Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)
27 юни 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Социална политика — Мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки — Директива 92/85/ЕИО — Забрана за уволнение — Работничка, разбрала за бременността си след изтичането на срока за предявяването на иск срещу уволнението си — Възможност да се предяви такъв иск, ако в двуседмичен срок се подаде молба за допускане на просрочен иск — Право на ефективна съдебна защита — Принцип на ефективност“
По дело C‑284/23
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Arbeitsgericht Mainz (Трудов съд Майнц, Германия) с акт от 24 април 2023 г., постъпил в Съда на 2 май 2023 г., в рамките на производство по дело
TC
срещу
Firma Haus Jacobus Alten- und Altenpflegeheim gGmbH
СЪДЪТ (седми състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, N. Wahl и M. L. Arastey Sahún (докладчик), съдии,
генерален адвокат: J. Richard de la Tour,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Firma Haus Jacobus Alten- und Altenpflegeheim gGmbH, от I. Michalis, Rechtsanwalt,
– за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann, D. Recchia и E. Schmidt, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 348, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 3, стр. 3).
2 Запитването е отправено във връзка със спор между TC и Firma Haus Jacobus Alten- und Altenpflegeheim gGmbH (наричано по-нататък „Haus Jacobus“), германско дружество, управляващо старчески дом, по повод на уволнението на TC, бременна към датата на това уволнение.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 2, буква а) от Директива 92/85 „бременна работничка“ е „тази бременна работничка, която уведомява работодателя си за своето състояние, в съответствие с националното законодателство и/или установената в страната практика“.
4 Член 10 от тази директива, озаглавен „Забрана за уволнение“, предвижда:
„С цел да се гарантира на работничките, по смисъла на член 2, упражняването на тяхното право за защита на здравето и безопасността им, което се признава от разпоредбите на този член:
1. държавите членки предприемат необходимите мерки да се забрани уволняването на работничките по смисъла на член 2, за периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство, посочен в член 8, параграф 1, освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство и/или установената в страната практика и, където е приложимо, след като компетентните органи са дали своето съгласие;
2. ако работничка, по смисъла на член 2, е уволнена през периода по точка 1, работодателят е длъжен надлежно да посочи основателни мотиви за нейното уволнение в писмен вид;
3. държавите членки предприемат необходимите мерки за защита на работничките, по смисъла на член 2, от последиците от незаконно уволнение по смисъла на точка 1“.
5 Член 12 от посочената директива, озаглавен „Защита на правата“, гласи:
„Държавите членки въвеждат в техните национални правни системи такива мерки, каквито са необходими, за да могат всички работнички, които се считат засегнати поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от настоящата директива, да предявят претенциите си по съдебен ред (и/или, съгласно националното законодателство и/или установената в страната практика), след като се обърнат към други компетентни органи“.
Германското право
6 Член 17 („Забрана за уволнение“) от Gesetz zum Schutz von Müttern bei der Arbeit, in der Ausbildung und im Studium (Mutterschutzgesetz) (Закон за закрила на работещите или учащите майки (Закон за закрила на майчинството) от 23 май 2017 г. (BGBl. 2017 I, стр. 1228, наричан по-нататък „MuSchG“), има следния текст:
„(1) Не се допуска уволнение на жена
1. през периода на бременността,
2. до изтичането на четири месеца от претърпян спонтанен аборт след дванадесетата седмица от бременността и
3. до края на периода на закрила след раждането, но най-малко до изтичането на четири месеца от раждането,
когато към момента на уволнението работодателят е знаел за бременността, за претърпения спонтанен аборт след дванадесетата седмица на бременността или за раждането или е бил уведомен за това в двуседмичен срок от връчването на заповедта за уволнение. Пропускането на този срок не води до неблагоприятни последици, когато се дължи на причина, за която жената не отговаря, и незабавно е извършено уведомяване. Изречения първо и второ се прилагат съответно за подготвителните действия на работодателя във връзка с уволнението на жената.
