да се установят пазарите, за които става въпрос. Във всички случаи това обстоятелство е част от съвкупност от непротиворечиви улики, разкриващи антиконкурентния характер на тези споразумения, но само по себе си не представлява абсолютно необходима опора за направената от Комисията констатация. Следователно, дори да се допусне, че твърденията на Servier относно това доказателство са частично точни, този довод не може да бъде достатъчен, за да се уважи настоящото основание.

468    Тъй като с някои от доводите си Servier се стреми да минимизира степента на вредност на споразуменията Krka, за всеки случай трябва да се добави, че няма никакво съмнение, че установеното от Комисията ограничаване на конкуренцията е било достатъчно вредно, за да бъде квалифицирано като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на практиката на Съда (вж. по аналогия решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 67 и цитираната съдебна практика). Всъщност, както следва от съдебната практика, припомнена в точки 97 и 238 от настоящото решение, споразуменията, насочени към подялба на пазарите, сами по себе имат ограничаваща конкуренцията цел и спадат към категория споразумения, която е изрично забранена с член 101, параграф 1 ДФЕС.

469    Следователно оценката на всички доводи на страните и на доказателствата по преписката води до извода, че без да допуска явна грешка в преценката Комисията е могла да приеме в съображение 1745 от оспорваното си решение, че въпреки възможността лицензия за патент да бъде законосъобразен способ притежателят на този патент да предостави на трето лице правото да експлоатира защитеното с патента изобретение, лицензионното споразумение Krka е послужило за стимул за поемането от Krka на ангажимент да се откаже от своето навлизане на основните пазари на Servier, позволявайки така на тези две предприятия да организират помежду си подялба на пазар.

470    Поради това доводите на Servier относно наличието на споразумение за подялба на пазар трябва да бъдат отхвърлени.

471    От всички тези обстоятелства следва, че с доказателствата, приведени в оспорваното решение на Комисията, е разкрито съществуването на практиката, чрез която Servier и Krka се стремят да си поделят пазара на периндоприла, и те са достатъчни, за да се обоснове квалифицирането на тази практика като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точки 96 и 97 от настоящото решение.

472    Тъй като при условията на евентуалност Servier иска оспорваното решение на Комисията да бъде отменено в частта, в която се установява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта конкретно на пазара на Обединеното кралство, въпреки наличието на временно съдебно разпореждане в резултат на решението на High Court от 3 октомври 2006 г., с което на Krka се забранява да навлиза на този пазар със своя периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, трябва да се припомни, че такова съдебно разпореждане представлява временна мярка, която изобщо не предопределя основателността на иск за нарушение на права върху интелектуална собственост, предявен от притежателя на патента (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 53). Следователно конкурентният натиск, упражняван чрез възможността за навлизане на Krka на този пазар, не е изчезнал вследствие на издаването на това съдебно разпореждане и това обстоятелство съответно не може да опровергае заключението, направено в предходната точка от настоящото решение, що се отнася до пазара на Обединеното кралство.

473    С оглед на гореизложените съображения първата част от деветото основание от жалбата в първоинстанционното производство трябва да се отхвърли и да се констатира, че Servier не е успяло да опровергае извършеното в оспорваното решение на Комисията квалифициране на практиката, чрез която Servier и Krka са се стремили да си поделят пазара на периндоприла посредством споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта.

474    Освен това е важно да се констатира, както бе отбелязано в точка 424 от настоящото решение, че доколкото първата част от четвъртото основание в първоинстанционното производство, засягаща по същество изначално законосъобразното естество на споразуменията за доброволно уреждане на спорове и на лизинговите споразумения изобщо, се отнася конкретно за споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, тя се припокрива с правните доводи, изтъкнати от Servier в рамките на неговото девето основание в първоинстанционното производство. Поради това от мотивите, изложени в точки 423—473 от настоящото решение, следва че доколкото първата част от четвъртото основание в първоинстанционното производство засяга споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, тя също трябва да бъде отхвърлена.

Б.      Десетото основание от жалбата в първоинстанционното производство

1.      Доводи на страните

475    С десетото си основание от жалбата в първоинстанционното производство Servier упреква най-напред Комисията за нейната констатация в съображение 1817 от оспорваното ѝ решение, че Servier има господстващо положение на определения в това решение пазар, което определяне Servier оспорва в рамките на други основания. То изтъква и липса на мотиви, тъй като според него не е възможно да се разбере дали в оспорваното си решение Комисията е извършила условен анализ. Servier упреква по-нататък Комисията, че е допуснала грешка при прилагане на правото при анализа си на условния сценарий. Най-напред, Комисията трябвало да проучи конкуренцията, която правдоподобно би съществувала, ако споразуменията Krka ги е нямало, отчитайки реалната рамка, в която те са породили своите последици. Servier твърди в това отношение, че оттеглянето на Krka от производствата относно валидността на патент 947 не е имало никакъв чувствителен ефект върху изхода от тези производства.

476    Ако споразуменията Krka ги нямало, Krka вероятно нямало да навлезе на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство. Според Servier такова навлизане е блокирано в Обединеното кралство със съдебно разпореждане. Във Франция и Нидерландия Krka се отказало от проектите си за пускане на своя периндоприл. Споразуменията Krka обаче нямало да отстранят Krka като потенциален конкурент на Servier при евентуално обявяване на недействителността на патент 947 или при разработване на вариант на периндоприла, с който не се нарушават права върху интелектуална собственост. Що се отнася до споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka, според Servier то няма никакво отражение върху конкуренцията, тъй като технологията на Krka не позволявала заобикаляне на патент 947. Servier подчертава, че след обявяването на недействителността на патент 947 с решението на ЕПВ от 6 май 2009 г. редица производители на генерични лекарствени продукти са навлезли на пазара на периндоприл, а това доказвало липсата на антиконкурентен резултат от това споразумение отделно за патента.

477    Servier критикува и съображение 1831 от оспорваното решение на Комисията, посветено на мерките, които Servier и Krka трябвало да вземат към момента на договаряне и сключване на споразуменията Krka, за да избегнат възможността с тези споразумения да се стигне до подялба на пазар. Според него Комисията не е доказала, че страните са можели да се спогодят при по-малко ограничителни условия.

478    Накрая, Servier твърди, че Комисията е пропуснала да вземе предвид положителните за конкуренцията последици от лицензионното споразумение Krka в анализа на последиците от споразуменията Krka.

479    Комисията оспорва тази доводи.

2.      Съображения на Съда

480    В самото начало трябва да се отбележи, че доводите на Servier, развити в рамките не неговото десето основание в първоинстанционното производство, се припокриват с изтъкнатите в рамките на втората част от четвъртото му основание, според която преценките на Комисията относно последиците от споразуменията Krka са погрешни. Що се отнася до довода, чрез който Servier оспорва наличието на негово господстващо положение на твърдян самостоятелен пазар на периндоприла, на което положение Комисията се позовава в съображение 1817 от оспорваното си решение, трябва да се констатира, че това позоваване, което се прави в рамките описание на конкурентното положение на Servier, не е определящо за анализа, който следва в съображения 1820 и сл. от това решение, на последиците от споразуменията Krka за потенциалната конкуренция, упражнявана от Krka върху Servier.

481    Що се отнася до твърдяната липса на мотиви, дължаща се на невъзможността да се разбере дали Комисията е извършила условен анализ в оспорваното си решение, достатъчно е да се отбележи, че в съображение 1814 от последното Комисията посочва, че е необходимо да вземе предвид „конкуренцията, която би съществувала, ако споразумението го нямаше“, а именно, по-специално, „конкурентното поведението, което Krka е можело да възприеме, ако споразумението го нямаше“. Следователно оспорваното решение на Комисията не е опорочено от липса на мотиви в това отношение.

482    От изложените в точки 339—358 от настоящото решение правни съображения следва, че другите доводи относно условния сценарий, изтъкнати от Servier в рамките на настоящото основание, почиват на погрешно тълкуване на носената от Комисията тежест да събере доказателства за ограничителните за конкуренцията последици от споразумения, които, аналогично на споразуменията Krka, са насочени към извършване на подялба на пазарите като се забави навлизането на генеричен лекарствен продукт на пазара.