(2) В особени случаи, които не са свързани със състоянието на жената по време на бременност, след претърпян спонтанен аборт след дванадесетата седмица на бременността или след раждане, висшият провинциален орган по труда или посочен от него орган може по изключение да обяви уволнението за допустимо. Уволнението се извършва с писмена заповед, в която се посочва основанието за него.
[…]“.
7 Член 4 („Сезиране на трудовия съд“) от Kündigungsschutzgesetz (Закон за защита срещу уволнение) от 25 август 1969 г. (BGBl 1969 I, стр. 1317) в приложимата към спора в главното производство редакция (наричан по-нататък „KSchG“) гласи:
„Ако смята, че уволнението му е социално неоправдано или поради други причини недействително, работникът трябва в триседмичен срок от връчването на писмената заповед за уволнението да предяви пред трудовия съд установителен иск, че трудовото правоотношение не е прекратено с уволнението. В случаите по член 2 трябва да се предяви установителен иск, че промяната на условията на труд е социално неоправдана или поради други причини недействителна. Ако е подал възражение до работническия съвет (член 3), работникът прилага към исковата молба становището на този съвет. Ако за уволнението се изисква разрешението на даден орган, срокът за сезиране на трудовите съдилища започва да тече едва след като решението на този орган бъде съобщено на работника“.
8 Член 5 („Допускане на просрочени искове“) от KSchG гласи:
„(1) Ако уволненият работник не е могъл да предяви иска си в триседмичен срок от връчването на писмената заповед за уволнението, въпреки че е положил цялата дължима грижа, която може да се очаква от него с оглед на обстоятелствата, по негова молба се допуска искът да бъде предявен след изтичането на този срок. Същото важи и когато по причина, за която не отговаря, жената е разбрала за бременността си едва след изтичането на срока по член 4, изречение първо.
(2) Молбата се подава при предявяването на иска; ако искът вече е бил предявен, това се посочва в молбата. В молбата се посочват и обстоятелствата, обосноваващи последващото допускане на иска, и средствата за тяхното удостоверяване.
(3) Молбата е допустима само ако е подадена в двуседмичен срок от отпадането на съответната пречка за предявяването на иска. Не може да се подава молба след изтичането на шест месеца от края на пропуснатия срок.
[…]“.
9 Член 7 („Действие на уволнението“) от KSchG предвижда:
„Ако действителността на уволнението не е оспорена своевременно (член 4, изречение първо, членове 5 и 6), същото се счита за пораждащо действие от самото начало […]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
10 TC работи като санитарка от 1 август 2022 г. на основание сключен с Haus Jacobus едногодишен трудов договор.
11 С писмо от 6 октомври 2022 г. Haus Jacobus уволнява TC, считано от 21 октомври 2022 г.
12 На 9 ноември 2022 г. е установено от лекар, че TC е бременна в седмата седмица. На 10 ноември 2022 г. тя уведомява за това Haus Jacobus.
13 С писмо от 13 декември 2022 г. TC предявява пред Arbeitsgericht Mainz (Трудов съд Майнц, Германия), запитващата юрисдикция, иск срещу уволнението си, тъй като към датата на това уволнение е била бременна.
14 Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) член 4, изречение четвърто от KSchG — който предвижда, че ако за уволнението се изисква разрешението на даден орган, срокът за сезиране на трудовите съдилища започва да тече едва след като решението на този орган бъде съобщено на работника — не се прилага, когато работодателят е уведомен за бременността след уволнението, така че съгласно член 7 от KSchG уволнението се счита за действително след изтичането на триседмичния срок по член 4, изречение първо от този закон, и то въпреки предвидената в член 17 от MuSchG специална защита срещу уволнение, освен ако в съответствие с член 5 от KSchG не е подадена молба за допускане на просрочен иск.
15 След като TC не е подала такава молба, искът ѝ съответно следва да се отхвърли в съответствие с тези разпоредби на KSchG. Запитващата юрисдикция обаче има съмнения относно съвместимостта им с правото на Съюза, по-специално с оглед на решение от 29 октомври 2009 г., Pontin (C‑63/08, наричано по-нататък „решение Pontin“, EU:C:2009:666), в което Съдът е постановил, че способите за защита, с които разполага бременната жена, трябва да бъдат нормативно уредени при спазване на принципа на ефективност.
16 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че според част от представителите на германската доктрина спорната в главното производство национална правна уредба прави прекомерно трудна съдебната защита на бременните жени поради едновременното съществуване на различни особено кратки срокове, всеки от които може да доведе до преклудиране на защитата срещу уволнение, и които са още по-кратки, когато заинтересованата разбере за бременността си едва след уволнението си, или още поради съществуващите отчасти към работодателя, отчасти към трудовите съдилища задължения.
17 От друга страна, запитващата юрисдикция посочва, че член 17 от MuSchG позволява в съответствие с правото на Съюза бременната работничка да се позове на специалната защита срещу уволнение, като след уволнението си уведоми своя работодател за бременността си, включително след изтичането на предвидения в член 4 от KSchG триседмичен срок за оспорване на уволнението и на двуседмичния срок по член 17 от MuSchG. В този случай запитващата юрисдикция счита, че от гледна точка на принципа на ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, няма основание бременната работничка да е длъжна да спазва процедурата по член 5 от KSchG, за да бъде искът ѝ допустим. Всъщност, ако след изтичането на посочения двуседмичен срок работничката уведоми бившия си работодател, че към момента на уволнението си е била бременна, разбирането на работодателя не може да бъде друго, освен че по този начин тя прави изявление за недействителност на уволнението.
18 При тези обстоятелства Arbeitsgericht Mainz (Трудов съд Майнц) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„[…] [С]ъвместими ли са с [Директива 92/85] германските национални разпоредби, съдържащи се в членове 4 и 5 от [KSchG], съгласно които и бременната жена, ползваща се с особена защита срещу уволнение, трябва задължително да предяви иск в посочените в тях срокове, за да получи такава защита“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
19 Haus Jacobus поддържа, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като отправеният въпрос не е от значение за решаването на спора по главното производство.
20 Това дружество изтъква, първо, че с въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи дали бременната работничка е длъжна да използва способ за защита по националното право, в случая предвидения в член 5 от KSchG, за да предяви правата, които ѝ предоставя Директива 92/85. Отговорът на този въпрос обаче следвал пряко от член 12 от посочената директива, който предвиждал, че всички работнички, които се считат засегнати поради неизпълнение на задълженията, произтичащи от тази директива, трябва да предявят претенциите си, използвайки предвидените в националното право способи за защита.
21 Второ, тъй като в случая по главното производство работничката не е подала молба за допускане на просрочен иск по смисъла на член 5 от KSchG, за решаването на спора по главното производство не било необходимо да се разглежда поставеният въпрос относно ефективността на предвидения в този член способ за защита.
22 Трето, гледището на запитващата юрисдикция, че държавите членки са длъжни да дадат възможност на всяка бременна работничка да се позове на неизпълнението на задълженията, произтичащи от Директива 92/85, без да използва способ за защита по националното право като предвидения в член 5 от KSchG, не се вписвало в рамките на закрилата, предвидена в член 10, точка 3 и член 12 от тази директива.
23 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика в производството, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 9 март 2023 г., Vapo Atlantic, C‑604/21, EU:C:2023:175, т. 31 и цитираната съдебна практика).
24 В случая, от една страна, трябва да се отбележи, че споменатите в точки 20 и 22 от настоящото решение доводи на Haus Jacobus се отнасят до съществото на поставения въпрос, а не до допустимостта на преюдициалното запитване. Освен това евентуалната очевидност на отговора на този въпрос не може да обоснове констатация за недопустимост. Дори да се предположи, че е поставен въпрос, отговорът на който по мнението на една от страните по главното производство не оставя място за никакво разумно съмнение, съдържащото такъв въпрос преюдициално запитване все пак не става недопустимо (вж. в този смисъл решение от 9 март 2023 г., Vapo Atlantic, C‑604/21, EU:C:2023:175, т. 33 и цитираната съдебна практика).