483    Всъщност, както вече бе прието в точка 354 от настоящото решение, Комисията трябва да докаже, че избраният условен сценарий е реалистичен и достоверен. Както обаче следва по същество от точка 355 от настоящото решение, доколкото в случая разглежданото ограничаване на конкуренцията се дължи на отстраняването на източника на потенциална конкуренция, упражнявана от Krka върху Servier, анализът на условния сценарий по същество съответства на анализа на наличието на тази потенциална конкуренция, която е била отстранена със споразуменията Krka. Следователно, за да се определи дали споразуменията Krka, с които на Krka се забранява да навлиза на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство, са имали доказан резултат за потенциалната конкуренция, Комисията е трябвало да провери дали ако тези споразумения ги няма Krka би разполагало с реална и конкретна възможност да навлезе на тези пазари в срок, позволяващ оказване на конкурентен натиск върху Servier, така че заплахата от такова навлизане да е можело да се счита за реалистична и достоверна (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др., C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 117—120).

484    Следователно, противно на твърденията на Servier, Комисията не е трябвало да доказва, че ако споразумението за доброволно уреждане на спор Krka го нямаше, Krka е щяло да спечели съдебните производства срещу патент 947 по-бързо или по-пълно.

485    Отчитайки в съображения 1826, 1829 и 1835—1846 от оспорваното си решение икономическия и правен контекст на споразуменията Krka, Комисията е могла законосъобразно да приеме, че Krka представлява една от най-непосредствените заплахи за Servier, тъй като разполага с реални и конкретни възможности да навлезе на пазарите във Франция, Нидерландия и Обединеното кралство. Невъзможността да се определи със сигурност дали Krka действително е щяло да навлезе на тези пазари е без значение за обстоятелството, че макар да иска да навлезе на посочените пазари и да разполага със средствата да го направи, то се сговоря със Servier, за да се откаже от такава възможност, при взаимно изгодни за двете предприятия условия.

486    Ако споразуменията Krka ги нямаше, тази възможност за навлизане от страна на Krka чрез неговия периндоприл, състоящ се от защитената с патент 947 кристална форма alpha на ербумина, нямаше да бъде отстранена. Следователно Комисията е доказала, че отстраняването, посредством привеждането в действие на посочените споразумения, на този източник на потенциална конкуренция е довело до чувствително ограничаване на конкуренцията. Такова отстраняване на потенциалната конкуренция съответно представлява резултат, който не е нито хипотетичен, нито потенциален, а е напълно реален и може да обоснове квалифицирането като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, направено в съображение 1850 от оспорваното решение на Комисията.

487    Що се отнася до довода на Servier, с който се критикува съображение 1831 от оспорваното решение на Комисията, посветено на мерките, които Servier и Krka трябвало да вземат към момента на договаряне и сключване на споразуменията Krka, за да избегнат възможността с тези споразумения да се стигне до подялба на пазар, достатъчно е да се констатира, че в това съображение Комисията само правилно отбелязва, че не е имало никаква пречка Servier и Krka да сключат различни споразумения, с които не се стига до подялбата на пазар, установена в точки 442—473 от настоящото решение. Следователно този довод на Servier изхожда от погрешната отправна точка, че споразуменията Krka не съставляват подялба на пазар, поради което трябва да бъде отхвърлен.

488    Следователно разглеждането на десетото основание от жалбата на Servier в първоинстанционното производство не разкрива наличието на никаква грешка, която може да постави под въпрос констатацията на Комисията в съображение 1850 от оспорваното ѝ решение, че споразуменията Krka са имали като резултат чувствително ограничаване на потенциалната конкуренция, упражнявана от Krka върху Servier.

489    Що се отнася до изтъкването от Servier на благоприятните според него последици за конкуренцията от лицензионното споразумение Krka, достатъчно е да се припомни, както следва от по-специално от точки 175, 289, 452 и 454 от настоящото решение, че това споразумение засяга пазари, които не попадат в географския обхват на нарушението на член 101 ДФЕС поради ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, установено от Комисията. Поради това евентуални благоприятни за конкуренцията последици, произтичащи от посоченото споразумение, на други пазари, различни от засегнатите от това нарушение, не могат да оправдаят наличието на антиконкурентни последици на пазарите, на които посоченото нарушение е установено.

490    Поради това десетото основание от жалбата на Servier в първоинстанционното производство трябва да бъде отхвърлено.