25 От друга страна, що се отнася до споменатия в точка 21 от настоящото решение довод, следва да се отбележи, че поставеният въпрос се отнася не до ефективността на предвидения в член 5 от KSchG способ за защита, а до това дали задължението да се използва такъв способ за защита, за да се предявят предоставените с Директива 92/85 права, е съвместимо с изискванията, произтичащи от принципа на ефективност.
26 Следователно преюдициалното запитване е допустимо.
По преюдициалния въпрос
27 С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 10 и 12 от Директива 92/85 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която бременна работничка, която е разбрала за бременността си едва след изтичането на срока за предявяването на иск срещу уволнението си, е длъжна, за да може да предяви такъв иск, да подаде в двуседмичен срок молба за допускане на просрочен иск.
28 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 10, точка 1 от Директива 92/85 държавите членки предприемат необходимите мерки да се забрани уволняването на работнички по смисъла на член 2 от тази директива за периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство, посочен в член 8, параграф 1 от същата, освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство и/или установената в страната практика и, евентуално, след като компетентните органи са дали своето съгласие.
29 Съгласно член 12 от Директива 92/85 държавите членки са длъжни освен това да въведат в своите национални правни системи необходимите мерки, за да могат всички работнички, които се считат засегнати поради неизпълнение на задълженията по тази директива, включително по член 10 от нея, да предявят претенциите си по съдебен ред. Точка 3 от този член 10 предвижда по-специално, че държавите членки предприемат необходимите мерки за защита на бременните работнички от последиците от незаконно уволнение по смисъла на точка 1 от същия член.
30 Тези разпоредби, и в частност член 12 от Директива 92/85, представляват специфичен израз в контекста на тази директива на принципа на ефективна съдебна защита на правата, които правото на Съюза предоставя на правните субекти (решение Pontin, т. 41)
31 Освен това от съдебната практика следва, че макар държавите членки да не са длъжни по силата на член 12 от Директива 92/85 да приемат определена мярка, също така е вярно, че избраната мярка трябва да може да осигури ефективна и ефикасна съдебна защита, да има реално възпиращо действие спрямо работодателя и във всеки случай да е достатъчна за поправянето на претърпяната вреда (решение Pontin, т. 42 и цитираната съдебна практика).
32 Що се отнася до принципа на ефективна съдебна защита на правата, които правото на Съюза предоставя на правните субекти, съгласно постоянната съдебна практика процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-неблагоприятни от тези, които уреждат подобни вътрешноправни съдебни производства (принцип на равностойност), и не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (решение Pontin, т. 43 и цитираната съдебна практика).
33 Що се отнася до принципа на равностойност, от преписката, с която разполага Съдът, не може да се направи извод, че спорната в главното производство национална правна уредба не е в съответствие с този принцип.
34 Що се отнася до принципа на ефективност, от практиката на Съда следва, че всеки случай, в който се поставя въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или прекомерно трудно прилагането на правото на Съюза, трябва да се анализира, като се държи сметка за мястото на тази разпоредба в цялото производство, както и за неговото протичане и за особеностите му пред различните национални инстанции. С оглед на това следва, ако е необходимо, да се вземат предвид принципите, които стоят в основата на националната правораздавателна система, като гарантирането на правото на защита, принципа на правната сигурност и правилното развитие на производството (решение от 21 декември 2023 г., BMW Bank и др., C‑38/21, C‑47/21 и C‑232/21, EU:C:2023:1014, т. 304 и цитираната съдебна практика).
35 В това отношение Съдът съответно е признал, че определянето в интерес на правната сигурност на разумни преклузивни срокове за съдебно оспорване е съвместимо с правото на Съюза, тъй като такива срокове не могат да направят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решение от 12 февруари 2008 г., Kempter, C‑2/06, EU:C:2008:78, т. 58 и цитираната съдебна практика). Що се отнася до преклузивните срокове, Съдът също така е постановил, че за националните правни уредби, които попадат в приложното поле на правото на Съюза, държавите членки са длъжни да определят сроковете в зависимост по-конкретно от значимостта на приеманите решения за заинтересованите лица, сложността на приложимите производства и законодателни актове, броя на лицата, които могат да бъдат засегнати, и другите обществени или частни интереси, които трябва да се вземат предвид (вж. в този смисъл решение Pontin, т. 48 и цитираната съдебна практика и решение от 27 февруари 2020 г., Land Sachsen-Anhalt (Възнаграждение на държавни служители и съдии), C‑773/18—C‑775/18, EU:C:2020:125, т. 69).
36 Съответно, като се има предвид по-специално принципът на правната сигурност, изискванията на принципа на ефективност поначало не са пречка за въвеждането на относително кратък преклузивен срок по отношение на иска за възстановяване на незаконно уволнена работничка на предишната ѝ работа в съответното предприятие. Всъщност както уволнените бременни работнички, така и работодателите биха имали интерес, от гледна точка на правната сигурност, възможността за сезиране на съда с подобен иск да е ограничена във времето, особено предвид последиците, които подобно възстановяване на работа може да има за всички заинтересовани лица, доколкото би настъпило след значителен период от време (вж. в този смисъл решение Pontin, т. 60 и 61).
37 При все това, във връзка с национална правна уредба, предвиждаща петнадесетдневен преклузивен срок за иска за признаване на уволнението за недействително, Съдът е приел, от една страна, че такъв срок трябва да се счита за особено кратък, по-специално предвид положението, в което се намира жената в началото на бременността, и от друга страна, че би било много трудно за уволнена през периода на бременността си работничка да спази този срок и едновременно с това да успее да получи надлежна консултация и евентуално да изготви и подаде искова молба (решение Pontin, т. 62 и 65).
38 Съдът също така е подчертал, с оглед на националната правна уредба, предмет на делото, по което е постановено решение Pontin, че бременна работничка, която поради каквато и да било причина е оставила този петнадесетдневен срок да изтече, не разполага повече с право на иск, за да защити правата си вследствие на уволнението си (вж. в този смисъл решение Pontin, т. 66).
39 Въз основа по-специално на тези констатации Съдът е постановил, че процесуални правила като установените във въпросната национална правна уредба, доколкото водят до процесуални неудобства, които са от естество да затруднят прекомерно упражняването на правата, произтичащи за бременните жени от член 10 от Директива 92/85, са в разрез с изискванията на принципа за ефективност, като запитващата юрисдикция все пак трябва да провери това (вж. в този смисъл решение Pontin, т. 67 и 69).
40 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно член 4, изречение първо от KSchG искът за оспорване на уволнението трябва да се предяви в триседмичен срок от връчването на писмената заповед за уволнението. Същевременно по силата на член 5 от KSchG иск, предявен от бременна работничка след изтичането на този триседмичен срок, може да бъде допуснат за разглеждане, ако тази работничка, разбрала за бременността си едва след изтичането му, подаде нарочна молба. Въпросната молба трябва да е подадена в двуседмичен срок от отпадането на съответната пречка за предявяването на иска.
41 Запитващата юрисдикция констатира, че в случая по главното производство работничката не е предявила иск срещу уволнението си в триседмичен срок от връчването на писмената заповед за уволнение и не е подала такава молба, поради което искът ѝ би трябвало да бъде отхвърлен, освен ако, както запитващата юрисдикция изглежда смята, спорната в главното производство национална правна уредба е в противоречие с принципа на ефективност.