491    Освен това, както бе отбелязано в точка 480 от настоящото решение, развитите от Servier доводи в рамките на втората част от четвъртото основание в първоинстанционното производство, според които Комисията допуснала грешки при прилагане на правото, определяйки условния сценарий и разглеждайки ex ante последиците от споразуменията Krka, се припокриват с доводите, изтъкнати от Servier в рамките на неговото десето основание в първоинстанционното производство. Поради това, в съответствие с мотивите, изложени в точки 480—490 от настоящото решение, доколкото тази втора част от четвъртото основание в първоинстанционното производство засяга квалифицирането на споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата, тя също трябва да бъде отхвърлена.

492    От всичко гореизложено следва, че макар с настоящото решение Съдът да се произнася по някои основания от първоинстанционното производство по силата на член 61 от Статута на Съда на Европейския съюз, състоянието на производството по спора не позволява решаването му изцяло, поради което дело T‑691/14 трябва да бъде върнато на Общия съд за разглеждане на основанията на Servier, по които той все още не се е произнесъл окончателно.

493    Що се отнася до нарушението на член 101 ДФЕС, посочено в член 4 от оспорваното решение на Комисията, в съответствие с искането на Комисията Съдът се произнесе по редица основания от първоинстанционното производство, а именно по четвъртото основание, само доколкото то се отнася конкретно до споразуменията за доброволно уреждане на спор и за лицензия Krka, по първата част от деветото основание и по десетото основание. Тъй като Съдът отхвърли окончателно тези основания, вече не се налага Общият съд да ги разглежда.

494    С втората част от деветото си основание в първоинстанционното производство Servier обаче твърди, че Комисията е допуснала редица грешки в преценката, квалифицирайки споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Общият съд ще трябва да разгледа това основание при връщането на делото.

495    Що се отнася до нарушението на член 102 ДФЕС, което в член 6 от оспорваното ѝ решение Комисията установява, че Servier е извършило, Общият съд ще трябва — предвид мотивите, изложени в точки 380—390 от настоящото решение, въз основа на които Съдът уважава осмото основание от жалбата до Съда, отнасящо се за определянето на пазара на периндоприл, и в резултат от това единадесетото основание — да се произнесе по четиринадесетото, петнадесетото, шестнадесетото и седемнадесетото основание в първоинстанционното производство, отнасящи се за това нарушение, както и по основанията, изтъкнати при условията на евентуалност, доколкото се отнасят за изчисляването на наложената за това нарушение глоба.

496    С оглед на гореизложените съображения делото трябва да бъде върнато на Общия съд за произнасяне по втората част от деветото основание от жалбата в първоинстанционното производство, която част се отнася за квалифицирането на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия Krka като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101 ДФЕС, по четиринадесетото, петнадесетото, шестнадесетото и седемнадесетото основание, отнасящи се за нарушението на член 102 ДФЕС, и по основанията, изтъкнати при условията на евентуалност, доколкото се отнасят за изчисляването на наложената за това нарушение глоба.

 По съдебните разноски

497    Тъй като делото се връща на Общия съд за ново разглеждане, Съдът не следва да се произнася по съдебните разноски, свързани с настоящото производство по обжалване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

1)      Отменя точки 1—3 от диспозитива на решението на Общия съд на Европейския съюз от 12 декември 2018 г., Servier и др./Комисия (T‑691/14, EU:T:2018:922).

2)      Връща делото на Общия съд на Европейския съюз за произнасяне по втората част от деветото основание от жалбата в първоинстанционното производство, която част се отнася за квалифицирането на споразумението за прехвърляне на права и за лицензия, сключено на 5 януари 2007 г. между Les Laboratoires Servier и KRKA, tovarna zdravil, d.d., като ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, по четиринадесетото, петнадесетото, шестнадесетото и седемнадесетото основание в първоинстанционното производство, отнасящи се за нарушението на член 102 ДФЕС, посочено в член 6 от Решение C(2014) 4955 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 година относно производство по член 101 [ДФЕС] и член 102 [ДФЕС] (преписка AT.39612 — Периндоприл (Servier), както и по основанията, изтъкнати в първоинстанционното производство при условията на евентуалност, доколкото се отнасят за изчисляването на наложената за това нарушение глоба.

3)      Не се произнася по съдебните разноски.

Подписи

*      Език на производството: френски