42 Тази юрисдикция отбелязва, че с предвидения в член 4, изречение първо от KSchG триседмичен срок за предявяване на иск се цели да се обезпечи правната сигурност и че същото изглежда важи и за двуседмичния срок за подаването на молба за допускане на просрочен иск по член 5, параграф 3 от KSchG.
43 Както бе припомнено в точка 35 от настоящото решение обаче, при определянето на преклузивните срокове държавите членки не трябва да държат сметка само за правната сигурност. Трябва да се вземат под внимание и други параметри, като например значимостта на приеманите решения за заинтересованите лица или пък други обществени или частни интереси.
44 В това отношение защита срещу уволнение на бременни работнички като гарантираната с член 10 от Директива 92/85 представлява важен параметър, за който държавите членки трябва да държат сметка.
45 Всъщност с оглед на риска, който евентуалното уволнение може да създаде за физическото и психическото състояние на бременните работнички, законодателят на Съюза предвижда особена защита за жената по силата на член 10 от Директива 92/85, като установява тази забрана за уволнение (вж. в този смисъл решение от 22 февруари 2018 г., Porras Guisado, C‑103/16, EU:C:2018:99, т. 46 и цитираната съдебна практика).
46 Наистина от акта за преюдициално запитване е видно, че член 5 от KSchG дава възможност, посредством молбата за допускане, да се предяви просрочен иск, когато общият триседмичен срок за предявяването на иск срещу уволнението е изтекъл и в този срок жената по причина, за която не отговаря, не е разбрала за бременността си.
47 Следва обаче да се отбележи, на първо място, че тази молба за допускане на просрочен иск трябва да се подаде в двуседмичен срок от отпадането на пречката за предявяване на иска, който срок според Съда е особено кратък, по-специално предвид положението, в което се намира жената в началото на бременността (решение Pontin, т. 62).
48 На второ място, следва да се подчертае, че този двуседмичен срок е по-кратък от общия триседмичен срок, предвиден в член 4, изречение първо от KSchG за предявяването на иск срещу уволнение.
49 Така бременна работничка, която към момента на своето уволнение знае за бременността си, разполага с триседмичен срок, за да предяви такъв иск. За сметка на това работничка, която разбира за бременността си след изтичането на този срок, и то по причина, за която не отговаря, разполага само с две седмици, за да подаде молба за допускане на такъв иск, което представлява значително съкращаване на срока за надлежно консултиране и евентуално за изготвяне и подаване не само на тази молба за допускане на просрочен иск, но и за предявяването на самия иск. Всъщност, както отбелязва Комисията в писменото си становище, член 5, параграф 2 от KSchG предвижда, че този иск по принцип се предявява едновременно с подаването на въпросната молба.
50 В това отношение Haus Jacobus твърди в писменото си становище, че молбата за допускане на просрочен иск не е обвързана с особени изисквания за форма и че може дори да се подаде устно в деловодството на който и да е съд, включително на некомпетентен в случая съд. Комисията от своя страна твърди, че макар самото предявяване на иск срещу уволнението да не е достатъчно, за да се приеме, че е подадена такава молба, същата все пак може да е имплицитна.
51 Дори тези уточнения да бъдат след проверка потвърдени от запитващата юрисдикция като правилни, това все пак не променя факта, че когато, както в случая, работничката разбере след изтичането на триседмичния срок от уволнението си, че е бременна, тя е длъжна, под страх от преклудиране, в двуседмичен срок — а именно по-кратък срок от този, с който е щяла да разполага, ако към момента на своето уволнение е знаела за бременността си — не само да предяви иск, но и да подаде молба за допускане на този просрочен иск. Този двуседмичен срок съответно може да направи много трудно за въпросната работничка да получи надлежна консултация, както и евентуално да изготви и да подаде молбата за допускане и да предяви самия иск.
52 На трето място, както отбелязва и Комисията в писменото си становище, началният момент на двуседмичния срок по член 5, параграф 3 от KSchG, а именно моментът на „отпадането на съответната пречка за предявяването на иска“, не изглежда напълно недвусмислен, което може допълнително да затрудни упражняването на гарантираните с Директива 92/85 права.
53 Накрая, на четвърто място, от акта за преюдициално запитване е видно, че съгласно член 17, параграф 1, изречение второ от MuSchG уволнената работничка е длъжна незабавно да уведоми своя работодател за бременността си. С оглед на това задължение тази юрисдикция си задава въпроса дали допълнителното изискване работничката да подаде до съда молба за допускане на просрочен иск трябва да се счита за несъвместимо с изискванията на принципа на ефективна съдебна защита.
54 В това отношение следва да се отбележи, че несъмнено фактът, че работничката е длъжна не само незабавно да уведоми своя работодател за бременността си, но и в двуседмичен срок да подаде до съда молба за допускане на просрочен иск и по принцип да предяви самия иск, е допълнителен белег за сложността на системата, която е въведена със спорната в главното производство национална правна уредба и при която са налице няколко успоредни, и с припокриващи се отделни срокове за изпълнение, задължения отчасти към работодателя, отчасти към съдилищата.
55 Все пак простото уведомяване на работодателя по принцип не може да се счита за равностойно на подаването пред съд на процесуален документ, който националната процесуалноправна уредба изисква за оспорването на уволнение или поне за спирането на преклузивния срок за оспорване на това уволнение.
56 Следователно изискването да се подаде пред съда молба за допускане на просрочен иск, само по себе си не може да се счита за несъвместимо с изискванията на принципа на ефективна съдебна защита, включително когато националната правна уредба предвижда и задължение за съответната работничка незабавно да уведоми своя работодател за бременността си.
57 За сметка на това, процесуалните правила във връзка с такава молба за допускане на просрочен иск могат евентуално да се окажат несъвместими с изискванията на принципа на ефективна съдебна защита.
58 В случая следва да се отбележи, че освен ако запитващата юрисдикция не установи други при проверките, които трябва да извърши, двуседмичният срок по член 5 от KSchG, изглежда, води до процесуални неудобства, които могат да се окажат в разрез с принципа на ефективност и съответно с принципа на ефективна съдебна защита на правата, които Директива 92/85 предоставя на правните субекти. Всъщност този срок, който е значително по-кратък от общия срок по член 4 от този закон, изглежда, предвид положението, в което се намира жената в началото на бременността си, особено кратък и можещ да направи много трудно за бременната работничка да получи надлежна консултация, както и евентуално да изготви и да подаде молба за допускане на просрочен иск и да предяви самия иск, още повече че е възможна известна неяснота, що се отнася до началния момент на този двуседмичен срок и наслагването на задължения отчасти към работодателя, отчасти към съда, всяко от които с отделен срок за изпълнение.
59 С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 10 и 12 от Директива 92/85 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която бременна работничка, която е разбрала за бременността си едва след изтичането на срока за предявяването на иск срещу уволнението си, е длъжна, за да може да предяви такъв иск, да подаде в двуседмичен срок молба за допускане на просрочен иск, щом процесуалните правила във връзка с тази молба за допускане не са в съответствие с изискванията на принципа на ефективност, доколкото пораждат неудобства, които могат прекомерно да затруднят упражняването на правата, които бременните работнички черпят от член 10 от тази директива.
По съдебните разноски
60 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:
Членове 10 и 12 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО)
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, по силата на която бременна работничка, която е разбрала за бременността си едва след изтичането на срока за предявяването на иск срещу уволнението си, е длъжна, за да може да предяви такъв иск, да подаде в двуседмичен срок молба за допускане на просрочен иск, щом процесуалните правила във връзка с тази молба за допускане не са в съответствие с изискванията на принципа на ефективност, доколкото пораждат неудобства, които могат прекомерно да затруднят упражняването на правата, които бременните работнички черпят от член 10 от тази директива.
Подписи